Решение № 12576 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2016 г.

Решение № 12576 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8129/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ЗВЕНО АЛФА СОД" ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № 3475 от 20.05.2016 г. по адм. дело № 10548/2015 г. по описа на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-2213-1403742-091-01/9.04.2015 г., издаден от Г. В. - Новакова, началник сектор, възложил ревизията и Е. Ц. - главен инспектор по приходите - ръководител, поправен с РАПРА № П 22221315075307 003 001/27.04.2015 г., издаден от Г. В. - Новакова, началник сектор, и Е. Ц., главен инспектор приходи, в частта потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП с Решение № 1504/5.10.2015 г. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин извършването на възложените услуги от различните доставчици, за които съдът е приел, че отказът на данъчните органи за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е формиран при правилно приложение на материалния закон. Позовава се на практиката на Съда на ЕС. И. отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесния РА в съответната част. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението в съответната му обжалвана част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА № Р-2213-1403742-091-01/09.04.2015 г., издаден от Г. В. - Новакова, началник сектор, възложил ревизията и Е. Ц. - главен инспектор по приходите - ръководител, поправен с РАПРА № П 22221315075307 003 001/27.04.2015 г., издаден от Г. В. - Новакова, началник сектор, и Е. Ц., главен инспектор приходи, в частта потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С. при ЦУ на НАП с Решение № 1504/5.10.2015 г. С процесния РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по подробно описани фактури, издадени от доставчиците "ВЕГА ХЕНДЛИНГ" ЕООД, "ГЕНОРД" ЕООД, "ДЕЛУ СНЕЙЛС БГ" ЕООД, "ДОРИ ГРУП" ЕООД, "ЕКОГАРАНТ ЕИ" ЕООД, "ИНТЕР ЛОГИСТИК ТТ" ЕООД, "МЕТАТРЕН ГЕОРГИЕВ" ЕООД, "СТЕЙНОР ФАКТ" ЕООД, "СТРОЙ БИЛДИНГ КОМЕРС" ЕООД и "УРАЛ ЛЕС" ЕООД, както и е начислен допълнителен данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения, ЗО, ДОО и УПФ. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу РА първоинстанционният съд е разгледал подробно доказателствата, посочени по делото и в ревизионната преписка, за всеки един доставчик и е приел, че техния анализ препятства обосноваване на извод, че именно посредничеството/съдействието/проучването, оказани от доставчиците, е обусловило сключването или изпълнението на договорите с възложителите на охрана. Така постановеното решение е правилно и обосновано. По отношение фактурите с предмет "посредническа дейност при сключване договор за охрана" релевантният факт, който подлежи на доказване в процесния случай, е участието на посредника при свързването на страните за сключване на договор за охрана. Спорът по делото е за извършването на услугата от издателя на фактурата чрез посочените в договора действия. Вида на услугата предполага освен двустранните протоколи и договори между страните да има и други данни и доказателства, включително и потвърдителни такива от страните по окончателния договор за охрана, които да сочат че същия е извършен чрез посредничеството на цитираните доставчици. Липсват документи за отчитане на резултата от посредническия договор - доклади, уведомявания, текуща информация за хода на изпълнение на договора, получаване на документи за сключване на договор /чл. 2 и 6 от всички представени договори за посредничество с горецитираните доставчици/, кореспонденция, документиране на срещи, преговори и т.н. От така ангажираните доказателства по делото и ревизионната преписка не се установява връзката на горецитираните доставчици с контрагентите на ревизираното лице при сключването на договорите за охрана. Не може да се установи дали и какви конкретни действия са извършвали същите за свързването на ревизираното лице и неговите клиенти. Спорът между страните правилно е сведен до установяване на фактическото извършване на услугите от издателя на фактурите, не само до установяване редовността на счетоводното им отразяване. Обратно на твърденията в касационната жалба издадените протоколи за извършено посредничество не установяват при условията на пълно доказване извършването на посреднически и консултантските услуги от издателя на фактурите, както и наличието на краен резултат от изпълнение на услуги от вида на фактурираните. Така ангажираните писмени доказателства не могат да обосноват категоричния извод за реално осъществяване на процесната доставка. По отношение фактурите с предмет - "проучване на пазара за охрана на обекти" за определени населени места, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че извършването на този вид услуга не може да бъде доказано с фактура и приемо-предавателен протокол към нея. Вида на услугата предполага наличие на други доказателства - доклади, извършени сравнения и предоставяне на данни, които да са обективирани на определени носители и предоставени на възложителя, съответно на приходните органи и административния съд. Представените по административната преписка "проучвания" всъщност са оферти/писма до определени потенциални клиенти на ревизираното лице с предложение за сключване на договор, не са датирани, нямат данни за автора си и не могат да бъдат квалифицирани като услуга, извършена от трето лице на ревизираното дружество. Предвид изложеното, решението на съда, отхвърляща жалбата в тази му част, също е правилно и следва да бъде оставено в сила. По отношение фактурите с предмет "изготвяне на документи за участие в обществена поръчка" не става ясно, как е формирана общата договорна цена в противоречие с практиката на ВАС и СЕС възнаграждението да представлява действителната равностойност на услугата, чийто размер предварително е определен според добре установени критерии. От представените доказателства не се установява услуга, договорена с необходимата конкретика на предмета, и начина на формиране на договорната цена, което препятства извод, че между страните съществуват реални правоотношения, респ. е налице реално изпълнение. Относно липсата на персонален и технически капацитет на доставчиците за изпълнение на доставката като основание за отказ на данъчен кредит, настоящият състав на касационната инстанция намира следното: Принципно правилно касаторът поддържа, съгласно и задължителната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, че получателят по реално изпълнена облагаема доставка, документирана с валиден, отговарящ на изискванията данъчен документ, съдържащ достатъчно подробна информация за документираното данъчно събитие, не може да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата само защото не е представил доказателства за техническия и персонален капацитет на доставчика да извърши доставката. Липсата на капацитет на доставчиците да извършат фактурираните услуги не е единственото основание за отказ на данъчен кредит, защото от мотивите на ревизионния акт, като такова основание е изтъкната и липсата на доказателства за извършени и калкулирани разходи при преките доставчици, които участват в себестойността на процесните услуги, което е друг начин да се каже, че липсва информация какво точно е извършено в замяна на паричния превод на данъчната основа по фактурата. Независимо, че настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд относно кадровата обезпеченост на доставчиците, то същите не променят правилността на крайния правен извод, че ангажираните доказателства не установяват реалното извършване на спорните услуги. И в касационното производство от жалбоподателя не са изложени доводи, относими към констатациите и изводите на органите по приходите относно облагането по ЗДДФЛ и задължения за осигурителни вноски. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционият съд за законосъобразност на ревизионния акт в тази му част. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане от юрисконсулта на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-оисгурителна практика" С. е дължимо присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4086 лв. Водим от горното Върховен административен съд, състав на Осмо отделение