Решение № 4746 от 18.5.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ София град против решение 7921 от 30.12.2021г. на Административен съд София град по адм. дело 1177/2020г. С него се отменя по жалба на М. Соколов решение 2153-21-5 от 9.01.2020г. на директора на ТП на НОИ София град с което е оставена без уважение жалба на Соколов срещу разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, М. Соколов, чрез адвокат Х. Христова от САК взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд като взе предвид жалбата, доказателствата по делото, обжалвания акт и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Соколов срещу решение 2153 21-5 от 9.01.2020г. на директора на ТП на НОИ София град. С него се оставя в сила разпореждане [номер]/200 от 15.06.2015г,. с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на решението и разпореждането. В решението си директорът на ТП на НОИ София град е приел, че правилно не се зачитат за осигурителен стаж и осигурителен доход от ДФ Строймашинженеринг , удостоверени с УП 3 339/5.04.2000г. и с обр. УП-2 338/5.04.2000г., тъй като вписаният в образците ЕИК /посочен неправилно като БУЛСТАТ/ съществува едва от 15.06.2011г. Приети са за нередовни и документите Трудова книжка 1021/1.11.1076г. и обр. УП-3 XVII-74-65/30.12.1989г. издаден от ЖПЗ Г. Димитров - София тъй като трудовата книжка е ненадлежно оформена от вписания в нея осигурител, а в образеца е посочена разпоредбата т. 15 от ПКТП/отм/, която е в сила от 30.06.1990г. Предвид тези обстоятелства е зачетен осигурителен стаж съгласно редовните документи в размер на 17г., 1 месец и 11 дни от трета категория труд. С оглед навършената възраст към датата на подаване на заявлението 8.01.2015г.-[възраст] лицето няма право на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР КСО изискващ осигурителен стаж 10г. от първа категория или 15г. от втора както няма право на пенсия за ОСВ и по реда на чл. 68, ал. 1-2 КСО, защото няма изискуемата възраст за мъжете през 2015г. от 63г. и 8 месеца и осигурителен стаж от 38 години. С разпореждане от 12.04.2016г. на Соколов отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като с разпореждане от 25.03.2019г. тя е отпусната пожизнено. Претенцията на Соколов относно стажа в ДФ Строймашинженеринг и ЖПЗ Г. Димитров и в ДФ Транстехника - -СО Вагоностроене са приети за неоснователни. При констатирани несъответствия във формата на издадените документи относно осигурителния стаж е изведен извод, че не могат да служат за удостоверяването му. Съдът в обжалваното решение е приел, че са налице доказателства относно вписаните осигурители и разплащателните ведомости, които следва да бъдат събрани и анализирани от административния орган в изпълнение на служебното начало за изясняване и решаване на въпроса по подаденото заявление, поради което отменил решението и върнал делото като преписка на органа за решаване на спора съгласно мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ предвижда, че осигурителния стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документите по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от НПОС според чл. 40, ал. 3 НПОС се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Според чл. 40 , ал. 5 от НПОС когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителен стаж и за осигурителен доход. Така цитирана уредбата регулира как се удостоверява осигурителен стаж и доход. Предвидените за целта документи следва да отговарят на съдържание и форма за да имат удостоверителен характер. При липса на елементите от формата и съдържанието правилно административния орган не е зачел удостоверителната им сила. Заявителят е този който представя нередовни документи и въз основа на тях иска реализиране на правото си на пенсия, което има за последица правомерен отказ при отсъствие на показателите за правото на пенсия. Административният орган в случая не може да бъде задължен да проверява и да удостоверява съдържанието в представените изначално явно нередовни по форма и съдържание документи по чл. 40 от НПОС. За заявителя съществуват други възможности за установяване на стаж и доход по съдебен ред, но не и да доказва в административното производство, че представените от него нередовни документи по чл. 40 НПОС са редовни, което е в явно противоречие със законовата разпоредба на чл. 40 НПОС, че документите имат формална доказателствена сила след като са съставени по предвидения ред за издаването им. В настоящият случай представените спорни писмени документи нямат доказателства стойност относно осигурителен стаж и за доход, поради което правилно административния орган е отказал да ги цени с такава цел за реализиране на право на пенсия. При тези съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което жалбата на М. Соколов против решение 2153-21-5 от 9.01.2021г. на директора на ТП на НОИ София град като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение общо за двете инстанции, както е поискано, в размер определен от съда на 250 лева. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение