Решение № 7465 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13203/2014 г.

Решение № 7465 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13203/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министърът на образованието и науката (министърът) срещу решение № 31/5.01.2012 г., постановено по адм. д. 8370/2011 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и наложените принудителни административни мерки. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмена молба. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КДС, Комисията) оспорва касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Ответникът Министерски съвет на Република България, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответницата Мария Нанева Стефанова, редовно призована за съдебно заседание, не се е явила и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Иларион Дамянов Сираков, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Синдикат на българските учители, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Дружество на психолозите в Република България, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът Съюз на работодателите в системата на народната просвета в Република България оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът директорът на Основно училище "П. Р. Славейков", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 31/5.01.2012 г., постановено по адм. д. 8370/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на министъра на образованието, младежта и науката (предходното наименование на министъра на образованието и науката (министър/а), против решение № 142/2.08.2011 г. на Комисията по преписка № 154/2010 г. по описа на КЗД в обжалваната част по пункт 2, с която са наложени на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл. 47, т. 2 и т. 4 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки на Министерство на образованието, младежта и науката (предходно наименование на Министрество на образованието и науката (Министрество/то) с цел преустановяване на нарушението, установено в пункт 1 от решението, като е предписано на министъра на образованието, младежта и науката да осигури разработването и да предложи за приемане от Министерски съвет на подходяща система за кариерно развитие на останалия педагогическия персонал, извън учителските и възпитателските длъжности, сходна на въведената с Постановление на Министерския съвет № 254/26.10.2009 г., отчитайки спецификата на всяка съответна педагогическа длъжност и са присъдени разноски. АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на материално правните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка АССГ е постановил обосновано и законосъобразно съдебно решение. В касационната жалба не са изложени доводи за допуснати процесуални нарушения в съдебното производство, поради което на основание чл. 218, ал. 1 от АПК не подлежи на анализ наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3 от АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не се обхваща и от нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Правилно АССГ е посочил, че от съществено значение за правилното разрешаване на съдебния спор е обстоятелството, че решение № 142/2.08.2011 г. на Комисията по преписка № 154/2010 г. по описа на КЗД е влязло в сила в преобладаващата му част с изключение на обжалваната част по пункт 2. На практика първоинстанционният съд не е бил сезиран с жалба против решението на КЗД в частта, с която е установено наличието на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на Мария Стефанова на основа на нейното обществено положение, изразяващо се в заемане и полагане на труд на длъжност "педагогически съветник". Според влязлата в сила част от решението на КЗД пряката дискриминация се проявява в липсата на система за кариерно развитие на педагогическите съветници и психолозите, сходна на тази, въведена за учителите и възпитателите с ПМС № 254/26.10.2009 г. Пряката дискриминация е установена по отношение на Министерски съвет, който е компетентния орган, приел цитираното ПМС, поради което и на него е препоръчано да приеме необходимите нормативни актове за заличаването й. За изпълнение на тази препоръка, а и за да има резултат от препоръката към Министерството на образованието, младежта и науката по т. 5 от решението на Комисията (части от решението, които също не са атакувани) е постановено предписанието по т. 2 към министъра да осигури разработването и да предложи на Министерски съвет на подходяща система за кариерно развитие на останалия педагогически персонал. Това предписание е под формата на наложена на Министерството принудителна административна мярка, като правилно АССГ е обосновал, че то не е в такава степен конкретно, че да излезе извън правомощията на КЗД. Министърът е компетентният орган в изпълнителната власт, който има възможност да изработи проект за необходимите нормативни актове и да ги внесе за приемане от Министерски съвет, поради което и КЗД е постановила по такъв начин диспозитива на оспорената пред АССГ т. 2 от решението си. На практика задължените субекти, освен, че не са оспорили решението на Комисията в същностната му част по т. 1, установяваща допуснато нарушение, са предприели и действия по неговото изпълнение чрез предвиждане на функции в тази насока на Дирекция "Квалификация и кариерно развитие" на Министерството. Това обстоятелство се установява от Устройствения правилник на Министерството, изложението на касационния жалбоподател в молба от 31.10.2014 г. и в направеното изявление в открито съдебно заседание на процесуалния представител на министъра. По отношение на основното оплакване в касационната жалба, свързано с начина на конституиране на страните в административното производство пред Комисията и правото им на участие и защита пред нея, настоящият съдебен състав се присъединява към установената съдебна практика, цитирана в обжалваното съдебно решение. Правилно и законосъобразно са приложени относимите норми на материалния закон, а правните изводи на АССГ са обосновани при правилно установена фактическа обстановка. АССГ е постановил правилно съдебно решение, по отношение на което не са налице наведените касационни основания за отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответниците не са направили разноски, не претендират заплащане на такива, поради което с оглед изхода на пора, разноски не се дължат. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,