Решение № 10789 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12976/2015 г.

Решение № 10789 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12976/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. М. от гр. Х., против решение № 239 от 6.10.2015 г. по адм. дело № 212 по описа за 2015 г. на Хасковския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № Ж-21-6 от 8.04.2015 г. на Директора на ТП на НОИ Х.. Изложени са подробни съображения за необоснованост, неправилно прилагане на административнопроцесуални правила и на материалноправните разпоредби на т. 26 от ПКТП (отм.) и чл. 2, т. 25 от НКТП. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Х., не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав, взе предвид следното: Предмет на оспорване в производството пред Хасковския административен съд е решение № Ж-21-6 от 8.04.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Х. и потвърденото с него разпореждане № 5601148544 ПР-20 от 7.01.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на С. И. М. от гр. Х. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Придобитият осигурителен стаж от втора категория е 11 години, 01 месец и 13 дни при изискуеми 15 години. След подробна преценка на събраните по делото доказателство (вкл. заключения на съдебна икономическа експертиза и съдебна автотехническа експертиза) Административен съд - Х. е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалния закон в частта, с която е квалифицирал от трета категория положения труд в бившия Домостроителен комбинат (сега "М." АД), село К. (в Ремонтно-механичен цех от 2.07.1981 г. до 31.12.1982 г. и в склад "Готова продукция" от 1.01.1983 г. до 1.01.1985 г. и от 1.01.1985 г. до 10.05.1985 г. ). Разпоредбата на т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.) причислява към втора категория труда на строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. От втора категория е и трудът на машинисти на всички видове строителни и пътни машини, работници по изграждане на специализирани шахтови кладенци тип "Раней", работници в производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова керамика и строителни облицовки, работници в производството на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови и киселиноустойчиви изделия, изолационни пана, шистопорит и керамзит, работници, заети в производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия, работници, заети в производството и полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси. При изпълнение на работата в цех Ремонтно-механичен и в склад "Готова продукция" на СМК, с. К., жалбоподателят не е полагал труд непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. Не е бил пряко зает в производство на строителна керамика и строителни облицовки, производство на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия. Спорният трудов стаж не попада и в записа на т. 66и от ПКТП (отм.), в който се имат предвид непосредствено заетите в цеховете за производство на строителни материали (строителна керамика, изолационни и хидроизолационни материали, строителни облицовки, асфалт и асфалтово-бетонни смеси), в цеховете за производство на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия или на строителен обект. Неправилно е поддържаното от касационния жалбоподател тълкуване на двете материалноправни разпоредби в смисъл, че от единствено значение за категоризирането на труда е обстоятелството, че ДК е бил в отрасъл строителство и в него са се произвеждали панели за нуждите на строителството (циментово-бетонни изделия). Текстовете на цитираните разпоредби недвусмислено визират труда на работниците, непосредствено заети в основното производство на строителното предприятие. При изпълнение на трудовите му функции в Ремонтно-механичен цех и в склад Готова продукция на длъжности "стругар", "текелажник" или без длъжност, жалбоподателят не е бил ангажиран в цеховете на основното производство. Липсват доказателства, насочващи към извод, че условията на трудовата среда при извършване на спомагателни дейности в РМЦ или в склад Готова продукция по вредност и по тежест са идентични с тези в цеховете, в които са полагали труд работниците, непосредствено заети в строителното производство на панели. Получаването на допълнително трудово възнаграждение е извън фактическите състави на т. 26 и т. 66и от ПКТП (отм.) и е ирелевантно за определяне категорията на труда. Обжалваното съдебно решение е правилно и в частта по отношение на спорния трудов стаж, придобит на длъжност "шофьор ВОМА" през периода 24.10.2006 г. - 6.08.2008 г., за който е прието, че не попада в хипотезата на чл. 2, т. 25 от НКТП и следва да се счита от трета категория. Разпоредбата на чл. 2, т. 5 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), в сила от 1.01.2000 г., причислява към втора категория труда на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Видно от приложеното свидетелство № 452051 за регистрация на МПС, жалбоподателят е управлявал специален каналочистач рег. № Х7089АС е с общо тегло 14.6 тона. Съгласно заключението на съдебната авто-техническа експертиза автомобилът не е транспортен, а е специален, оборудван за извършване на механизирани специфични дейности за почистване и отпушване на канали. Оборудването е монтирано върху базов автомобил "Ш. М.", модел "Европа". По данни на ОД на МВР товароносимостта на автомобила е 5,6 тона, но според вещото лице базовият автомобил, управляван като транспортен, е с техническа възможност за превоз на товари /товароносимост/ 8.35 тона. Възраженията на касационния жалбоподател относно товароподемността (товароносимостта) на автомобила, която според него е 14.6 тона, не са съобразени с Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на НКТП. Некоректно се твърди, че в регистрационния талон е вписана товароподемност над 12 тона. На основание чл. 9, ал. 1, т. 34 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 1.01.2000 г., от втора категория по т. 25 е трудът, положен от шофьорите на товарни автомобили с техническа възможност за превоз на товари (товароносимост) с маса 12 и повече тона, независимо от конструкцията на автомобила, пригодена съобразно начина за използване и вида на пренасяния товар: цистерни; автокранове; бетонови разтвори; превоз на цимент, брашно, прахообразни материали; сондажна апаратура; автостълби; автолаборатории; автоработилници и др. Шофьорите на влекачи на ремаркета и полуремаркета с обща сборна товароподемност 12 и повече тона. Техническата характеристика на автомобилите е определена в техническата документация от производителя. Цитираният текст използва както понятието "товароподемност", така и понятието "товароносимост", което е дефинирано в § 1, т. 36 от Допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата като максималната обща маса на товара или максималният брой пътници, които пътното превозно средство конструктивно е предназначено да превозва. В регистрационния талон на специалния каналочистач е посочено общото му тегло, но не и неговата товароподемност, която според писмо № 125300-4625/07.04.2015 г., издадено от ОДМВР - Х., Сектор "Пътна полиция", е 5.6 тона. Събраните по делото доказателства убедително сочат, че управляваният автомобил е използван не за пренос на товари, а за почистване на канали, поради което не попада в записа на чл. 2, т. 25 от НКТП. Според заключението на съдебно-икономическата експертиза лицето е работило във "ВиК" ЕООД, спомагателно звено - РМЦ и е било осигурявано с осигурителни вноски в размери, дължими за полагащите труд от трета категория. Като е приел, че оспорените административни актове са издадени в съответствие с материалния закон, Хасковският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,