Решение № 10803 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2020 г.

Решение № 10803 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1836/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Директора на ТП на НОИ гр. Габрово срещу решение № 183/23.12.2019 г., постановено по адм. дело № 283/2019 г. по описа на Административен съд гр. Габрово, с което е отменено Решение № 36 от 03.10.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Габрово и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] от 07.08.2019 г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Габрово и преписката е изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на съдебното решение. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна по жалбата И. Атанасова, чрез пълномощник адв. С. Карапанчев, взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. Представителят на ВАП изразява становище за основателност на касационната жалба. Предлага решението на Административния съд да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. За да постанови решението си, административният съд е приел, че не е налице пречката по чл. 101, ал. 6 от КСО, която норма запретява получаването от страна на родители на лична и наследствена пенсия от техните деца, тъй като Атанасова попада в изключението на чл. 101, ал. 7 от КСО, според което родителите на лицата, починали по време на наборна военна служба, и на военнослужещите, загинали при изпълнение на военна служба в операции или мисии извън територията на страната, получават в пълен размер личната си пенсия и пенсията, отпусната по чл. 82, ал. 4. Направил е извод за необосноваността на тезата на ответния административен орган, че щом веднъж пенсията е отпусната по ЗП (отм.); , съобразно тогава действащите правила и норми, за тази пенсия ще се прилагат само и единствено тези правила, а нормите на КСО за същия вид пенсия не могат да бъдат приложени. При постановяване на контролираното решение не са допуснати твърдяните касационни основания, като същото се явява правилно и законосъобразно. При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно релевантните за спора факти, стриктно е спазил задължението си да отговори на всяко едно от възраженията на жалбоподателя и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. При разглеждане на жалбата съгласно чл. 168 от АПК съдът не се е ограничил само с доводите на жалбоподателя, а е проверил акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Административният съд съответно на събраните доказателства е преценил за незаконосъобразно Решение № 36 от 03.10.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Габрово и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН] от 07.08.2019 г. на Ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Габрово. Безспорно е установено по делото, че синът на И. Атанасова е загинал на **** г. при участието си във военния контингент на Република България в силите на ООН в Камбоджа. На основание чл. 25 и чл. 35 от Закона за пенсиите /ЗП/ (отм.); на Атанасова е отпусната наследствена военноинвалидна пенсия. Заедно с тази пенсия, същата е получавала и лична пенсия за професионално заболяване. Със заявление № 10143/23.08.2005 г. Атанасова е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност. С разпореждане № [ЕГН]/04.11.2005 г. са отпуснати исканите две пенсии и на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО са спрени личната пенсия за професионално заболяване и наследствената военно инвалидна пенсия. Със заявление № 1019-07-191/19.07.2019 г. жалбоподателката е поискала възобновяване на спряната наследствена пенсия за военна инвалидност. С разпореждане № [ЕГН]/07.08.2019 г. на основание чл. 97 от КСО пенсията е възстановена, определен е нейният размер и на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО същата е спряна. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Габрово, който с решението, предмет на съдебен контрол, е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат Директорът на ТП на НОИ – Габрово е приел, че в случая не е отпаднало основанието за спиране на пенсията за военна инвалидност, тъй като в случая намирала приложение разпоредбата на чл. 101, ал. 6 от КСО и не били приложими изключенията по ал. 7 от същия текст. Споделят се изцяло изводите на първоинстанционния съд, подробно изложени по повод на мотивите на касатора, поради което същите не следва да бъдат повтаряни от настоящата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Прецизно и законосъобразно е позоваването от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 101, ал. 7 от КСО. Действително, пенсията чието възобновяване е искала Атанасова, е отпусната по реда на чл. 25 и чл. 35 от Закона за пенсиите (отм.); , като след отмяната на ЗП и влизане в сила на КСО пенсията е продължила да се изплаща по силата на § 8 от ПЗР на КСО. Съответен на целта на закона е изводът на първоинстанционния съд, че след влизането в сила на КСО Атанасова попада сред кръга на лицата имащи право на наследствена пенсия за военна инвалидност по чл. 82, ал. 4 от КСО. В подкрепа на горното тълкуване на приложимите правни норми е не само разпоредбата на § 5 от ПР на ЗДКСО /ДВ 53/2018 г./, но и аргументите, изложени в становищата и изказванията при обсъждането в комисиите и пленарна зала на НС на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен на 22.02.2018 г. Видно от мотивите, становищата и изказванията при неговото приемане, промените, касаещи включването към изключенията по чл. 101, ал. 7 от КСО на наследниците на военнослужещи, които са загинали при участие в мисии в чужбина обхващат всички такива случаи от започване на операции или мисии извън територията на страната от 1992 г. Изрично са цитирани и случаите с военнослужещите, загинали при участието си във военния контингент на Република България в силите на ООН в Камбоджа. На свой ред, споделят се и изводите на административния съд, че заявлението за възобновяването на наследствената пенсия /от 19.07.2019 г./ е подадено в законоустановения тригодишен срок от датата на влизането в сила на ЗДКСО /ДВ 53/2018 г./, като с оглед заявеното в жалбата, възобновяването на спряната наследствена пенсия за военна инвалидност следва да бъде осъществено от поисканата дата – 01.01.2019 г. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно е своевременно направеното искане на ответника по касация за присъждане на сторените за производството пред касационната инстанция деловодни разноски, които са в размер на 400(четиристотин) лв. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,