Решение № 12846 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2009 г.

Решение № 12846 от 2.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1732/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалбата на Христинка Любенова Гаджонова от гр. Свиленград против решение № 854 на Министерски съвет от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница и оптимизиране на трасето за скорост 160 км/ч" на територията на община Свиленград, област Хасково, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във връзка с чл. 34б и § 1 от ДР на ЗДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, в която е определен размерът на парично обезщетение за отчуждената част от имот кад. № 14708.34.129 от землището на с. Генералово, м. "Семра", община Свиленград е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Твърди, че оценката от 206 лева, определена за отчуждаваната част от 324 кв. м, от една страна е силно занижена, а от друга не обхваща съществуващите трайни насаждения, намиращи се в имота. Претендират се съдебни разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата. Заинтересованите страни - Министър на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министърът на финансите и Национална компания "Железопътна инфраструктура", чрез процесуалните им представители, оспорват жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС и е основателна по следните съображения: Не е спорно, че жалбоподателката е собственик на отчуждения имот (н. а. № 111, т. Х, рег. № 10336, н. д. № 1851/2007 г. РС-Свиленград), който представлява земеделска земя с начин на трайно ползване - лозе, V категория. В процедура по чл. 34а във връзка с чл. 33 и 34б ЗДС с решение № 854 на Министерския съвет от 30.12.2008 г. са отчуждени 324 кв. м от имота, целия с площ от 0,800 кв. м, при запазени характеристика на предназначение и начин на трайно ползване. При тази данни за имота, административния орган е приел, че равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот е в размер на 206 (двеста и шест) лв. Този размер е възприет с оглед представената в хода на административното производство оценка от 30.07.2008 г. Направената от инж. Спас Милчев експертна оценка, базирана на основа на пазарни цени на имоти с подобни характеристики, не може да бъде споделена, тъй като ползваните за пазарни аналози сделки са за имоти, намиращи се в друго землище, макар и в община - Свиленград. Оценката на земята не може да бъде определена по пазарни цени, поради липса на сделки с подобни на отчуждавания имот характеристики в землището на с. Генерало и правилно е било изчислено от административния орган съобразно изискванията на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с чл. 7б от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. В тази връзка не следва да бъде възприето заключението на едноличната съдебно-оценителна експертиза, в оспорената й част- определяща оценката на земята на отчужденият имот, защото съгласно легалното определение на понятието "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания", дадено в § 1а от допълнителните разпоредби на Закона за държавна собственост, са тези земеделски земи, които се намират в едно землище. В случая, поради липсата на сделки, които могат да послужат за установяването на пазарните цени на земеделските имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, обезщетението следва да се определи съгласно правилата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС във вр. с Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и Наредбата за базисните цени на трайни насаждения. Съгласно чл. 2 във вр. с чл. 1, т. 1 от Наредбата за базисните цени на трайни насаждения, тези насаждения, между които са и лозята, какъвто е и процесния случай, се оценяват отделно от земята, подлежаща на отчуждаване за държавни нужди. Видно от данните по делото, определеното от административния орган обезщетението не обхваща съществуващите в имота лозя и поради което същото се явява незаконосъобразно определено респ. неравностойно. Съдът счита, че представеното в хода по делото заключение на вещото лице следва да бъде прието, в частта, с която са оценени трайните насаждения до размер на 2515 лева (1065 лева оценка на лозовите насаждения и 1450 лв. труд и механизация за изграждане) премахване на поддържащата (подпорна) конструкция на лозето (, като изготвено съгласно изискванията на закона и с която сума следва да бъде увеличен размерът на обезщетението. Бетоновите колове и поцинкована тел, като преместваеми съоръжения от поддържащата конструкция на лозовите насаждения, не подлежат на обезщетяване. При този изход на делото следва да бъде уважена и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по производството и заплатеното адвокатско възнаграждение. По делото се доказват направени разноски в размер 200 лева за изготвената от вещото лице съдебно - оценителна експертиза и 1000 лева хонорар за адвокат Топалова по представеният договор за правна помощ, който следва да бъде намален до 500 лева, като прекомерно завишен с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,