Решение № 10190 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 235/2009 г.

Решение № 10190 от 29.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 235/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Тед - 79 - Мария Сиракова", гр. Пловдив, представляван от Мария Тодорова Сиракова, против решение № 1220/21.11.2008 год., постановено от Административен съд гр. Пловдив по адм. дело № 1673/2008 год., с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 192, взето по протокол № 14/07.07.2005 год. на Общински съвет - Пловдив, с отказ за започване на процедура по изменение на ПУП, с цел създаване на постоянен устройствен статут на обект "Кафе-сладкарница", находящ се в УПИ III-комплексно застрояване, кв. 141, по плана на кв. "Северно от панаирни палати" гр. Пловдив, бул. "Цар Борис III Обединител" № 31, построен по реда на отменения чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ. Решението се счита неправилно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, необоснованост и вътрешно противоречие, настоява се за отмяната му. Актът на Общинският съвет се преценява като краен, издаден при преплитане на целесъобразност със законосъобразност, при липса на мотиви досежно статута на спорната постройка, а бланкетният израз "по градоустройствена целесъобразност", не означава нищо. В съдебното заседание касационната жалбоподателка не се явява, представлява се от Тодор Сираков - неин баща, с пълномощно по делото. Жалбата се поддържа по изложените в нея и писмена защита съображения. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени решение № 192?005 год. на Общ. съвет - Пловдив. Ответната страна - Председателят на Общински съвет - Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна. С оспореното решение АС-Пловдив е направил обзор на относимата за случая правна уредба, изложил е съображения за допустимостта на жалбата срещу решението на Общинския съвет (въпреки изтичането на преклузивния шестмесечен срок, с оглед определение № 4984/22.05.2003 год. по адм. дело № 1750/03 на ВАС), обсъдил е компетентността на издаващия акта орган, произтичаща пряко от нормата на § 17, ал. 2 ПР на ЗУТ, както и условията, при които е взето решението - оперативна самостоятелност за преценка по целесъобразност, а процедурните правила при взимането му не са нарушени - колективният орган на местното самоуправление е заседавал при необходимия кворум и в съответствие с реда по чл. 27, ал. 2 ЗМСМА, при липса на обвързаност от предложението и с изискуемото се мнозинство. Решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. На първо място, неоснователно е възражението, че несъобщаването на процесния административен акт на заявителя - този въпрос е релевантен към допустимостта на жалбата, а в случая тя е приета за разглеждане и по нея е постановено процесното решение. Правата на ЕТ не са нарушени - защитата е осъществена в хода на съдебното производство. На второ място, споделят се изцяло изложените от съда изводи, които са подробни и задълбочени, обхващат направените от жалбоподателя възражения, особеностите на конкретния случай, изразяват точно фактическата обстановка по спора, направена е и вярна интерпретация на приложимия материален закон. Безпочвено е оплакването, че решението не е мотивирано, че не са обсъдени доводите на страната и че не е ясно защо искането се отхвърля. Изрично съдът е посочил и разяснил какво точно означават "целесъобразност" и "оперативна самостоятелност", като е посочил, че органът, взимащ решението, не може да бъде задължен да приеме друго, различно от визираното в решението - т. е. съдебна принуда за уважаване на искането за даване на траен статут на обекта в случая не може да бъде приложена, съдебният контрол е недопустим. Съдът проверява само и единствено дали е спазена процедурата при взимането на решението и дали е компетентен органът, който го е постановил - това е изпълнено, а останалите доводи, във връзка със статута на обекта и наличие, според касатора, на условия за уважаване на искането, не следва да бъдат коментирани. Изводите за неоснователност на оспорването са в съответствие с фактически и правно установеното, решението е правилно, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, ПР. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,