Решение № 9078 от 2.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1140/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ), подадена чрез юрисконсулт З. Белева, в качеството й на процесуален представител, насочена срещу Решение 1705/12.12.2024 г.по административно дело 429/2024 г. на Административен съд Кърджали (АдмС Кърджали), с което същият е осъден, да заплати на Х. Р. от [населено място], обл. Кърджали, на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди във връзка със заплатено адвокатско възнаграждение по административно обжалване по реда на чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на Разпореждане 2113-08-2259#6/21.02.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Кърджали. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т.2 и т. 3 АПК. Счита, че в КСО изрично е въведено общото правило за недължимост на разноски в административните производства. Твърди, че в производството липсват предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, както и че в КСО ползването на адвокатска защита не е задължителна, а лицето е ангажирало услугата на адвокат изцяло по своя преценка. Счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Иска отмяната на обжалваното съдебно решение като недопустимо и незаконосъобразно и да се отхвърли предявената искова молба против НОИ като неоснователна и недоказана. Претендира извършените съдебни разноски. Ответникът - Х. Р. в писмен отговор, подаден от адвокат М. Бозов оспорва касационната жалба като неоснователна и счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава, писмено и в съдебното заседание, заключение за неоснователност на касационната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното съдебно решение 1705/12.12.2024 г. по административно дело 429/2024 г. Административен съд- Кърджали е осъдил НОИ, да заплати на Х. Р. от град Кърджали на основание чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, сумата 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение при административно обжалване на Разпореждане 2113-08-2259#6/21.02.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ гр. Кърджали, потвърдено с Решение 2153-08-67 oт 01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали, което обаче е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените разноски за първоинстанционното дело в размер на 410 лв. За да достигне до този резултат административният съд е установил, че с Разпореждане 2113-08-2259#6/21.02.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ гр. Кърджали, е било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл. 68, ал. 3 от КСО на Х. Р., поради това, че ищцата няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години. Горното разпореждане е било оспорено с жалба, подадена от името на Х.Р., чрез адв. Кръпова. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 03.04.2024 г., с което адв. Кръпова е била упълномощена да представлява жалбоподателката по административното производство пред горестоящия административен орган. Договорено е било възнаграждение в размер на 500 лв., което е било платено в брой към датата на сключване на договора. Жалбата е била отхвърлена с Решение 2153-08-67 oт 01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали. Срещу това решение е подадена жалба, която е уважена с Решение 696 от 22.05.2024г. по адм.дело 139 от 2024 г. по описа на АдмС-Кърджали и Решение 2153-08-67 oт 01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали било отменено, както и потвърденото с него разпореждане. Съдът е стигнал до решаващия извод, че незаконосъобразно и неоснователно не е признато правото на жалбоподателката на лична пенсия за ОСВ, при наличие на необходимите години действителен осигурителен стаж. При това положение, съдът е намерил за безспорно доказана първата от кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, издаден от административен орган разпореждане, отменено с влязло в сила съдебно решение. Съдът на следващо място е приел, че от незаконосъобразния акт процесното разпореждане, отменено по съответния ред с влязло в сила съдебно решение, ищцата е претърпяла вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в административното производство по обжалване на процесното разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия, впоследствие отменено като незаконосъобразно по административен ред. Посочил е, че ищцата е направила разход за адвокатско възнаграждение, именно във връзка с оспорване на разпореждането на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ Кърджали, което се явява реално настъпила имуществена вреда. Исковата претенция за обезщетение е преценил за основателна в размер на 500 лв., каквато сума е заплатила Х.Р.. Приел е, че ищцата не би ангажирала адвокат и не би заплатила адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението за недопустимост на съдебното решение. Съдът е сезиран с редовна искова молба и се е произнесъл в рамките на петитума и търсената защита. Извършена е проверка за редовност и допустимост на исковата молба на Х. Р., като първоинстанционният съд правилно е направил преценка, че искането е допустимо и редовно извършено. Тезата на касатора, че ищцата не е имала право на възстановяване на сторените разноски не обосновава извод за недопустимост на съдебното решение. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Органът издал отмененото разпореждане е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения- чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт. В настоящия случай безспорно е налице Решение 696 от 22.05.2024г. по адм.дело 139 от 2024 г. по описа на АдмС-Кърджали, с което е отменено Решение 2153-08-67 oт 01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 2113-08-2259#6/21.02.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ гр. Кърджали. С Решение 696 от 22.05.2024г. по адм.дело 139 от 2024 г. по описа на АдмС-Кърджали съдът е присъдил сторените разноски за съдебното производство. В чл. 117, ал. 1 КСО е регламентирано обжалване по административен ред, като пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби, вкл. срещу отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Обжалването по административен ред е задължително, доколкото в чл. 118, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пред административен съд може да се обжалва решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Според чл. 117, ал. 5 КСО Решенията и съобщенията във връзка с разглеждането на жалбите и исканията се изготвят по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК въпросът с разноските в административното производство не е уреден, като този въпрос не е засегнат в глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред". Доколкото обжалването на разпореждането на ръководителя на ТП на НОИ не може да бъде извършено директно пред съда, а само по административен ред пред директора на ТП на НОИ, то ищцата, за да защити правата си, е трябвало да стори разноски по обжалването. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа, по най-добрия и адекватен начин, за да се защити личния интерес, какъвто безспорно е правото на лична пенсия. В тази връзка, правилно е отразеното в обжалваното решение виждане на съда, че издаденият административен акт е необходимо условие за съществуването на договора за правна помощ и съдействие. Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, а съгласно чл. 56 от същата - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и в държавните учреждения той може да се явява и със защитник. В КСО не е уреден въпросът за възстановяване на разноските по административното обжалване. Следователно за страната при оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди, направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се приеме разбирането, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на разпоредбите на Основния закон и на принципите на правовата държава. Разпоредбата на чл. 7 от КРБ е поместена в раздела "Основни начала" от този най-висш закон, което подчертава важността на този постулат. Адвокатската защита, която макар да не е задължителна в производството по чл. 117 от КСО по обжалване на разпорежданията, е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи, обезщетения и др. по КСО. Към датата на постановяване на настоящото решение редакцията на ал.2 на чл.120 от КСО, която регламентираше, че при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита, е обявена за противоконституционна с решение на КС 6 от 2025 г. Съгласно Решение 22 от 31 октомври 1995 г. на Конституционния съд, когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда. Според старата редакция на чл.120, ал.2 от КСО /Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 1999г./ при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на уважената част. Обоснован е изводът на административния съд, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая налице са: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, а именно отменено по съдебен ред Решение 2153-08-67 oт 01.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ гр. Кърджали и потвърденото с него Разпореждане 2113-08-2259#6/21.02.2024 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ гр. Кърджали; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и настъпилия вредоносен резултат необходимостта поради липса на специални юридически знания лицето да използва защитник, който да му окаже съответното съдействие. Неоснователно е становището в касационната жалба, че плащането по договора за правна защита и съдействие не е в пряка причинно-следствена връзка с разпореждането. Доколкото вредата може да произтича от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на ищцата, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав приема и довода на административния съд, че вредите са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. явяват се адекватно следствие от увреждането - чл. 4 ЗОДОВ. Тяхната непосредственост е установена, поради настъпването им по време и място, следващо противоправния резултат и тяхната обусловена свързаност с него. В случая е доказано по безспорен начин основанието за плащане и размера на адвокатското възнаграждение. Според Договора за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 500, 00 лева, които са били заплатени в брой. Платената сума за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда намаление на имуществото на засегнатото лице с размера на адвокатското възнаграждение, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. Безспорно са налице извършени надлежни процесуални действия, конструирана защита с изложени правни аргументи, които са възприети като основателни и послужили за отмяна на процесното разпореждане. По отношение на възражението на касатора за размера на обезщетението като определен в размера на заплатения адвокатски хонорар по Наредба 1 от 9 юли за минималните адвокатски възнаграждения и несъобразяване на първоинстанционния съд с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, настоящата инстанция намира, че определеният размер отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие и не следва да бъде определяно обезщетение в размер под минималния определен по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата, доколкото това е и обичайният размер на заплащаните възнаграждения при подобен род спорове. Неотносими към конкретния случай са изложените аргументи за прекомерност на адвокатското възнаграждение и направените възражения в този смисъл. Поради тези съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, следва на ответната страна да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 500 лева за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 20.01.2025 г. По отношение на възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната по настоящото производство страна настоящата инстанция намира същото за неоснователно, доколкото възнаграждението е уговорено в минималния размер съгласно Наредба 1 от 09 юли за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение