Решение № 7977 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4509/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ, Фонда/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Й. Тренчева, срещу решение № 9883/12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 7306/2025 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, 62 състав, в частта, в която ДФЗ е осъден да заплати на "Тони-Нудс-46" ЕООД сумата от 207 977.82 лева, равняваща се на 106 337.37 евро, представляваща обезщетение за забава - законна лихва, върху сумата от 1 171 152.52лв, за периода от 12.06.2022 г. до 22.12.2023 г., ведно със законната лихва върху него, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и са присъдени направени по делото разноски в размер на 4 843.32 евро. Релевирани са доводи за неправилността на решението, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон - основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и отхвърляне изцяло на иска, по който е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът "Тони-Нудс-46" ЕООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат М. Стоянова, в отговор по касационната жалба и в открито съдебно заседание излага съображения за неоснователността й, като претендира оставяне в сила на атакуваното решение и присъждане на разноски за касационното производство, по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за частично основателна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от "Тони-Нудс-46" ЕООД, против ДФЗ, за заплащане на обезщетение в размер на 208 404.64лв, представляващо лихва за забава върху сумата от 1 171 152.52лв, за периода 12.06.2022 г.-23.12.2023 г., дължима по сключения между страните договор № 26/04/1/0/01063/08.01.2018 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. /ПРСР 2014-2020 г./. Ищецът претендира и законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му заплащане. Основава се на твърдения за неизпълнение от страна на Фонда на задължението съгласно чл. 5 от административния договор и съдържащата се в него препратка към чл. 47 от Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014–2020 г. /Наредба № 9/2015 г., Наредбата/, в срок не по-късно от три месеца след подаване на заявката за окончателно плащане, да изплати одобрената финансова помощ. В отговор по исковата молба, ответната страна е оспорила иска по основание и размер, по съображения, че с решение № 26/04/1/0.0.1063/3/01/04/01/25.01.2021 г. изпълнителният директор е отказал изплащане на заявената от бенефициента финансова помощ на основание чл. 43, ал. 3 от Наредбата, приемайки за установено наличието на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на подмярката. Позовава се на обстоятелството, че след отмяната на този отказ по съдебен ред с влязло в сила решение № 1775/17.03.2022 г. на АССГ по адм. дело № 2729/2021 г., е продължил да прави проверки и е изискал още документи от бенефициента, както и информация от ГДБОП-МВР във връзка с водено досъдебно производство № ДП-1266-ЗМ-39/22 г., прокурорска преписка № 1.000197/2021 г. по описа на Европейската прокуратура. Счита, че е налице хипотезата на чл. 47, ал. 3, т. 2, предложение второ от Наредбата, поради което е удължен тримесечния срок за произнасяне по ал. 1 от нея. Оспорва искането на дружеството за присъждане и на законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане, предвид правилото на чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. За изясняване на фактите по спора, от първоинстанционния съд е събрана цялата административната преписка във връзка със сключването и изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна помощ: подадената от ползвателя заявка за плащане; документите във връзка с направените проверки; решение № 26/04/1/0.0.1063/3/01/04/01/25.01.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ да изплати заявената сума и съдебните дела за отмяната му; разменена кореспонденция с ГДБОП-МВР и Европейската прокуратура. Допуснати са съдебно-икономическа експертиза за определяне на размера на претендираната от ищеца лихва за забава, за тригодишен период преди подаване на исковата молба - от 20.06.2022 г. /три години преди подаването на исковата молба/ - до 23.12.2023 г., когато ДФЗ е изплатил заявената за подпомагане сума от 1 171 152.52лв, и съдебно-техническа експертиза, за датата на изпълнение на инвестицията. Установена е релевантната за спора фактическа обстановка, относно която в решението са изложени кореспондиращи с данните от събраните доказателства и възприети от касационната инстанция, мотиви, най-общо свеждащи се до следното: на 08.01.2018 г. между страните по делото е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. за извършване на дейности по одобрен проект "Оранжериен комплекс", с определен в неговия чл. 6, ал. 1, максимален срок за извършване на инвестицията от 36 месеца, но не по-късно от 15.09.2020 г. и клаузи за размера, и начина на плащане на помощта. Договорът е изменен със сключени между страните четири анекса. Обектът на инвестицията е изграден и въведен в експлоатация с удостоверение № 24/20.07.2020 г., след което дружеството е подало заявка № 26/04/1/0.0.1063/3/01/20.08.2020 г. за окончателно плащане на сумата 1 173 030.01лв. С уведомително писмо от 23.09.2020 г. за отстраняване на нередности, Фондът е изискал от заявителя в срок от 15 работни дни представяне на подробно изброени в единадесет точки, документи /представени от дружеството на 15.10.2020 г./, след което продължил с извършване на проверки относно изпълнението на задълженията на ползвателя, поети с договора за подпомагане, в това число е изготвен доклад от извършена проверка на място през периода 30.11.2020 г.-18.12.2020 г. Въз основа данните от последната, изпълнителният директор на ДФЗ с решение № 26/04/1/0.0.1063/3/01/04/01/25.01.2021 г. е отказал изплащане на помощта в заявения размер, по съображения, че са изкуствено създадени условията, необходими за получаването й, с цел осъществяване на предимство, в противоречие с целите на подмярката, на посочено правно основание чл. 43, ал. 3 от Наредба № 9/21.03.2015 г. По жалба на "Тони-Нудс-46" ЕООД това решение на административния орган е отменено като незаконосъобразно, с решение № 1775/17.03.2022 г. постановено по адм. дело № 2729/2021 г. по описа на АССГ, потвърдено с решение № 10808/28.11.2022 г. по адм. дело № 5416/2022 г. на ВАС, IV отделение. Два месеца след отмяната на отказа от 25.01.2021 г., Фондът стартира нова цялостна проверка на място по заявката за плащане за установяване на фактическото изпълнение на инвестицията, функционирането й по предназначение и спазване на задълженията по административния договор. Наред с това, на база данни от месец май 2022 г. за провеждано разследване от ГДБОП-МВР, по досъдебно производство № 1266-ЗМ-39/2022, прокурорска преписка № I.000197/2021 г. по описа на Европейската прокуратура, ДФЗ с писмо от 01.02.2023 г. изисква от ГДБОП-МВР повторно предоставяне на информация във връзка с разследването, спрямо трима бенефициенти, между които "Тони-Нудс-46" ЕООД. В отговор на запитването, от Европейската прокуратура е посочено образувано досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 245а, ал. 5, във връзка с ал. 3 и ал. 2 НК и по чл. 321, ал. 6 НК, което не е приключило и няма привлечени лица в качеството на обвиняеми за извършени престъпления от общ характер. Десет месеца по-късно Фондът отново прави запитване до Европейската прокуратура налице ли са повдигнати обвинения по отношение на изрично посочените ползватели, на което е отговорено на 21.12.2023 г., като са предоставени данни, че по горепосоченото досъдебно производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем. На 22.12.2023 г. Фондът изплаща на бенефициента оторизираната сума в размер на 1 171 152.52лв. Размерът на лихвата за забава върху тази сума, изчислена в заключението на съдебно-икономическата експертиза за периода 12.06.2022 г.-23.12.2023 г., възлиза на 207 977.82лв. При тези данни съдът приема предявения иск за доказан по основание и размер, и осъжда ДФЗ да заплати на ищеца сумата от 207 977.82лв - обезщетение в размер на лихвата за забавеното плащане на главницата от 1 171 152.52лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер /погрешно обозначен като 20 840.64лв, наместо 208 404.64лв, каквато е първоначално заявената претенция на дружеството/. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в частта му, в която е присъдена като обезщетение сумата от 207 977. 82 лева, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му в тази част. Не намират основание релевираните в касационната жалба доводи за неправилност на решението в атакуваната му част, поради това, че не са обсъдени всички събрани доказателства, съвкупната преценка на които според касатора не установява несвоевременно изпълнение на задължение за плащане. Видно от данните по делото, "Тони-Нудс-46" ЕООД е кандидатствало за подпомагане по подмярка 4.1. от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" по ПРСР с проектно предложение за изпълнение на оранжериен комплекс, одобрено в размер и при условията на сключен договор № 26/04/1/0/01063/ от 08.01.2018 г., със срок на изпълнение на инвестицията до 36 месеца, но не по-късно от 15.09.2020 г. /впоследствие изменен на 15.03.2021 г./. Срещу задължението на дружеството да реализира проекта при точно спазване на проектното предложение, ДФЗ, в качеството си на разплащателна агенция, е поел в чл. 2 насрещно такова - да изплати помощта до максималния размер 1 173 030лв, представляващ до 60% от одобрените и реално извършени разходи за инвестицията. Окончателният размер на подпомагането се определя след подаване на заявка по реда на чл. 45 и чл. 46 от Наредба № 9/2015 г., в срок не по-късно от изтичане на срока по чл. 6, ал. 4 /един месец от изтичане на срока за извършване на инвестицията/ и след осъществяване на съответните проверки и анализи. Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, така определената финансова помощ се изплаща до три месеца от подаване на заявката, с възможност за удължаването му при наличието на основание по чл. 47, ал. 3 от Наредбата. Уговореното между страните е в пълно съответствие с правилата на подзаконовия нормативен акт, който видно от § 2 от ПЗР е издаден на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, за да уреди условията и реда за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства", от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Оранжерийният комплекс, предмет на финансиране, е реализиран и въведен в експлоатация на 20.07.2020 г., в срока по чл. 6, ал. 1 от договора, което е установено с представеното удостоверение от същата дата, и потвърдено от заключението на приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза. На 20.08.2020 г. е подадена заявката за окончателно плащане с прилагане на платежните документи за целия период на изпълнение, при настъпването на които обстоятелства, за Фонда възниква задължението по чл. 4 от договора да определи окончателния размер на помощта и в тримесечния срок, фиксиран в чл. 5, ал. 1, да я изплати на ползвателя. При тези данни, първостепенният съд правилно приема, че вземането на бенефициента става изискуемо с извършването на инвестицията и отправянето на искане за плащане до насрещната страна, който правен извод е последователно застъпен и в практиката на ВАС /за справка: решения № 4549/30.04.2025 г. по адм. дело № 12045/2024г., № 5215/13.05.2026 г. по адм. дело № 3614/2026 и № 7559/06.07.2026 г. по адм. дело № 3318/2026 г., всички на Върховния административен съд, четвърто отделение/. В настоящия случай, независимо от пълното, точно и навременно изпълнение на поетите от "Тони-Нудс-46" ЕООД задължения по сключения административен договор, ДФЗ не е спазил срока за плащане, тъй като помощта е преведена по сметката на бенефициента едва на 22.12.2023 г., с оглед на което се дължи обезщетение за забавеното изпълнение, в размер на законната лихва от деня на забавата - правило, уредено в чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка, не се споделят доводите на изпълнителния директор на ДФЗ в касационната му жалба, че предвидените средства по ПРСР могат да се използват само за финансиране по одобрени проекти, но не и за лихви и обезщетения на получателите на помощта. Административният договор предвижда задължения за всяка от страните, неизпълнението на които е основание за възникване на договорна отговорност, включваща обезщетение при нарушаването им, а основното задължение на Фонда по одобрения проект е да изплати договорената сума за безвъзмездно финансово подпомагане по реда и при условията, уредени в него. Неоснователно касационният жалбоподател сочи като причина за забавата си постановеното на 25.01.2021 г. решение на изпълнителния директор, съдържащо отказ за плащане на помощта, поради наличието на изкуствено създадени условия. Както вече бе посочено по-горе, неговата незаконосъобразност, поради противоречие с материалния закон /съставляваща отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК/ е установена с решение № 1775/17.03.2022 г. по адм. дело № 2729/2021 г. на АССГ /оставено в сила с решение № 10808/28.11.2022 г. по адм. дело № 5416/2022 г., на ВАС, четвърто отделение/ и административният орган не може да черпи права от незаконосъобразното си поведение, констатирано по съдебен ред. При това, настоящата инстанция споделя заключението на първостепенния съд за същественото значение, което оказва върху бенефициентите навременното изплащане на финансовата помощ, изведено от съображение в т. 27 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, с което разплащателната агенция е длъжна да се съобрази при изпълнение на задълженията си за финансиране на одобрените проекти. Релевираният от касационния жалбоподател довод за неправилно тълкуване на характера на срока по чл. 47, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., възпроизведена и в договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, също е неоснователен. Съгласно цитираната разпоредба ДФЗ е задължен да извърши проверка по представените документи и заявени обстоятелства в срок не по-късно от три месеца след подаване на заявката. Този срок е приет от първоинстанционния съд за инструктивен, предвид общото правило, че неспазването на сроковете за издаване на актове от административните органи няма за правна последица отпадане на материалната и времевата им компетентност. Но същевременно, начинът, по който е формулирана нормата на подзаконовия нормативен акт и наличето на изрично уредени с него случаи, при които органът има правомощието да продължи този краен срок, налагат да се приеме, че извън тях Фондът не е оправомощен да удължава този срок, в противен случай носи отговорност за настъпилите за ползвателя на помощта неблагоприятни последици. В тази връзка следва да се отбележи, че противно на твърденията в касационната жалба, в случая не се установява наличието на нито една от уредените в чл. 47, ал. 3 от Наредбата, хипотези, допускащи удължаването на тримесечния срок, към която разпоредба препраща и чл. 5, ал. 1 от договора, в това число - установени съмнения за наличието на престъпни обстоятелства - до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган. Още в отговора по исковата молба процесуалният представител на ответника, описвайки по дати разменената кореспонденция между ДФЗ и Европейската прокуратура, съответно ГДБОП-МВР, изрично сочи, че е узнал за образувано досъдебно производство № 1266-ЗМ-39/2022 г., на 12.05.2022 г. - почти две години след изтичане на договорения между страните срок за изплащане на финансовата помощ за реализираната инвестиция. Без правно значение за правилното разрешаване на спора е и допълнително изисканата от Фонда през 2022 г. и 2023 г., информация за хода на досъдебното производство, изтъквана в касационната жалба като основание за удължаване на срока за изпълнение на задължението му, тъй като продължаването е възможно когато този срок не е изтекъл, и при наличието на отправено изрично писмено волеизявление от административния орган до ползвателя - императивно изискване на чл. 47, ал. 4 от Наредбата. Доколкото в настоящия случай срокът за разглеждане на заявката на бенефициента и изплащането на установената допустима за подпомагане сума е изтекъл в тримесечен срок, считано от 20.08.2020 г., т.е. на 20.11.2020 г., обективно невъзможно е било удължаването му през 2022 г. и 2023 г. Не се подкрепя от данните по делото и възражението в касационната жалба за спиране течението на срока за проверка от ДФЗ на заявените с искането за плащане данни и приложени писмени доказателства, по силата на чл. 18, ал. 4, т. 3 от Наредба № 4/30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /редакция по ДВ, бр. 48/2018 г./. В случая не е доказано и наличието на която и да е от алтернативно предвидените в цитираното правило предпоставки за спиране на срока за времето до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган, а именно - възникнали в резултат на извършваните допълнителните проверки по т. 2 от разпоредбата, съмнения за измама и последвало сезиране от ДФЗ на прокуратурата, съответно образувано досъдебно производство, от чийто изход да зависи произнасянето по искането за плащане. Между страните липсва спор, че Фондът не е сезирал прокуратурата за установените от него обстоятелства относно процесното подпомагане, нито в съдебното производство са представени доказателства, обосноваващи извод за наличието на досъдебно производство, приключването на което да е било от съществено значение за произнасянето му. Приложената към отговора по исковата молба, кореспонденция, не съдържа такива данни, а видно от писмо от 21.12.2023 г. на Европейската прокуратура, с него Фонда единствено е уведомен, че по досъдебно производство № 1266-ЗМ-39/2022, прокурорска преписка № I.000197/2021 г., няма привлечено лице в качеството на обвиняем и действията по разследването продължават. Наред с това, съобразно изричните изявления на ДФЗ пред АССГ и касационната инстанция, именно получената с цитираното писмо информация е послужила като аргумент административният орган да изплати на бенефициента оторизираната сума още на следващия ден - 22.12.2023 г. По изложените съображения, настоящият състав приема, че първоинстанционното решение, в частта му, в която ДФЗ е осъден да заплати на ищеца сумата от 207 977.82лв, представляваща обезщетение за забава, равняващо се на законната лихва по чл. 86 ЗЗД, върху сумата от 1 171 152.52лв., за периода от 12.06.2022 г. до 22.12.2023 г., е правилно и противно на релевираните в касационната жалба оплаквания, при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Въз основа напълно изяснена фактическа и правна обстановка, и при съобразяване с релевантните за спора факти и доводите на страните, първоинстанционният съд е издал обосновано и съобразено с приложимия закон решение, което следва да бъде оставено в сила в тази му част. Атакуваният съдебен акт обаче е неправилен в частта му, в която решаващият състав на АССГ е приел за основателна претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение за забавено плащане, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Съответни на закона са релевираните в касационната жалба доводи, че начисляването на лихва върху лихва противоречи на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като разпоредбата го допуска само при съобразяване на наредби на Българската народна банка, каквито не са издадени. При липсата на нормативно основание за олихвяване на обезщетението, представляващо по същността си законна лихва за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД, обжалваното решение е неправилно в тази му част и следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски, а своевременно предявеното от процесуалния представител на ответната страна, искане за присъждане на разноските за адвокатска защита по приложен списък, установени с представени по делото доказателства в размер на 4 500 евро, като основателно, следва да бъде уважено. Не намира правна опора заявеното от името на касатора възражение за прекомерността им, с оглед бланкетния му характер и съответно - неизпълнението на изискването за мотивираност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение