Решение № 7637 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12663/2010 г.

Решение № 7637 от 1.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12663/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК./ Образувано е по касационна жалба, подадена от "СЕЛИКА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, град Ямбол, представлявано от управителя Кристиан Дигре, чрез пълномощник адвокат Гочо Димов от АК град Ямбол, против решение № 897/20.07.2010 г. на административен съд град Бургас, 4 състав, постановено по адм. дело № 640/2010 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт/РА/ № 280 900248/07.12.2009 г. по описа на ТД на НАП град Ямбол, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП град Ямбол в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 32 493,34 лева по фактура № 1000000012/04.03.2009 г., издадена от "Аурснес България" ЕООД, потвърден с решение № РД - 10-38.08.02.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" град Бургас. В жалбата се сочат касационни основания,, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се подробни съображения. Касаторът счита, че БАС е постановил решението си в нарушение на ЗДДС, тъй като сделката е реална и процесната фактура е издадена на 04.03.2009 г., във връзка с доплащане по нотариален акт, поради и което за тях не е съществувала нито правна, нито техническа възможност да осчетоводят сумата за предишен данъчен период. Претендира за отмяна на атакуваното решение и отмяна на акта на данъчната администрация. Ответникът - директора на Дирекция "ОУИ" град Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Представителя на Върховна административно прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, в настоящия състав, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218,, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. В хода на ревизията органът по приходите е установил, че през м. октомври 2008 г."Селика България" ЕООД е закупила десет броя апартаменти от "Аурснес България" ЕООД на обща стойност 1 961 120,50 лева, включително ДДС в размер на 326 853, 42 лева, продажбата е извършена с нотариален акт № 178, рег. № 18823, дело 5588 от 06.10.2008 г.. За доставката на апартаменти са издадени фактура № 1 11/07.10.2008 г. на обща стойност 1777 1660,58 лева, включително с ДДС 294 360,10 лева и фактура № 1...12/04.03.2009 г. на обща стойност 215 529,10 лева, включително ДДС 35 921,52 лева. Последната фактура е с предмет на доставка- доплащане по нотариален акт, като освен доплащане на стойността на апартаментите с този счетоводен документ е удостоверено и плащане на стойността на СМР за отстраняване допуснати неизправности в размер на 10 069,08 лв., включително ДДС 1 678,18 лева и стойност на договореното обзавеждане в размер на 10 500 лева, вкл. ДДС в размер на 1750 лева. Фактурата е платена изцяло на 05.03.2009 г. по банков път със средства от възстановен ДДС по изтекли процедури.За периода от 01.03.09 г. до 31.03.2009 г. е подадена справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 0949187/11.04.2009 г. с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 35 921,52 лева, като тази сума предтавлявало начисленото ДДС по фактура № 1...12/04.03.2009 г.. Органът по приходите приема, че за сумата по тази фактура, касаеща действително доплащане по нотариален акт данъчно задълженото лице неправилно е ползвало данъчен кредит за периода м. март 2009 г., като е приел, че правото на данъчен кредит по отношение на облагаемата доставка- покупка на 10 броя апартаменти е следвало да бъде упражнено най- късно за данъчния период м. януари 2009 г. и тъй като данъчно задълженото лице не е упражнило правото си до този данъчен период, то същото се е погасило и не би могло да бъде упражнено за данъчен период м. март 2009 г., позовавайки се на разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС, поради и което са отказали частично признаване на данъчен кредит в размер на 32 493,34 лева за периода 01.03-31.03.2009 г. по фактура № 1...12/04.03.2009 г.. В обжалваното решение БАС е отхвърлил жалбата на "Селика България" ЕООД, като е приел за основателни изводите на данъчните органи за наличие на основание за отказване на данъчен кредит по процесната фактура, тъй като данъчните органи правилно са приложили материалния закон . Така постановеното решение е неправилно. Съвкупната преценка на доказателствата по делото дава основание да се направи извода, че са налице законовите изисквания за признаване правото на приспадане на данъчен кредит на "Селика България" ЕООД по фактура 1...12/04.03.2009 г.. Данъкът върху добавената стойност е косвен, многофазен и кумулативен данък, като механизмът на облагане се състои в това, че начисленият данък от доставчика се явява данъчния кредит за получателя, който последния има право да приспадне. В този смисъл с оглед правилното и законосъобразно функциониране на системата на облагане с ДДС, упражняването на правото на данъчен кредит не може да бъде ограничавано. В същото време за да функционира ефективно системата на облагане с ДДС, упражняването на правото на данъчен кредит, съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС може да се упражни в периода, в който е възникнало или в един от следващите три данъчни периода. В конкретния случай органът по приходите е приел, че правото на данъчен кредит на жалбоподателя е следвало да бъде упражнено през м. октомври 2008 г.- датата на която собствеността на стоката е била прехвърлена, тъй като тогава е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а жалбоподателя го е упражнил през м. март 2009 г. въз основа на издадена през този период данъчна фактура. Тези изводи настоящата инстанция намира за неправилни. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС, данъчния кредит се определя като сумата от данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем, т. е на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС. В този момент възниква и задължение на доставчика да начисли ДДС. Разпоредбата на чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл. 25, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС, правото на данъчен кредит се упражнява като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справката декларация за същия данъчен период и посочи документа по чл. 71 от ЗДДС в дневника за покупките по чл. 124 от ЗДДС за данъчния период по т. 1, т. е упражняването на правото на данъчен кредит предполага освен обективното възникване на правото и едновременното наличие на предпоставките по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС, а именно лицето да притежава издаден от получателя на плащане данъчен документ, която предпоставка в случая към м. октомври 2008 г. не е била на лице . Ето защо, дори да се приеме, че правото на данъчен кредит е възникнало за платеца през месец октомври 2008година, в който собствеността на стоката е била прехвърлена с нотариален акт и е настъпило данъчното събитие, към този период и през следващите три данъчни периода м. ноември, м. декември 2008 г. и м. януари 2009 г. за лицето реално не е съществувала обективна възможност да да упражни това право съгласно изискванията на закона. Това е така, защото лицето не е разполагало с издаден от получателя на плащането данъчен документ, в който да е отразена сумата на начисления данък на отделен ред, за да се отрази този данък в СД като данъчен кредит, както изисква чл. 72, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Липсата на издадена фактура за сумата от 215 529,10 лева, в вкл. ДДС 35 921,52 лева е направило невъзможно осъществяването и на втората предпоставка за упражняването на правото на данъчен кредит, а именно лицето да посочи издадения данъчен документ в дневника за покупки, както изисква разпоредбата на чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. Дружеството е представило, договор за СРД от 01.10.2008 г., Удостоверение № 7/08.01.2009 г. за въвеждане в експлоатация, както и Протокол № 1 от 3.03.2009 г. от който е видно, че към тази дата са приключили СРД, както и фактура № 1...12/04.03.2009 г., за извършените финални плащания по този договор. съдът намира, че правото на данъчен кредит е възникнало именно с издаване на фактура 1...12/04.03.2009 г., по която е извършено плащане на 05.03.2009 г., поради и което законосъобразно "Селика България " ЕООД го е упражнил в съответния данъчен период 01.03-31.03.2009 г. В този смисъл решението на първоинстанционния съд, който е приел подадената пред него жалба за неоснователна, предвид установена правилност на ревизионния акт, се явява незаконосъобразно и необосновано. Касационните оплаквания са основателни. Обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено изцяло като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което, по изложените по-горе съображения, да се уважи жалбата, подадена срещу ревизионния акт. При този изход на спора в тежест на ответника са направените разноски от жалбоподателя пред първата инстанция в размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение. За настоящата инстанция не се присъждат разноски за касатора, тъй няма данни за направени и претендирани такива. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо"А" отделение