Решение № 3679 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2018 г.

Решение № 3679 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5518/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП – гр. София против решение № 931/15.02.2018 г. по адм. дело № 8720/2017 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – "Риу – транс – 2005" ООД, гр. Банско чрез адвокат И. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на платеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 931/15.02.2018 г. по адм. дело № 8720/2017 г. Административен съд София – град е отменил по жалба на "Риу – транс – 2005" ООД, гр. Банско акт за установяване на задължение № П-22000116189474-135-001/27.02.2017 г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с решение № АУ – 1/27.04.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр. София. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че органи по приходите от дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП съгласно резолюция за извършване на проверка № П – 22000116189474 – ОРП – 001/20.10.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. София са съставили протоколи от извършени проверки при преминаване на ГКПП, в които Б. С. е бил вписан като водач на проверяваното МПС, наето от "Риу – транс – 2005" ООД, гр. Банско. Установили са, че търговското дружество няма сключен трудов договор с посочения водач в периода на регистрираните преминавания. От РД "Гранична полиция" – гр. Елхово са представили справка, от която е видно, че за периода 01.01.2016 г. – 31.10.2016 г. С. е осъществил 77 преминавания като водач на МПС през ГКПП – Капитан Андреево. Преминаванията са били осъществени с автомобили с товароносимост над 12 тона. На търговското дружество е бил определен срок за подаване на декларации обр. 1 и обр. 6 пред НАП, което то не е изпълнило, обосновавайки наличието на граждански договор между него и водача С. При издаване на оспорения акт за установяване на задължение № П-22000116189474-135-001/27.02.2017 г. органът по приходите при ТД на НАП – гр. София се е позовал на съществуването на трудово правоотношение, приемайки, че е налице прикрит трудов договор. Квалифицирал е полагания труд като такъв при условията на втора категория и на тази база е определил задълженията на търговското дружество по периоди за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ и ППФ в общ размер на 1727, 00 лева и лихви за забава в общ размер на 111, 04 лева. Съгласно чл. 105 ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Когато в декларация по чл. 105 ДОПК се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 ДОПК, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията (чл. 106, ал. 1 ДОПК). Обосновано административният съд е приел, че не са налице посочените материалноправни основания за издаване на акт за установяване на задължение № П-22000116189474-135-001/27.02.2017 г. от орган по приходите при ТД на НАП – гр. София. Неподаването на декларация след отправена покана не може да бъде приравнено на налична декларация. Наред с това административният съд законосъобразно е приел, че органите на НАП нямат правомощието по чл. 405а КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Съгласно чл. 110 ДОПК органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Вместо да се ограничи в рамките на възложената му проверка и да установи само факти и обстоятелства, които в последствие да бъдат използвани за целите на бъдеща ревизия, издателят на акта за установяване на задължение по декларация незаконосъобразно е пристъпил към определяне на задължения за осигурителни вноски и лихвите върху тях. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на адвокатско възнаграждение, които съгласно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия АВ № 0000166055/11.04.2018 г.) възлизат на сумата от 500, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение