Решение № 14890 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6855/2016 г.

Решение № 14890 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6855/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Й. В. М., чрез пълномощника адв. Симеонов, против решение № 2189/01.04.2016 г., постановено по адм. д. № 2970/2014 г. от Административния съд С.-град. В касационната жалба следва, че твърденията на касатора са за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът в касационното производство - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ( наричана за краткост по-долу Комисията), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и иска отхвърлянето й по съображения в писмен отговор, поддържани и в съдебно заседание от юрк. Петкова. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна в съдебния спор в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение № 2-318/24.02.2014 г. на Комисията, взето на осн. чл. 26, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (наричан за краткост по-долу Законът) в частта, в която е установена и обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Й. В. М. като секретен сътрудник, агент. При постановяване на обжалваното решение, съдът е възприел следната фактическа обстановка: с писмо изх. № КИ-К-13-18418/05.12.2013 г. Комисията е изискала информация за лицата, извършвали или извършващи публична дейност от 10.11.1989 г. до този момент във висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и Висшия дисциплинарен съд на адвокатурата. Поисканата информация е предоставена с Писмо изх. № 0045/20.01.14 г. и съобразно съдържанието му, в него фигурира и името на жалбоподателя. Съдът е преценил, че решението е издадено от компетентен орган, в необходимата форма е и съдържа законоустановените реквизити. Въз основа на посочените от Комисията документи, съдържащи се и в административната преписка, съдът е преценил, че са налице данни, установяващи принадлежността на жалбоподателя. Установил е още, че принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона е установена въз основа на регистрационен дневник, картони обр. 4 и обр. 6, а наличието на който и да е от документите, визирани в чл. 25, т. 3 от закона е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на Закона. по-нататък в мотивите си съдът е възприел като неоснователно възражението на жалбоподателя, че решението е необосновано поради липса на становище и анализ на документите, въз основа на които е установена принадлежността на М. към органите по чл. 1 от закона, доколкото Комисията не разполага с такова нормативно установено правомощие. Като неотносимо към предмета на делото е обсъдено от решаващия състав и Удостоверение с изх. № 2752/08.05.2015 г. на Съвета на Варненската адвокатска колегия, съгласно което жалбоподателят е бил Председател на АК- варна за периода 2002- 2007 г., тъй като тази длъжност не попада в обхвата на чл. 3 от закона, поради което и Комисията няма задължение за извършване на проверка за принадлежност към органите по чл. 1 от закона. За неоснователно е счетено и оплакването на жалбоподателя, че не са налице документи, носещи неговия подпис, като е посочено от съда, че Законът не изисква като задължителна предпоставка за установяването на принадлежност към органите по чл. 1 наличието на собственоръчно написани или подписани от лицето документи. По тези съображения е отхвърлена и жалбата срещу атакувания административен акт. Решението на административния съд е правилно. То е резултат на обективен анализ на събраните по делото доказателства въз основа на който са формирани обосновани изводи и е приложен правилно материалния закон. Установено е, че жалбоподателят е заемал публична длъжност по смисълана чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона за периода 2008-2013 г. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2 от Закона установяване на принадлежност към органите по чл. 1 от Закона е било задължително за длъжността, заемана от жалбоподателя. Правилно съдът приема, че при наличие на посочените документи административният орган действа при условията на обвързана компетентност и законосъобразно издава оспореното решение с предписаното от чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБН съдържание, с което определя наличието на принадлежност на лицето към органите по чл. 1 от същия. Дейността като агент е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата по чл. 3 към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност освен да обяви принадлежността му. Затова административният орган няма правомощия да прави преценка дали такава дейност реално е извършвана от лицето, както и да проверява достоверността на представените документи и съдържащата се в тях информация. В този смисъл е и Решение № 4/2012 г., постановено по конституционно дело № 14/2011 г. на Конституционния съд на РБ. Въз основа на формираните обосновани изводи, съдът е приложил правилно материалния закон, отхвърляйки жалбата срещу решението на Комисията. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд