Решение № 1295 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6046/2013 г.

Решение № 1295 от 30.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6046/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 132 от 26.03.2013 г. на Административен съд В. Търново по адм. д. № 628 по описа за 2012 г., с което по жалба на "ПЕГАС 1" ЕООД, с адрес за кореспонденция град Роман, улица "Хубавенско шосе" № 11, представлявано от управителя Илия Димитров Цеков, е отменен Ревизионен акт (РА) № 061102942/08.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 245/11.05.2012 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 67 942,30 лева за данъчни периоди м. 05, 06 и 07.2011 г. по фактури на "Алена пропърти" ЕООД и "Нитомис груп" ЕООД с предмет "свински, говежди и пилешки замразени и охладени продукти, масло, прат и др. " и "замразено цяло пиле", в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 48 143,09 лева и са начислени лихви в размер на 2 516,63 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно реалността на процесните доставки, направени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът игнорирал доказателствата и доводите на касатора, не се произнесъл относно доказателствената сила на оспорени от него, представени от жалбоподателя, частни документи. Съдебното решение било основано главно на съдебно-икономическата експертиза, относно наличието на въведена система за добри производствени практики в месопреработвателното предприятие на ревизираното лице и осчетоводяването на процесните фактури при доставчиците и в счетоводството на РЛ. Последващите продажби на стоки от същия род не доказват, че предметът на доставките е престиран именно от страна на посочените доставчици. Доставчиците доставяли стоки от същия род и на много други клиенти, така че заключението на експертизата, че разполагали с количествата стоки, за да ги продадат на РЛ е необосновано, след като не са проследени и другите доставки. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "ПЕГАС 1" ЕООД, чрез адв. Д. Бенев, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е установило чрез пълно насрещно доказване спорните факти на реални доставки по процесните фактури. За да мотивира този извод, съдът е взел предвид приетото без оспорване заключение на съдебно-икономическа експертиза, което е установило коректно отразяване на фактурите в счетоводствата на страните по сделките, както и използване на предмета на доставките за последващи доставки от страна на ревизираното лице. Още в ревизионното производство, както от доставчиците "Алена пропърти" ЕООД/търговец на едро със замразени продукти/ и "Нитомис груп" ЕООД, така и от ревизираното лице са представени доказателства във връзка с реалността на доставките-към всяка фактура е приложен търговски документ, складова и стокова разписка. Представени са платежни документи за извършени разплащания и протоколи за извършени проверки на налични количества суровини от животински произход от ветеринарен лекар. Заявено е, че транспортът е извършен от ревизираното лице, за което са представени пътни листи. Посочените документи действително са частни и нямат обвързваща съда и страните материална доказателствена сила, но при преценката им, с оглед на всички доказателства, следва да се има предвид представянето им още в ревизионното производство и липсата на противоречие между тях и събраните гласни доказателства и експертизата. Така е направил и административният съд като е взел предвид установените от експертизата факти на редовно осчетоводяване на процесните фактури в счетоводствата на доставчиците и ги е съпоставил с описаните по-горе документи за предаване на стоките. Затова неоснователно е касационното оплакване, че оспореното решение се основава само на съдебно-счетоводната експертиза. Вярно е, че въведената в предприятието на ревизираното лице Система за добри производствени практики няма пряко отношение към реалното предаване на процесните стоки, но въведената с нея по - стриктна система за контрол при постъпването на суровините в предприятието и проследяването им до изработката на готовата продукция, позволява да се проследи наличието на предмета на процесните фактури при ревизираното лице и използването на този предмет за независимата икономическа дейност на получателя по фактурите. Това е установило и вещото лице, което на въпроси I-1 и I-2 в заключението си е отговорило, че стоките по процесните фактури могат да бъдат проследени от завеждането им във "Входящ дневник на суровините" до реализацията им в конкретна готова продукция, за което са представени таблици. Обстоятелството, че доставчиците на ревизираното лице са доставяли и на много други фирми стоки от същия род като процесните означава само, че те наистина имат капацитет за това, а ако органите по приходите са считали, че ревизираното лице е получило предмета на доставките не от доставчиците по процесните фактури, те е следвало да докажат това. Административният съд обосновано е приел, че липсата на определени реквизити в складовите разписки (регистрационен номер на транспортното средство, с което е превозвана стоката) е компенсирана от показанията на разпитания свидетел, които установяват какъв е процесът на транспортиране както на готовата продукция на жалбоподателя, така и снабдяването със суровини от доставчиците. Автентичността на представените стокови разписки е установена с доказателства, че подписалото ги лице е счетоводител при доставчика "Алена пропърти" ЕООД (л. 206 от делото). Предвид изложеното, оспореното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 2000 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение