Решение № 3493 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14559/2008 г.

Решение № 3493 от 16.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14559/2008 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Богослов Лозанов Божилов, против Решение № 200/27.10.2008 г., постановено по адм. д. № 181/2008 г, на Административен съд Перник. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че жалбата е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил като неоснователна жалбата на Богослов Божилов, против постановения отказ № 08 ТР-2835-1/25.IV.2008 г. на Община Перник за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ЗУТ на сграда "стопанска постройка", находяща се в УПИ V-12227 кв. Каркас, гр. Перник. Съдът е приел, че процесната сграда е съществувала от преди много години и не е била предмет на съдебни или друг вид спорове, както и че инициирането на процедурата за премахването й е във връзка с уреждане на междусъседски отношения. Изследвайки въпроса за "търпимостта" решаващият съд е констатирал, че сградата е в противоречие с изискванията за териториалното устройство, разположена е на намалени отстояния от вътрешната регулационна линия и не се запазва по действащия Застроителен план от 1998 г. Решаващият съд е изследвал и обстоятелството, относно предприети действия по узаконяване на процесната сграда и е констатирал, че такива не са предприемани. Решението е правилно. Издаването на удостоверение за търпимост е уредено в чл. 21, ал. 3 АПК. С него се цели удостоверяване на факт с правно значение, а именно, че процесната сграда е "търпим строеж" по силата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ и не подлежи на премахване. Безспорно е установено, че процесната сграда не е търпим строеж, тъй като не е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му (обстоятелство, недоказано от касатора) и съгласно действащия понастоящем ЗУТ. При постановяване на решението административният съд не е допуснал нарушение на закона, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение