Решение № 50011 от 22.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2021 г.

Решение № 50011 от 22.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2502/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 147/23.02.2021 г. по гр. д. № 2694/2020 г., с което Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение № 2093/03.04.2020 г. по гр. д. № 15880/2019 г. на Софийски градски съд, по иска, предявен при условията по чл. 439 ГПК, е приел за установено, че поради изтекла давност "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД не притежава право на принудително изпълнение срещу Е. Й. К. за сумите ЗЗ 824. 79 лв. – непогасена главница по договор за банков кредит от 20.10.2008 г., 18 223. 07 лв. – лихви върху главницата, и 162. 05 лв. – разноски, установени с влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 10823/2012 г. на Софийски районен съд. Касационното обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: Как се прилага чл. 115, б. "ж" ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителните дела за събиране на парични вземания, които са били образувани до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС? Отговорът на въпроса е в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. и в разясненията към т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС. Зачитайки задължителното им действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), настоящият състав приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес за вземането по изпълнително дело, което е образувано преди 26.06.2015 г. и е висящо към тази дата. Погасителната давност за такова вземане започва да тече от 26.06.2015 г. Когато изпълнителното дело е било образувано преди 26.06.2015 г., но към тази дата е прекратено, погасителната давност започва да тече от деня на осъщественото основание за прекратяване на делото. Въззивното решение противоречи на отговора и е основателна касационната жалба на ответника "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД. Съображения: Правилно въззивният съд е приел, че надлежната легитимация по предявения иск по чл. 439 ГПК произтича от издадената и влязла в сила заповед за незабавно изпълнение за лихвоносна главница с разноски по договора за банков кредит от 20.10.2008 г. и от твърденията на длъжника, че правото на принудително изпълнение за вземането по заповедта е погасено поради изтекла давност след влизането й в сила. Правилно е и приетото, че по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК, пред ЧСИ М. Б. е било образувано изпълнително дело № 20128380403107 с длъжник ищеца Е. К. и взискател "Банка ДСК" ЕАД – кредитор по изпълнителното основание, който е прехвърлил вземането на "ОТП Факторинг България" ЕАД, като последният, на свой ред, го е цедирал на ответника "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД (чл. 429, ал. 1 ГПК и чл. 99 ЗЗД). Въззивният съд също така правилно е приел, че вземането се ползва с новия 5-годишен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД – влязлата в сила заповед поражда сходни последици с влязлото в сила осъдително решение, че последното предприето изпълнително действие по принудителното осъществяване на вземането, е преводът от трудовото възнаграждение на длъжника, постъпил по специалната сметка на ЧСИ на 25.03.2014 г., и че делото е прекратено на 25.03.2016 г. поради перемпция – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Неправилно обаче въззивният съд е приложил чл. 115, б. "ж" ЗЗД, приемайки че новата 5-годишна давност е започнала да тече от 25.03.2014 г., а не от деня, в който изпълнителното дело е прекратявано – от 25.03.2016 г. Неправилно е и приетото от него, че е изтекла на 25.03.2019 г., а предявеният на 04.12.2019 г. отрицателен установителен иск е основателен. Касационната инстанция е длъжна да отмени неправилното решение и да отхвърли иска. При начало на давностния срок от 25.03.2016 г., искът по чл. 439 ГПК е предявен преди да изтече 5-годишният срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Процесът по чл. 439 ГПК е "относно вземането" в смисъла по чл. 115, б. "ж" ЗЗД - по исков ред длъжникът оспорва правото на принудително изпълнение за вземането с позоваването на изтекла давност след влизането в сила на заповедта по чл. 417 ГПК. Според предвиденото в чл. 115, б. "ж" ЗЗД, погасителната давност не тече, без значение дали исковият процес е иницииран от длъжника или от кредитора. Давността е спряла да тече след 04.12.2019 г. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са всички разноски, които ответникът е направил по делото. Пред първата инстанция те са за сумата 20. 00 лв. – за преписи от документи по изпълнителното дело, пред втората за сумата 1 044. 20 лв. – държавната такса, а пред третата – за общата сума 1 064. 20 лв. – държавните такси. На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК настоящият състав определя възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт за пред трите инстанции в размер на по 200. 00 лв., като остойности престирания труд според предвиденото в чл. 25, ал. 1 НЗПП. При тези мотиви, съдът