Решение № 11160 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14740/2011 г.

Решение № 11160 от 10.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14740/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Мирослав Димитров, в качеството му на процесуален представител на Даниела Милев, управител на "Екосиидс" ЕООД, срещу решение № 3775 от 27.07.2011 г. по адм. дело № 921 по описа за 2011 г. на административния съд - София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 200003258 от 23.11.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София относно непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от "ПИД ПБ" ЕООД, "БГ транс нет" ЕООД, "Търговска къща ЕДА" ЕООД, "Лимо Сървиз" ЕООД и за някои от тези издадени от "СА груп" ЕООД и "Фининженеринг" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, които могат да се преценяват като отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 200003258 от 23.11.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.10.2005 г. -31.10.2006 г., като с него на дружеството не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "ПИД ПБ" ЕООД, "БГ транс нет" ЕООД, "Търговска къща ЕДА" ЕООД, "Лимо Сървиз" ЕООД, "СА груп" ЕООД и "Фининженеринг" ЕООД, на основание чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстанвка по делото, събраните доказателства, включително заключението по служебно назначената съдебно-счетоводна експертиза, възраженията на жалбоподателя, като е обоснован извод за частична незаконосъобразност на ревизионния акт по повод издадена фактура № 182 от 23.10.2006 г. от "СА ГРУП" ЕООД за данъчен период м. 10.2006 г. и непризнатото право на данъчен кредит в размер на 44 800.00 лв. В останалата част е прието, че жалбата е неоснователна, понеже ревизионният акт е законосъобразен. При разглеждане на делото съдът е изпълнил указанията дадени с решение № 880 от 19.01.2011 г. по адм. дело № 8007 по описа за 2010 г. на ВАС, първо А отделение. По отношение на доставките от "ПИД ПБ" ЕООД. В хода на ревизионното производство се установява, че това дружество е издало на ревизираното дружество 5 броя фактури по повод доставки на следните стоки: кафе, тиквено семе и орехови ядки. По делото се установява, а тези факти се потвърждават и от изслушаното заключение, че за доставките е начислен ДДС, данъчната основа е платена по касов път, както и данъка по "ДДС-сметката" на доставчика. На прекия доставчик е осъществена проверка от страна на вещото лице чрез представени счетоводни документи и такива в счетоводна къща ЕТ "К Консулт". Дружеството ползва складова база, има 11 работници с ниска квалификация. Като предходен доставчик, но само за стоката кафе е посочен "Балкам" АД. Прекият доставчик чрез управителя заявява, че не може да представи доказателства относно останалите негови преки доставчици по повод стоките тиквени семена и орехови ядки. Съдът е изследвал реалността на доставката на кафе, по повод на която има издадена една фактура. По делото не е представен цитиран договор от 22.11.2005 г. между прекия и предходния доставчик. Не са представени и протоколи от 30.12.2005 г. за предаване на 146 000 кг тиквено семе, приемо-предавателен протокол от 31.01.2006 г. за предаване на 50 000 кг тиквено семе, както и приемо предавателни протоколи от 13.04.2006 г. и от 19.04.2006 г. за предаване на 18 000 кг орехови ядки и 12 000 кг орехови ядки. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част, който е правилен и се споделя от настоящия състав. Правилно съдът е приел, че признаването на правото на данъчен кредит предполага доказване преди всичко на реалното осъществяване на доставката С оглед на чл. 6 от ЗДДС (отм.) доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху стока, а съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие възниква на датата на прехвърляне на това право. На тази дата данъкът става изискуем, възниква задължение за начисляването му. Конкретно в тази част на спора не се установява прехвърлянето на правото на собственост, понеже не са представени доказателства, включително и изисканите за това, поради характера на предмета на доставките - родово-определени вещи. Правилно е отказано правото на данъчен кредит в размер на 169 139.20 лв. за данъчни периоди м. 11, м. 12.2005 г. и м. 04.2006 г. По изложените съображения обжалваното решение в тази му част е правилно. По отношение на доставките от "БГ транс нет" ЕООД. В хода на ревизионното производство се установява, че това дружество е издало на ревизираното дружество 5 броя фактури, с предмет "реклама по договор", "проучване на пазара и сегментиране на потребители", "съгласно договор", "рекламно обслужване" и "комисионна по договор". По делото е установена и не се оспорва, че по повод на тези доставки ДДС е начислен, като самите фактури са осчетоводени в счетоводството на прекия доставчик. Установено е също, че същият има назначени при него работници на длъжност секретар, полиграф-технолог, оператор на компютър и технически изпълнител. В заключението на експерта по съдебно-счетоводната експертиза е направено подробно изложение относно сключени договори от 29.04.2005 г. и допълнително споразумение към него; договор от 20.09.2005 г., заедно с приемо-предавателен протокол от 8.11.2005 г.; договор за маркетинг и консултации от 27.09.2005 г. и приемо-предавателен протокол от 2411.2005 г. към него; договор от 8.11.2005 г.; договор от 4.01.2006 г. и протокол от 24.02.2006 г. Експертът е отнесъл тези доказателства към съответната фактура. Тези доказателства не се намират в административната преписка, не са представени от прекия доставчик при извършена насрещна проверка. Съдът също е изискал посочените документи с разпореждане от 11.02.2011 г. (стр. 5 от съд. досие). Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 162 550.00 лв. за данъчни периоди м. 11., м. 02.2006 г. и м. 06.2006 г., който е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав по изложените по-горе съображения. По отношение на доставките от "Търговска къща ЕДА" ЕООД. В хода на ревизионното производство се установява, че това дружество е издало на ревизираното дружество, тогава "Балчо" ЕООД, сега "Екосиидс" ЕООД, 32 броя фактури за данъчни периоди от м. 02 до м. 10.2006 г. От експерта по делото е установено, че е реализирано начисляването на данъка, има данни за частично плащане на данъчната основа, като на него не са представени доказателства затова. В констативно-съобразителната част на заключението са описани писмени договори и анекси, както и 32 броя-приемо-предавателни протоколи. Те не са представени както в административното производство, така и в съдебното производство въпреки указанията. По изложените по-горе съображения съдът не е кредитирал заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 503 354.50 лв., който е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав по изложените по-горе съображения. По отношение на доставките от "Лимо Сървиз" ЕООД. В хода на ревизионното производство се установява, че това дружество е издало на ревизираното дружество 13 броя фактури с предмет на доставката "тиквени семена". Те са осчетоводени при прекия доставчик, съответно и данъкът е начислен при него, осъществено е и плащане по тях. От експерта по съдебно-счетоводната експертиза са описани в заключението му 13 броя приемо-предавателни протоколи, по които има съответствие между датите и количествата тиквено семе в тях и тези във фактурите. В протоколите не е посочено, че с тях се предава фактурираната стока. Съдът е процедирал по аналогичен начин и в тази част на спора, като е издал разпореждане от 11.02.2011 г., поисканите доказателства не са представени, поради което и не е кредитирал заключението в тази част и по повод този доставчик. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част, с която е отказано право на данъчен кредит в размер на 320 012.90 лв. за данъчни периоди м. 06., м. 07, м. 08, м. 09 и м. 10.2006 г., който е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав по изложените по-горе съображения. По отношение на доставките на "Фининженеринг" ЕООД. В хода на ревизионното производство се установява, че това дружеството е издало на ревизираното дружество, тогава "Балчо" ЕООД, сега "Екосиидс" ЕООД, две данъчни фактури с предмет "тиквени семена" и "аванс по договор за доставка на тиквени семена". В тази част на спора също е установено начисляване на данъка. Съдът е приел, че не се установява възникването на данъчно събитие и по двете доставки. По първата не са представени такива по повод прехвърляне на правото на собственост, по отношение на този доставчик няма описани приемо-предавателни протоколи, такива не представени и при насрещната проверка на дружеството в ревизионното производство. По повод на втората фактура не се осъществява извършване на авансово плащане. Експерта сочи, че са му представени ПКО за плащане в брой, но те не са подписани, поради което не могат да служат като първичен счетоводен документ, за да докажат плащане. В административната преписка и в съдебното производство не са представяни ПКО. Направен е извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в тази му част, с което е отказано право на данъчен кредит в размер на 67 000.00 лв. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и в тази част на спора. По отношение на "СА ГРУП" ЕООД жалбата се уважена със сега обжалвания акт от първоинстанционния съд. В касационната жалба са изложени общи твърдения, че ревизионният акт е незаконосъобразен, без да се сочат нарушения по повод съдебното решение, което се оспорва. Настоящият съдебен състав намира, че това решение е правилно, не е налице нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяването му и правилно са преценявани приложените правни норми от отменения ЗДДС, при съобразяване с трайно установената съдебна практика. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение