Решение № 413 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3575/2013 г.

Решение № 413 от 14.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3575/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Агенция за социално подпомагане - гр. София срещу решение № 7265/27.12.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 6747/2012 г. по описа на АССГ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Колева, която поддържа касационната жалба, а по същество моли оспореното съдебно решение да бъде отменено като неправилно. Ответникът, Димитър Кънев Димитров, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Костадинова, която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС-София град е образувано по искова молба на Димитър Кънев Димитров от гр. Попово, конкретизирана с уточнителни молби от 31.07.2012 г. и 25.09.2012 г. против Агенция за социално подпомагане с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ . Предявените искове са за сумите: главница 8 607.78 лв., представляваща обезщетение за периода от 09.03.2010 г. до 09.01.2011 г. в размер на брутната му заплата като държавен служител, която същият би получавал, ако не беше незаконосъобразно уволнен със Заповед № РД-01-277/08.03.2010 г. на изпълнителния директор на АСО и служебното му правоотношение не беше прекратено поради уволнението със Заповед № ЧР-2-17/09.03.2010 г. и 25 лв., лихва за забава върху главницата за периода от 03.07.2012 г. - датата, на която ответникът е поканен да плати обезщетението до датата на предявяване на исковете пред съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Агенция за социално подпомагане - София да заплати на Димитър Кънев Димитров от гр. Попово сумата от 8 607.8 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за претендирания период, ведно с мораторна лихва за периода от 03.07.2012 г. /датата, на която ответникът е бил поканен да изпълни задължението си до 17.07.2012 г. - датата на предявяване на съдебната претенция/ в размер на 25.00 лв, както и за законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане. За да постанови този правен резултат, АС - София град, позовавайки се на събраните по делото доказателства, е приел от фактическа и правна страна следното: Служебното правоотношение на ищеца Димитър Кънев Димитров, заемащ длъжността Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Община Попово, е прекратено със Заповед № ЧР-2-17/09.03.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията, постановена въз основа на Заповед № РД-01-277/08.03.2010 г. на същия административен орган за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С решение № 2696 от 03.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2498/2010 г. по описа на АССГ същите заповеди са отменени като незаконосъобразни. Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 8198/07.06.2012 г. по адм. д. № 9658/2011 г. по описа на ВАС, V-то отделение, поради което отмяната на заповедта за прекратяване на служебните правоотношения на Димитров е влязла в сила на 07.06.2012 г. Съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията му към датата на влизане в сила на съдебното решение, с която заповедта е отменена/ и за Димитър Димитров е възникнало правото да претендира на това основание парично обезщетение за времето, за което е останал без работа, но за не повече от 10 месеца. По горните съображения, съобразявайки се с предявения от Димитров иск в по-малък размер - обезщетението по чл. 104, ал. 1, изр. второ от ЗДСл е намалено с полученото от ищеца за претендирания период трудово възнаграждение при друг работодател в размер на 250 лв. и изслушаната по делото, неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза, първостепенният съд е приел претенцията му по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за основателна. АССГ е осъдил Агенция за социално подпомагане да заплати на Димитър Димитров обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 8607.78 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 17.07.2012 г. до окончателното й изплащане. Съдът е уважил и претенцията на ищеца за присъждане на мораторна лихва върху главницата за периода 03.07.2012 г. - датата на отправената от Димитров до АСП покана за доброволно изплащане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл до 17.07.2012 г. - датата на предявяване на исковата молба. Въпреки установен от вещото лице размер на претендираната мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД за процесния период - 36.37 лв., съдът е присъдил на Димитров поисканата от него сума - 25 лв. поради липса на искане за увеличаване на претенцията по размер по чл. 214 от ГПК. Съдебното решение е правилно. Правилно АССГ е уважил иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, приемайки, че правопораждащият факт за възникване правото на обезщетение по този законов текст е настъпил на 07.06.2012 г. - датата, на която е влязло в сила окончателното съдебно решение, с което са отменени като незаконосъобразни заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и последвалата я заповед за прекратяване на служебните правоотношения с Димитров на това основание. Към тази дата правото на обезщетение при отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила акт прекратяване на служебни правоотношение е в размер на брутната заплата на ищеца за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 10 месеца. Неоснователни са развитите от касатора доводи за противоречие на съдебното решение с материалния закон, тъй като съдът следвало да присъди на Димитров обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП не в размер на 10, а в размер на 6 брутни заплати.