Решение № 31 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3468/2012 г.

Решение № 31 от 3.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3468/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Анета Динева Динева е подала касационна жалба срещу решението от 21.12.2011 г. по адм. дело № 7377/2011 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е било отхвърлено искането й за спиране на изпълнението на заповед № РД-09-241/11.07.2011 г. на кмета на район "Подуяне" - Столична община, както и в частта, в която е била отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-09-241/11.07.2011 г. на кмета на район "Подуяне" - Столична община в частта за прекратяване на наемното правоотношение по договор № 77-02-60/20.07.2002 г. за наем на общинско жилище. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Кметът на район "Подуяне" - Столична община не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението в обжалваните части с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Анета Динева Динева и членовете на семейството й са били настанени в общинско жилище, находящо се в София, жк "Левски - зона Г", блок 30, вход Д, ет. 8, ап. 146, със заповед № 77-02-60/18.07.2000 г. на кмета на район "Подуяне" - Столична община. Въз основа на заповедта бил сключен договор за наем № 77-02-60 от 20.07.2002 г. С писмо № 77-01 5/28.01.2011 г., залепено на вратата на общинското жилище, кметът на район "Подуяне" уведомил Анета Динева, че не е заплатила наем за 30 месеца в размер на 1034,12 лева и задължения за консумирана топлоенергия в размер на 631,70 лева. Отправена била покана за заплащане на просрочените задължения в 14-дневен срок, тъй като в противен случай, ще се образува производство за прекратяване на наемното правоотношение. Анета Динева поискала разсрочване на задълженията, но в посочените от кмета на Район "Подуяне" срокове не погасила задълженията си. Със заповед № РД-09 241/11.07.2011 г. на кмета на район "Подуяне" - Столична община била отменена заповед № 77-02-60/18.07.2000 г. за настаняването на Анета Динева в общинско жилище и бил прекратен сключения с нея договор за наем. Съдът приел, че оспорената заповед № РД-09-241/11.07.2011 г. е нищожна в частта, в която е отменена заповедта за настаняване, и законосъобразна в останалата част. Представените по делото писмени доказателства, които не се оспорват от жалбоподателката, установявали липсата на плащане на наемната цена, както и на консумативни разноски за повече от три месеца, което съставлява основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост. Прекратяването на наемното правоотношение се обуславяло от неизпълнението на задължението за плащане на наемната цена без оглед наличието или липсата на вина на наемателя. Поради това съдът отхвърлил подадената жалба срещу заповедта в частта за прекратяване на наемното правоотношение на Анета Динева. Административният съд преценил като неоснователно и отхвърлил искането на жалбоподателката за спиране на изпълнението на обжалваната заповед, тъй като не били представени доказателства, че предварителното й изпълнение би причинило значителни или трудно поправими вреди. Решението е правилно. Административният съд е приложил точно материалния закон, който предвижда прекратяване на наемното правоотношение при неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца. По аргумент от чл. 82, ал. 2 ЗЗД съдът направил верния извод, че липсата на парични средства за изпълнение на задължението, на която се позовава задълженото лице, не го освобождава от отговорност, респективно не може да се разглежда като причина, за която лицето няма вина. Съдът не е нарушил закона и като е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като в тежест на оспорващия, който иска прилагането на обезпечителната мярка, е да представи доказателства, че изпълнението би му причинило значителна или трудно поправима вреда. Жалбоподателката е направила твърдения, че е в невъзможност да си осигури друго жилище, но не е ангажирала доказателства за това. При отсъствието на соченото в жалбата касационно основание за отмяна решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд