Решение № 8067 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3019/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Никон-НК ЕООД с ЕИК 121127450, чрез представител по пълномощие юрисконсулт П. Дачева, срещу Решение 179/03.01.2025 год. по адм. дело 9751/2024 год. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 569/26.06.2024 год. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 3, във вр. чл. 68д, ал. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и 5, ал. 1, т. 1 чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация и решение на КЗП по т. 33 съгласно Протокол 13/06.06.2024 год. на жалбоподателя е забранено при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя невярна информация за съществуването на специфично предимство по отношение на цената на продаваните стоки в търговските обекти, стопанисвани от дружеството, включително и за свещи чаени, продукт за мазане Калиакра и гел Антигрийс 540 мл. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда за липса на допуснати при издаване на оспорения акт нарушения на административнопроизводствените правила, като твърди, че съдът не е обсъдил изложените в тази посока в жалбата доводи. Излага фактите във връзка с извършената от страна на служители на КЗП проверка в търговския обект на дружеството на дата 28.02.2023 год., като счита, че издаването на оспорената в първоинстанционното производство заповед на председателя на КЗП повече от една година и четири месеца по-късно, е в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са спазени сроковете по чл. 57 от АПК. На следващо място се оспорва изводът на съда за правилно приложение на материалния закон при издаване на заповедта. Касаторът намира, че не е налице установената от КЗП заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 3 от ЗЗП, тъй като за артикулите, обозначени в магазин ДАР с етикет изгодно в ДАР по време на извършената от служители на КЗП проверка, е установено по делото, че са такива стоки, чиято цена за продажба е изгодна в сравнение с цената на сходни по вид продукти, предлагани в магазините ДАР. В подкрепа на това заявление, касаторът излага конкретни данни за цените, вида и продажбите на предлаганите в същия момент сходни стоки, както и сравнителни данни за продажбите на процесните стоки. Оспорва се и извода на административния орган, че не е налице намаление на стоката и тя не се е продавала на нова, по-ниска цена, тъй като е не е била изписана стара, по-висока цена. В подкрепа на заявеното сочи, че още в констативния протокол е отразено, че по информация на присъстващото на проверката лице от страна на дружеството, посланието Изгодно в ДАР се отнася за количества, които са участвали в минали намаления и към момента са на вътрешна акция. Касаторът заявява, че съдът не е възприел непосредствено посланието на разглеждания от органа етикет Изгодно в ДАР, тъй като същият не е приложен по делото, поради което не става ясно въз основа на какво е приел, че върху етикета има само една обявена продажна цена. Касаторът намира за неправилни и изводите на органа, че предлаганите стоки с този етикет безспорно привличат клиента и дават на средния потребител необоснована увереност за спестяване, което го мотивира да направи своя търговски избор при липса на реално спестяване на парични средства. Заявява, че използваните в коментирания в оспорената заповед дизайн на етикета и буквите цветове зелено и бяло, заедно с оранжевия цвят, са цветовете на магазини ДАР и ги идентифицират, като от страна на органа не се обосновава, че по някакъв начин оказват влияние на потребителя при вземането на решение за закупуването или не на продуктите Касаторът сочи, че са събрани доказателства, които опровергават посоченото в заповедта, че цената на артикулите с етикет Изгодно в ДАР не е намалена безспорно е установено и за трите процесни артикула, че имат ценова отстъпка в деня на извършване на проверката от контролните органи. В съответствие с така развитите аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение, а по същество и за отмяна на оспорената пред първоинстанционния съд заповед на председателя на КЗП. Претендира присъждане на сторените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт П. Дачева, която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, искането за отмяна на съдебното решение и административния акт, както е претенцията за разноски, за която представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, като предлага съдебното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало във връзка с извършена проверка от служители на Регионална дирекция София при КЗП по спазване изискванията на ЗЗП в търговски обект магазин за хранителни стоки с топла точка, стопанисван от Никон-НК ЕООД. При проверката е установено, че на определени изложени в обекта артикули са поставени различни от тези на останалите стоки етикети, на които е изписано Изгодно в ДАР, с посочена единична цена и наименованието на продукта, като например: Изгодно в ДАР свещи чаени цена 8,29 лв.; Изгодно в ДАР продукт за мазане Калиакра цена 3,59 лв.; Изгодно в ДАР гел Антигрийс 540 мл цена 12,99 лв. Според проверяващите, така обявената информация върху етикета привлича вниманието на средния потребител към закупуване на съответния продукт, приемайки че това е най-изгодна цена в съответния търговски обект. Приели са също, че тези продукти не са в намаление, тъй като на етикета липсва изписана старата по-висока цена, така че посочената стойност на продукта да е сравнима с друга по-висока цена. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол К-2755372/28.02.2023 год. На 27.03.2023 год. на Никон-НК ЕООД е съставен АУАН 002358, а на 24.07.2023 год. и Наказателно постановление 002358, като с последното му е наложена имуществена санкция в размер на 12 500 лв. на основание чл. 210а от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП. На 26.06.2024 год. е издадена оспорената пред Административен съд София-град Заповед 569 на председателя на КЗП, с която на Никон-НК ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68, ал. 2, т. 4, предл. 3 във вр. чл. 68д, ал. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 във вр. чл. 68в от ЗЗП, а именно предоставяне на невярна информация за съществуването на специфично предимство по отношение на цената на продаваните стоки в търговските обекти, стопанисвани от дружеството, включително и за свещи чаени, продукт за мазане Калиакра и гел Антигрийс 540 мл. В хода на съдебното производство са снети показания от свидетеля П. П. регионален мениджър в Никон-НК ЕООД. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът е приел, че с оглед осъществяваната от Никон-НК ЕООД дейност в обект магазин за хранителни стоки с топла точка, е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Като е анализирал съставомерните елементи на понятието заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, съдът е приел, че в случая са налице всички предпоставки. Приел е за безспорно, че описаните в заповедта на председателя на КЗП продукти са били с поставен етикет Изгодно в ДАР с обявена само една продажна цена на него. При липсата на стара и нова цена върху етикета, съдът е приел, че не е ясно по кой точно критерий продуктът е изгоден точно в този магазин, което обстоятелство действително може да въведе в заблуждение средния потребител относно цената, която е една от основните характеристики на стоките и логично посоченото послание би могло да мотивира средния потребител да закупи продуктите. Според съда, посланието изгодно създава впечатлението, че точно в този търговски обект съответният продукт би могъл да бъде закупен на най-изгодна цена, а безспорно по този начин се насърчава продажбата на тези стоки. Намерил е, че това послание може да провокира потребителя да вземе решение, което не би взел без използването на тази заблуждаваща търговска практика, дори ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата. Посочил е, че за конкретните артикули с етикет Изгодно в ДАР липсва информация в какво се изразява предимството в това да бъдат закупени изгодно на по-добра цена, което е възможно да въведе в заблуждение. Формирал е извод, че заповедта съдържа ясно разпореждане относно забраната за използване на нелоялна заблуждаваща търговска практика, чрез предоставяне на невярна информация за съществуването на специфично предимство по отношение на цената на продаваните стоки в търговските обекти, стопанисвани от дружеството, включително и за свещи чаени, продукт за мазане Калиакра и гел Антигрийск 540 мл. Въз основа на горното съдът е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания. Според чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, цитиран в заповедта, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В настоящия случай, в оспорената пред първоинстанционния съд заповед се твърди, че обявената върху етикета информация, приканва потребителя да закупи Изгодно в ДАР, като по никакъв начин и чрез никакви средства не доказва верността си, доколкото пак според твърденията на органа съответната цена не е в намаление и липсва изписана стара, по-висока цена, така че реално посочената стойност на продукта да е сравнима, та да се възприеме като по-изгодна. Органът твърди, че чрез информацията върху етикета, която вижда потребителят, дружеството използва заблуждаваща практика като съобщава, че предложената цена има специфично предимство Изгодно в ДАР, което е в състояние да мотивира средния потребител да вземе решение, което принципно не би взел. Следователно, от една страна, органът твърди, че е налице заблуждаваща търговска практика, тъй като в така представения етикет на разглежданите стоки се съдържа невярна информация и тя е подвеждаща. От това следва, че се твърди осъществяване на състава по предложение първо на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, поради което няма как едновременно забранената с оспорения административен акт търговска практика да е заблуждаваща, защото по някакъв начин, включително чрез цялостното ѝ представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2 на същия член, а именно съществува специфично предимство по отношение на цената. Употребата на съюза или в разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП сочи на алтернативност на описаните в него случаи на заблуждаваща търговска практика, а не кумулативност, като съставът на нелоялна търговска практика по второто и третото предложение изисква представената информация относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, да е фактически точна, т.е. вярна. Поради това е налице неяснота в изводите на административния орган кой точно състав на нелоялна търговска практика е осъществен според него, с оглед установените факти и обстоятелства. Това само по себе си сочи на материална незаконосъобразност на оспорената пред Административен съд София-град заповед за прилагане на принудителната административна мярка. Не може да бъде споделен изводът на административния орган, че чрез посланието Изгодно в ДАР вниманието на средния потребител се привлича така, че той разбира, че точно в този търговски обект би могъл да закупи на най-изгодна цена определен артикул, а цената на обозначените по този начин артикули не е в намаление. По отношение на това обстоятелство нито органът, нито съдът вземат предвид дадените още при контролната проверка сведения, както и представените впоследствие доказателства относно цената на обозначените с етикета Изгодно в ДАР артикули. Въпреки извода си, че не става ясно по кой точно критерий продуктът е изгоден точно в този магазин, съдът сочи в мотивите си, че това обстоятелство действително може да въведе в заблуждение средния потребител относно цената, т.е. независимо от вложеното от търговеца послание, което би могло да бъде възприето и като рекламно, съдът отнася израза Изгодно в ДАР единствено и само към цената. Дори обаче това отнасяне да бъде направено нееднозначно към цената на обозначените с този етикет продукти, то изразът не съдържа невярна информация това твърдение е недоказано от страна на органа, и необосновано съдът го възприема изцяло и без собствен анализ на фактите и обстоятелствата по случая. Нещо повече. Посланието на етикета не съдържа нито сравнителна, нито превъзходна степен на употребеното прилагателно изгодно, поради което и както сочи касаторът, не се прави опит за сравнение с цената на сходни стоки при други търговци, нито се твърди, че обозначените с този етикет артикули са с най-ниската или най-добрата възможна цена. Посланието единствено предполага, че съответните стоки биха могли да бъдат закупени изгодно във верига магазини Дар. Горното води до извода, че не е осъществена една от предпоставките от състава на нелоялната търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, на който се позовава органът. Гореизложеното прави безпредметно да се изследва дали практиката има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика. С оглед установената липса на твърдяната от органа и възприета за осъществена от съда хипотеза на чл. 68д, ал. 1 във вр. ал. 2, т. 4, предл. 3 от ЗЗП, се налага изводът, че административният съд е извършил неправилна преценка относно законосъобразността на обжалвания административен акт. От това следва, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на оспорената заповед на председателя на КЗП. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на касационния жалбоподател се следват претендираните от него разноски за държавна такса в размер на 370,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100,00 лв., или общо сума в размер на 470,00 лв. Разноските следва да се възложат в тежест на Комисия за защита на потребителите - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения акт. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,