Решение № 4436 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2010 г.

Решение № 4436 от 29.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10051/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Светломир Николов Нешков, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора гр. Враца - против решение № 11 от 30.04.2010 г., постановено по адм. д. № 648/2009 г. по описа на Административен съд - Враца. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд Враца е отхвърлил предявения от Светломир Николов Нешков иск против Министерство на правосъдието за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация на затвора гр. Ловеч за периода от 29.06.2005 г. до 11.10.2006 г. в размер на 20 000 лв, ведно със законната лихва върху сумата. Съдът е приел, предявен иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за недоказан и неоснователен, като е развил съображения, че ищецът, в чиято тежест е да докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1 от ЗОДОВ, не е доказал настъпването на твърдените от него неимуществени вреди. Не са ангажирани доказателства от компетентни медицински органи, че евентуалното влошено здравословно състояние е настъпило вследствие на престоя му в спални помещения, в които не е имало достатъчен достъп на дневна светлина, достатъчен въздухообмен и е имало лоши хигиенни условия. Извън тези съображения, съдът е посочил и че ищецът е осъден да изтърпи наказанието си при усилено строг режим. Не е доказано както настъпването на вредоносния резултат, така и връзката между влошеното здравословно състояние на ищеца и действията на администрацията. Решението на Административен съд - Враца е валидно, допустимо, но е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Съдът не е изпълнил задължението, свързано с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, да осъществи процесуално съдействие на страните за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството, вкл. и със споразумение и не е указал на ищеца за кои обстоятелства, от значение за решаване на делото, той не сочи доказателства. След като е установил липсата на доказателства - становища от компетентни медицински органи за здравословното състояние на ищеца, съдът не е указал на последния за необходимостта от събиране на такива. Нещо повече - първоначално е приел, че такива доказателства следва да бъдат събрани, поради което съдът е назначил служебно медицинска експертиза - но в последствие с определение от 25.02.2010 г. - я заличил. Неоснователно това процесуално действие е обяснено с невъзможност да се заплатят разноски за експертиза от страна на ищеца. Не следва такъв довод да бъде пречка за осъществяване на конституционно закрепено и признато като основно право - достъп до независим съд- да бъде преграждано от невъзможността да се платят разноските, още повече, че заплащането им, в зависимост от изхода на спора, винаги може да бъда възложено с крайния акт или дори след това с нарочно определение. Лаконично, позовавайки се на "особения статус" на лицето Мирослав Събев - изтърпяващо наказание "лишаване от свобода", съдът отказал разпита му. В съдебно заседание, проведено на 30.03.2010 г. ищецът е потвърдил наново искането си за назначаване на съдебно-техническа експертиза, по което искане съдът също така не се е произнесъл, а сам е приел, че делото е изяснено от фактическа страна и дал ход по същество на спора. При това това процесуално поведение на ищеца - активност при предявяване на няколко доказателствени искания, всички допустими и относими, а в случая и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, съдът е постановил отказ, като по този начин изцяло е преградил възможността на ищеца да докаже твърдените в исковата молба факти. Съдът с действията си е преградил правото на ищеца на защита е извършил нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението на Административен съд - Враца следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което съдът,