Решение № 596 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10061/2023 г.

Производството е по чл.208-чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието и храните против решение 295 от 08.08.2023г. по адм. дело 78 по описа за 2023г. на Административен съд Сливен, с което се отменя Заповед РД-09-94/31.01.2023г. на министъра на земеделието в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2022г. са останали конкретно посочени парцели и части от парцели в землище на с. Ичера и преписката е върната на министъра на земеделието в тази част за ново произнасяне при спазване указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Постановеното съдебно решение било базирано изцяло на изготвената и приета по делото комплексна четворна съдебно-техническа експертиза, съдът не е извършил самостоятелен аргументиран анализ на данните и доказателствата, представени от административния орган по делото, във връзка с преценка за съответствие на посочените фактически основания в оспорената заповед с материалноправните разпоредби. В жалбата се излагат съображения, че за изготвяне на експертизата са използвани различни от нормативно установените средства за установяване на данни, което е довело до неправилни изводи относно преценката за допустимост за подпомагане на процесните площи. В пространно изложение се оспорва заключението на вещите лица въз основа, на което е постановено решението на съда. Моли съда да отмени решението и да присъди разноски за двете инстанции, прави и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В с.з. министърът на земеделието и храните, редовно призован, не изпраща представител. Постъпила е молба, с която се поддържа касационната жалба, моли да се отмени първоинстанционното решение, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Н. Къчев, редовно призован, се представлява от адв. Рафаилов, оспорва касационната жалба. По същество моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, тъй като не са налице касационни основания.Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил по жалбата на Н. Къчев Заповед РД 09-94 от 31.01.2023г. на министъра на земеделието в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2022г. са останали следните парцели и части от парцели: 32915-227-11-1, 32915-227-17-2,32915-302-2-1, 32915-303-10-1, 32915-130-1-3, 32915-130-3-4, 32915-141-1-4, 32915-141-2-3, 32915-193-1-3, 32915-227-13-1, 32915-227-14-1, 32915-227-18-1, 32915-302-3-1 и 32915-303-9-1 в землище на с. Ичера и е върнал преписката на министъра на земеделието в тази й част за ново произнасяне. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е частично незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Съдът се е позовал на приетата по делото съдебно техническа експертиза. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Н. Къчев срещу Заповед РД 09-94 от 31.01.2023г. на министъра на земеделието и затова е допустимо. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения - необсъждане на всички събрани по делото доказателства и безкритично възприемане от страна на съда и позоваване единствено на заключението на приетата по делото експертиза. Противно на твърдението на касатора, съдът е обсъдил поотделно за всеки един от парцелите какво е установеното фактическо положение, съобразно представените по делото доказателства. Не съответства на събраните по делото доказателства, твърдението в касационната жалба, че приетата по делото експертиза е оспорена от страна на касатора и е оборена с неоспорими доказателства и въпреки това, съдът я е възприел безкритично и е постановил решението си въз основа на нея. Процесуалното поведение на касатора в хода на делото говори за различна фактическа обстановка. В с.з .на 11.07.2023г. пред АС-Сливен министърът на земеделието е представляван от адв. Р. Колева. В това с.з.са изслушани вещите лица, изготвили съдебно- техническата експертиза. Адв. Колева е задавала въпроси на вещите лица, в заключение е изразила становище, че оспорва експертизата в частта, в която са приели определени площи от парцелите за допустими. Адв. Колева изрично е заявила, че във връзка с оспорването, няма да ангажира други доказателства. Недопустимо е едва с касационната жалба да се оспорва заключението на вещите лица. Както се посочи по- горе в с.з. при изслушване на експертизата е присъствал процесуален представител, който не е направил искане за възлагане на допълнително или повторно заключение съгласно чл.200, ал.3 и чл.201 от ГПК. Заключението е прието по делото, при което съдът правилно е обсъдил това заключение като кореспондиращо с останалия доказателствен материал. В случая заключението на вещите лица е изпълнило целта си да подпомогне решаващия съд за установяване значението на определени факти и процеси за спорното правоотношение, и механизмът на тяхното протичане, което е дало възможност на съда да разреши конкретния правен спор, не разполагайки със специални знания в определена област. Изложените от съда мотиви за кредитиране на заключението на вещите лица не са в противоречие с доказателствения материал по делото, а изводите на съда са основани на анализ на събраните по делото доказателства. СТЕ не е оборена с неоспорими доказателства, както се твърди в касационната жалба. Ето защо съдът правилно е кредитирал и се е позовал на приетата. Следва да се отбележи, че вещите лица са работили с всички материали по делото, вкл. CD с приложени протоколи, таблици, снимки и файлове от извършените теренни проверки, съдържащи и геодезически измервания на характерни точки от площите, извършени с GNSS апаратура, които са допустими доказателства, предвид чл. 34, ал. 4, т. 4 от ЗПЗП като други източници на ортогонални изображения и цифрови данни вр. с пар.1, т. 57 от ДР на ЗПЗП. Предвид и подробните разяснения, направени от вещите лица в откритото съдебно заседание, съдът не е имал основание да не се довери на компетентността на съдебните експерти. Ето защо направените правни изводи от съда за наличието на отменително основание за частична отмяна на заповедта относно определените за недопустими площи, са обосновани и материално законосъобразни. Решението е обосновано от събраните по делото доказателства и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, в доказан размер, съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.09.2023г. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита от процесуалния представител на ответника. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение .