Решение № 4386 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2014 г.

Решение № 4386 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3175/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - София, чрез процесуалния му представител юриск. Иванова срещу решение № 81 от 27.01.2014 г. по адм. дело № 858/2013 г. по описа на Административен съд София-област. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че е необоснован изводът на съда, че административният орган е издал процесната заповед, без да изясни релевантните за случая обстоятелства. Заявява също, че са били налице законоустановените предпоставки за издаване на заповедта и като е приел противното, административният съд е приложил неправилно специалния Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Иска се отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу заповедта за прилагане на принудителната административна мярка № 9017 от 12.07.2013 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - София. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Васил Ценков Колчаков, в представен по делото писмен отговор по касационната жалба и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Дудунска, оспорва същата като неоснователна и иска оставяне в сила като правилно на първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е основателна, а решението на административния съд - незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Върховният административен съд, седмо отделение, намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд София-област е отменил по жалба на Васил Колчаков заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 9017 от 12.07.2013 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - София, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя му е иззето свидетелството за управление на МПС. За да постанови този правен резултат, решаващият съд е приел от фактическа страна, че след извършена справка е установено, че на основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959/07 г. на водача са отнети 44 контролни точки с връчени и влезли в сила НП, като същият е изгубил правоспособността си и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС. Съдът се е позовал на приложена по делото обобщена справка за контролните точки на Колчаков към 12.07.2013 г., както и на приложените към административната преписка и цитирани в справката НП, които са подробно описани в мотивите на съдебния акт. Решаващият състав, като се е позовал на изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя, и данните по делото, е приел, че всички НП са влезли в сила и глобите по тях са платени. Съдът е приел също, че водачът е преминал допълнително обучение, като се е позовал на представено по делото Удостоверение № 1 от 8.06.2013 г. и Протокол № 1 за резултатите от проведено допълнително обучение на водачи на МПС съгласно чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. При така установената фактология, административният съд е счел процесната заповед за валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, както и че е спазена изискуемата от закона форма. Счел е, обаче, че процесната заповед за прилагане на ПАМ е издадена в нарушение на материалния закон. Изтъкнал е, че неправилно административният орган се е позовал в мотивите си на отменената Наредба № Iз-1959/07 г., тъй като към момента на издаване на заповедта е действала Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., в сила от 4.02.2013 г. Приел е, че заповедта за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна, тъй като не е налице втората предпоставка по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като с протокол за доброволно предаване от 8.03.2013 г. водачът е предал в РУП - Ботевград СУМПС и контролния талон, които е следвало по служебен път да се изпратят в структурното звено на КАТ - Пътна полиция при ОД на МВР по местоотчет на водача. Мотивиран по този начин, съдът е постановил решението си. Съдебният акт е неправилен. Правно основание за издаване на оспорения пред административния съд индивидуален административен акт е нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, съгласно която водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, се налага принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки служат за отчет на извършените от водача нарушения, като на основание чл. 2, ал. 1 от действалата към процесния момент Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, първоначалният максимален размер на контролните точки за отчет на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата от водачите на моторни превозни средства е 39. Следователно, материалноправни предпоставки за изземването на СУМПС като превантивна принудителна административна мярка е на водача на МПС да са отнети всичките 39 контролни точки и той да не е върнал СУМПС на компетентния административен орган. В конкретния случай, към датата на издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, са били налице и двете цитирани по-горе материалноправни предпоставки. Видно от Справката за контролните точки от 14.06.2013 г. (л. 7 от настоящото дело) ответникът по касационната жалба е бил с -5 (минус пет) контролни точки, т.е. същият не е разполагал с такива, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП спрямо него не може да се приложи разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за частично възстановяване на контролните точки с 1/3. Видно от представения пред касационната инстанция Дневник за отнети/иззети и върнати СУПМС (л. 8-9) на 21.05.2013 г. на Колчаков е било върнато собственото му СУМПС № 255608940, следователно след цитираната дата същият не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, което е било основание административният орган законосъобразно да му приложи ПАМ по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Като е приел противното, административният съд е постановил необосновано и материално-незаконосъобразно решение, което следва да се отмени, и като се пререши спорът по същество - да се отхвърли първоначалната жалба на Колчаков срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 9017 от 12.07.2013 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - София. Предвид изхода на спора по делото и изричното и своевременно направено искане на процесуалния представител на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрисконсулстско възнаграждение, Васил Колчаков следва да се осъди да заплати такова в минимален размер по 300 лв. за всяка инстанция, или общо 600 лв. в полза на ОД на МВР-София. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,