Решение № 8541 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4916/2014 г.

Решение № 8541 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4916/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане за отмяна на Йорданка Величкова Пенкова, от гр. Шумен против решение № 15558 от 25.11.2013 г. по адм. дело № 8592/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение. Поддържат се основания по чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК. Ответната по искането за отмяна страна - Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси изразява становище за неоснователност на същото. В приложени по делото писмени отговори посочва, че за съдебното заседание на 22.10.2013 г. молителката Пенкова е била надлежно призована и представлявана от упълномощения от нея адв. Стоянов, поради което твърденията за нарушено право на участие са неверни. Не са налице и основанията по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като представените декларации са документи създадени от страната, претендираща отмяна и те са й били известни както по време на административното производство, така и по време на съдебната фаза на процеса. Възразява по приложения и ценен в административното производство доклад на постоянна комисия, назначена със заповед № РД - 18 - 8/6.02.2009 г. на директора на НЗОК, изтъквайки, че същият не може да обоснове хипотезата по чл. 239, т. 4 АПК. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доказателствата по делото, исканията и становищата на страните, прие за установено следното: С решение № 15558/25.11.2013 г. по адм. дело № 8592/2013 г. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение е отменил решение № 2697/22.04.2013 г. по адм. дело № 1053/2013 г. на Административен съд София - град и е отхвърлил жалбата на Йорданка Величкова Пенкова, от гр. Шумен срещу решение № 165 от 10.01.2013 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. С оспорения акт комисията е установила конфликт на интереси по отношение на Йорданка Величкова Пенкова - директор на Районна здравноосигурителна каса - Шумен за това, че в качеството си на лице, заемащо публична длъжност, по смисъла на чл. 3, т. 19 от ЗПУКИ, е сключила договор № 270200/10.03.2009 г., договор № 270200/27.01.2010 г., договор № 270200/04.02.2011 г. и договор № 270200/9.02.2012 г. в частен интерес на "Частна психиатрична клиника - 2000" ООД - собственост на свързани с нея лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ - баща и сестра, в нарушение на чл. 8, изречение второ, хипотеза първа от ЗПУКИ, във вр. с чл. 35 ЗПУКИ. Установила е неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ от Йорданка Величкова Пенкова - директор на РЗОК - гр. Шумен, във връзка със сключването на договор № 270200/10.03.2009 г., договор № 270200/27.01.2010 г., договор № 270200/4.02.2011 г. и договор № 270200/9.02.2012 г., в нарушение на чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ. По искането по чл. 239, т. 1 АПК. В искането за отмяна Йорданка Пенкова е посочила като самостоятелно основание - неприлагането към административната преписка на всички подадени от нея декларации по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14 от ЗПУКИ. Твърди, че по заявеното от нея искане до НЗОК, последната е представила "само двете декларации от 1.08.2009 г. и от 28.07.2010 г. ". Прилага като нови писмени доказателства декларации по чл. 12, т. 1 и т. 2 ЗПУКИ от 28.07.2010 г. /стр. 16/; от 1.08.2009 г. /стр. 17 и стр. 18/; от 28.01.2009 г. / стр. 28/. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Твърденията на активнолегитимираната страна, че по делото не е приобщена декларация по чл. 12, т. 1 и т. 2 ЗПУКИ от 28.01.2009 г. са неверни. На стр. 73 от канцеларското досие на първоинстанционното производство като част от документите по административната преписка е приложена и приета като доказателство декларацията от 28.01.2009 г. В кориците на делото е и декларацията от 28.07.2010 г. /стр. 74-75/. И двете декларации са обсъждани като част от доказателствения материал и изключват хипотезата по чл. 239, т. 1 АПК. Декларацията от 8.01.2009 г. макар и неналична няма отношение към спора, тъй като с нея се декларират обстоятелства не във връзка с "Частна психиатрична клиника - 2000" ООД, а във връзка с СНЦ "Дружество за психично здраве", което няма отношение към установения конфликт на интереси. Останалите приложени към искането за отмяна писмени доказателства - доклад № 21-01-4/23.09.2009 г. на началник отдел "Правен" при НЗОК; заповед № РД - 18 - 8/6.02.2009 г. на директора на НЗОК; доклад № 21-01-4/2.11.2009 г. от Постоянна комисия, назначена със заповед № РД - 18 - 8/6.02.2009 г. на директора на НЗОК; общи данни от фирменото досие на "Амбулатория за специализирана медицинска помощ - групова практика - Частна психиатрична клиника - 2000" ООД, гр. Шумен са налични по делото и нямат характера на нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната и неустановяват нови обстоятелства. Същите са част от доказателствения материал, приобщен при разглеждането на спора. По изложените съображения искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По искането по чл. 239, т. 4 АПК. В искането за отмяна Йорданка Пенкова е посочила като самостоятелно основание - противоречието на съдебното решение на касационната инстанция № 15558 от 25.11.2013 г. по адм. дело № 8592/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на седмо отделение с доклад № 21-01-4/2.11.2009 г. от Постоянна комисия, назначена със заповед № РД - 18 - 8/6.02.2009 г. на директора на НЗОК, който разпорежда процедурен ред на действие на лицата декларирали възможен конфликт на интереси. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Материалноправните предпоставки на визираната норма предполагат наличието на две или повече съдебни решения, каквито факти по делото не се сочат. Приложената по делото съдебна практика по сходни правни казуси не може да обоснове наличие на хипотезата от визираната правна норма. Липсва еднаквост между страните и разрешения правен спор. Сходните правни хипотези не формират основание по чл. 239, т. 4 АПК. По изложените съображения искането за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По искането по чл. 239, т. 5 АПК. В искането за отмяна Йорданка Пенкова е посочила като самостоятелно основание - нередовно призоваване за участие в проведеното на 22.10.2013 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 8592/2013 г. на Върховния административен съд. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Видно от материалите по делото е, че съгласно призовка за страна /стр. 17 по адм. дело 8592/2013 г. ВАС/ Йорданка Величкова Пенкова - директор на РЗОК - Шумен е уведомена за съдебното заседание насрочено за 22.10.2013 г. на 17.07.2013 г. чрез представлявалия я в касационното производство адв. Димитър Стоянов на посочения по делото съдебен адрес. Призоваването на страна за съдебно заседание в административния процес се извършва по реда на чл. 137 АПК като за неуредените случаи по силата на чл. 144 АПК се прилагат разпоредбите на ГПК, а не на НПК. Уведомяването на страната чрез повереника е достатъчно условие за да се приеме, че призоваването е редовно. По изложените съображения не са налице основания да се приеме, че правото на участие на страната в касационното производство е било нарушено поради непризоваването лично за съдебното заседание от 22.10.2013 г. Предвид изхода на спора в тежест на молителя следва да бъдат поставени заявените от ответника по искането за отмяна разноски за настоящото производство, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, и § 1 вр. с чл. 8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав