Решение № 650 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5430/2014 г.

Решение № 650 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5430/2014 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" (АМ) против решение № 1182 от 27.02.2014 г. по адм. дело № 10228/2013 г. на Административен съд София - град (АССг), с което е отменена негова заповед № 4133/19.09.2013 г., с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Елена Славчова Манчева - Николова е наложено дисциплинарно наказание "понижение във II младши ранг за срок от една година". Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата на Манчева - Николова против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Елена Славчова Манчева - Николова в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт е правилен, тъй като не са посочени нормите и правилата, които са нарушени и на които поведението на служителя противоречи. Манчева - Николова е наказана за това, че в качеството й на отговорник на дежурната на 19.01.2013 г. смяна на МП Гюешево, като не е създала необходимата организация на работа и не е осъществила достатъчно ефективен контрол върху дейността на подчинените й служители, е създала предпоставки неправомерно да бъдат въведени на митническата територия на Европейския съюз общо 2 640 кг бяла захар, превозено с подробно описани в заповедта четири автомобила. Служителката не е упражнила контрол и върху попълнените през дежурната смяна 7 броя искания за извършване на ЩМП/ЧМП, като по този начин е допуснала в същите да не се съдържа информация за началото и края на проверките, с което е нарушила разпоредбите по чл. 21, ал. 2 във вр. с т. V. 5 от подписаната от нея длъжностна характеристика. Правилно съдът е констатирал, че на първо място цитираните в заповедта задължения по длъжностна характеристика са за длъжността "старши митнически инспектор" и не касаят изпълнение на задължения от "отговорник на дежурна смяна". Правилен е и изводът му, че в т. 21 от длъжностните задължения за длъжността "старши митнически инспектор в АМ" липсват описание на задължения, които да кореспондират с посочените като нарушени от служителя в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. От доказателствата по делото не се установява и на Манчева - Николова да е възложено с вътрешно административен акт да организира, контролира и отговаря за дейност на звено (смяна, бригада и др.) и макар и същата да не оспорва факта, че на 19.01.2013 г. е била отговорник на дежурната на тази дата смяна в МП Гюешево правилно в обжалваното решение е прието, че този факт не е установено по делото по надлежния ред и в съответствие с цитираната разпоредба от длъжностната характеристика. Правилен и обоснован е и изводът на съда, че формулираното нарушение е общо и неясно, тъй като в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е посочено конкретно коя е необходимата организация, която е следвало да бъде създадена от служителя, като се посочи установеният нормативно регламент за това. Посочените нарушения във формата на заповедта правила водят до постановяване на административния акт и в противоречие с материалния закон, тъй като дисциплинарното наказание е наложено при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. В разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗДСл са посочени основанията за възникване на дисциплинарна отговорност, но за да се реализира тази отговорност следва да се установи конкретно осъществяване на някое от тези нарушения. В случая задължение на дисциплинарно наказващия орган е било да установи конкретното неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСЛ от Манчева - Николова, но от доказателствата по делото се установява, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени конкретните описани в заповедта нарушения. Поради изложеното настоящия състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Макар АССг да отменя оспорената заповед само поради допуснати от дисциплинарно наказващия орган формални нарушения, обжалваното решение е постановено в съответствие със закона. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие със събраните по делото доказателства. Заключението за нарушения във формата на заповедта се установява от съдържанието на административния акт и констатираното в него противоречие и непълноти, водещи до невъзможност да се преценят действително допуснатите от служителя нарушения на служебните задължени, при което решението е обосновано. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а и такива конкретно не се твърдят от касатора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение