Решение № 4701 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12520/2019 г.

Решение № 4701 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12520/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Васов със съдебен адрес в гр. Самоков, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Христева срещу решение № 1042/26.07.2019 г., постановено по адм. дело № 43/2019 г. по описа на Административен съд, София-област, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/06/3/0.0.3511/2/01/04/01 от 6.12.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция – София на Държавен фонд "Земеделие". Обжалва се решението и в частта за разноските. В касационната жалба се релевират оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилен е извода на съда, че актът е издаден при стриктно съблюдаване на административнопроизводствените правила. Допуснатите съществени процесуални нарушения при издаването на акта според касатора са, че управляващият орган не е спазил законоустановената процедура за установяване по основание и размер на претендираните неправилно изплатени средства след извършено първо плащане на финансова помощ, поради което и е издаден краен акт, който е незаконосъобразен. Твърди се, че АУПДВ е следвало да се издаде не на основание чл. 166, ал. 1 ДОПК, а съгласно чл. 73, ал. 1 и 3 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП. В тази връзка се излагат доводи от касатора, че след като процедурата по издаване на оспорения АУПДВ е започнала след 7.01.2018 г. (датата на влизане в сила на чл. 9б ЗПЗП), приложим за установяване по основание и размер на публични вземания на Държавен фонд "Земеделие" от вида на процесните, е ЗУСЕСИФ и по-конкретно чл. 69 и сл. от същия закон, в какъвто смисъл е и решение по адм. дело № 4120/2017 г. на ВАС, Трето отделение. В касационната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно. Поради това, че съдът необосновано и несъответстващо на доказателствата по делото прави извод, че законосъобразно Държавен фонд "Земеделие" е приел, че са налице основания за издаване на оспорвания АУПДВ за връщане на полученото първо плащане по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ поради наличие на основания, регламентирани в чл. 37, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 10/20.06.2016 г. – некоректно изпълнение на бизнес-плана и непостигане на увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2 000 евро, измерен в стандартен производствен обем (СПО). Към датата на подаване на заявлението за второ плащане касаторът твърди, че е заявил, че за стопанската 2017/2018 г. отглежда 59, 054 дка картофи, разположени върху 24 кадастрални имоти, за които са приложени документи за право на ползване на земеделска земя, като цитира договори за наем и решения на ОбС "Земеделие – гр. Самоков за конкретни имоти. В тази връзка изразява несъгласие с приетото от съда, че и дори да се приеме, че през процесната стопанска година Васов е отглеждал 34, 5 дка картофи, то тези площи не са тези, с които е кандидатствал за финансово подпомагане и които е длъжен да обработва в срок от 5 години, за да е налице точно и пълно изпълнение на задълженията по договора. Сочи, че този извод противоречи на Регламент (ЕС) № 2015/1391 на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1200/2009 за прилагане на Регламент (ЕО) № 1600/2008 на Европейския парламент и Съвета относно изследването на структурата на земеделските стопанства и на земеделските производствени методи по отношение на коефициентите за животински единици и дефинициите за характеристиките. Касационният жалбоподател се оплаква, че неправилно съдът е приел, че сам по себе си факта на обработване от Васов през конкретната стопанска година и на други земеделски имоти, в които е отглеждал приоритетната култура, съобразно договора за финансово подпомагане – картофи, не представлява изпълнение на задълженията по договора, в частност и тези по достигане на увеличаване на икономическия размер на стопанството чрез обработка на земеделските земи за времето на изпълнението на задълженията му по договора, бенефициентът следва да обработва сам и които земи няма право да отдава под наем или аренда за обработка от други лица, както и че те не формират СПО-то на бенефициента. Касаторът изразява несъгласие и с извода на съда, че не е изпълнена поставената цел за увеличаване на икономическия размер на стопанството, което се установявало и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Твърди също, че съдът не е обсъдил задълбочено всички факти и обстоятелства от значение за случая. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. М. Христева, вкл. и относно искането за разноски по представения от нея списък по чл. 80 ГПК. От адв. М. Христева е представена и писмена защита. Ответникът по касационната жалба директорът на Областна дирекция – София на Държавен фонд "Земеделие" в депозирано по делото от юриск. Ламбев кратко писмено становище, я оспорва и с искане за присъждане на разноски, както и прави възражение за прекомерност на разноските на касационния жалбоподател, ако такива се претендират. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран от Н. Васов с жалба срещу АУПДВ № 23/06/3/0.0.3511/2/01/04/01 от 6.12.208 г., издаден от директора на Областна дирекция – София на Държавен фонд "Земеделие", като с него е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане и възстановяване на изплатеното първо плащане в размер на 19 558 лв., и двете по договор № 23/06/3/0.0.3511 от 12.05.2017 г. Съдът е установил, че договорът е сключен по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР). С оспорения индивидуален административен акт е прието, потвърдено и от съда, че са налице нередности по сключения договор и затова при произнасянето по заявлението от 31.05.2018 г. административният орган е постановил отказ от второ плащане и възстановяване на изплатеното първо плащане. Преди постановяване на акта е извършена проверка на място от служители на отдел "Регионален технически инспекторат" ("РТИ") на Областна дирекция – София на ДФ "Земеделие", от която е установено, че една част от кадастралните имоти, описани в заявката за плащане, са отдадени под наем и се стопанисват от други стопани, което е прието, че представлява неизпълнение на договора с Държавен фонд "Земеделие" чрез Областната дирекция в гр. София. Установено е според административния орган и решаващия съд, че не е изпълнено задължението по бизнес-плана на Н. Васов относно площите, декларирани за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания предвид, те не се заявяват по кадастрални имоти, а по земеделски парцели и блокове на земеделски стопанства, което съдът е приел, че е видно и от извършените проверки на място от служители на "РТИ" – София и от заключението на съдебно-техническата експертиза. В тази връзка е прието от административния орган, а впоследствие и от съда, че Васов не изпълнява договорните си задължения и на основание чл. 37, ал. 1, т. 2, 3 и 8 от Наредба № 10/10.06.2016 г. е издаден АУПДВ, като е отказано второ плащане и е задължен касационният жалбоподател да върне полученото първо плащане. Според съда оспореният АУПДВ е законосъобразен, като е приел, че не са изпълнени задълженията по сключения договор от 12.05.2017 г., посочени по-горе както и, че не е налице нарастване на увеличението на СПО с 2 000 евро. Относно твърдяното от административния орган нарушение от страна на Н. Васов за непреминато обучение – най-малко 18 часа по опазване на околната среда в земеделието и 150 часа в областта на селското стопанство, съдът е приел, че то не е доказано. В тази връзка съдът е приел, че жалбоподателят е представил необходимите документи – удостоверение и други документи за преминато обучение, както и че ответникът не ги е оспорил и те като официални документи и въз основа на тях съдът е приел, че обучението е осъществено. За останалите неизпълнени задължения по договора и обективирания в него бизнес-план съдът е подкрепил изводите на административния орган за неизпълнение на задълженията по договора и по подробно изложени мотиви, е отхвърлил жалбата на Н. Васов. Обжалваното решение е правилно постановено. На първо място в касационната жалба се съдържа оплакване актът неправилно е издаден по чл. 166 ДОПК, а не по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Това оплакване е неоснователно, тъй като заявката за финансово подпомагане по мярка 6 "Развитие на стопанствата и предприятията", подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" е по Наредба № 10/10.06.2016 г. и въз основа на нея е сключен договор с ДФ "Земеделие" № 23/06/3.0.0351 от 12.05.2017 г. по ПРСР 2014-2020 г. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, в сила от 02.01.2018 г. касае не само започналите производства по издадените до датата на влизане в сила на този закон по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007-2013 г., но и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР 2014-2020 г., а това е относимо и по мярка 6, подмярка 6. 3. В процесния случай административното производство е започнало с уведомително писмо до жалбоподателя на 25.10.2018 г. С разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, Дв. бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. се указва, че § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. Касае се за обратно действие, поради което редът за издаване на АУПДВ по чл. 166 във връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК е относим за актове за установяване на публични държавни вземания, които са издадени до влизане на така посочения ЗИД на ЗПЗП. Следователно, касае за валиден индивидуален административен акт, какъвто е оспорения пред първостепенния съд АУПДВ, поради което правилно е приложен чл. 166 ДОПК, а не чл. 73 ЗУСЕСИФ. Следва да се има предвид, че и договорът с ДФЗ и Н. Васев е сключен при приложението на Наредба № 10/2016 г. и затова е приложим редът по ДОПК, а не този по ЗУСЕСИФ, каквито са оплакванията на касатора. При съобразяване и с § 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, в сила 28.06.2019 г. също предвижда довършване по досегашния ред на започналите производства до влизането в сила на този ЗИД на ЗПЗП, поради По съществото на спора оплакванията в тази насока в касационната жалба са неоснователни. Както с проверките, извършени по административен ред от служители на "РТИ" – София, така и от заключението на назначената и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, се установява, че една част от кадастралните имоти в таблицата към заявката на Васов са отдадени под наем и се обработват от други земеделски стопани. Не е изпълнен и критерият относно нарастване на увеличение на СПО, за които в касационната жалба са изложени редица оплаквания. Това обстоятелство е установено, както при проверките на място от служители на "РТИ" – София, така и от експертното заключение. В последното вещото лице изрично е посочило, че е налице застъпване на площи с 0, 2 ха с друг бенефициент Д. Пейчинов, като одобрените от фонда парцели на Н. Васов за приоритетната култура – картофи е 3, 22 ха. Експертът е категоричен, че площите, които са декларирани за подпомагане по схемата и мерките за директни плащания, не се заявяват по кадастрални имоти. В тази връзка вещото лице се е позовало на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда на подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, като в нея се сочи, че очертаването на земеделските площи се извършва върху ортофотокарта в службите по земеделие и те представляват блокове на земеделско стопанство и земеделски парцели, а не кадастрални имоти. В съдебно-техническата експертиза са потвърдени и констатациите на административния орган, че размерът на СПО на стопанството на касатора, който е заложен в бизнес-плана му и който се изисква от Наредба № 10/2016 г. за подмярка 6. 3 не отговаря на одобреното от ДФ "Земеделие" СПО при извършването на административните проверки. Първоинстанционният съд подробно и последователно е изложил фактите и обстоятелствата, които са обусловили крайния му извод за неизпълнение на договорните задължения съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 и 3 от Наредба № 10/2016 г. Относно твърдението на административния орган, че е нарушен критерият за преминато обучение от Васов по чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10/2016 г. предвид заложеното в бизнес-плана му за преминаване на обучение, включващо най-малко 18 часа по опазване на околната среда в земеделието и 150 часа в областта на селското стопанство, то е неоснователно. Правилно съдът е приел, че обучението е проведено, за което Н. Васов е получил удостоверение за преминато обучение за професия "Фермер", както и сертификат за завършен курс № 054/25.01.0218 г. Следва да се споделят мотивите на съда, че тези документи са официални удостоверителни не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство и се ползват с материална доказателствена сила. Обосновано съдът не е приел за основателни и твърденията на административния орган, че пред негови служители Васов е споделил, че не е ходил на обучение, а е получил удостоверение, тъй като ответникът не е ангажирал каквито и да било относими доказателства – писмени и/или гласни за установяване на това обстоятелство. Наличието на лиценз на ЦПО "Инфо Груп БГ" ЕООД също потвърждава гореказаното, тъй като представлява обучителна организация, която е удостоверила завършването на обучението от страна на жалбоподателя чрез издаване на съответното удостоверение. Изпълнението на този критерий обаче не води до други изводи предвид, че жалбоподателят не е изпълнил останалите и посочени по-горе задължения по бизнес-плана му, поради което като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение. При извършената от настоящият касационен състав проверка по чл. 218 АПК не се установи да са извършени такива нарушения от първостепенния съд, които да доведат до отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното в депозираното на 20.02.2020 г. писмено становище от юриск. Т. Ламбев – процесуален представител на ответника по касация искане, на тази страна в касационното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 24 от Закона за правната помощ и чл. 144 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение