Решение № 508 от 30.7.2024 г. на ВКС по г.д. № 20238002103674/2023 г.

Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. С определение № 811/23.02.2024 г. е допусната до разглеждане молбата на В. И. А. за отмяна на влязло в сила решение № 20028136 /07.04.2022 г. по гр.д. № 15504 /2020 г. на Софийски районен съд на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителят В. А. твърди, че е бил призован по делото незаконосъобразно по реда на чл.47 ГПК чрез залепване на съобщение, въпреки че той не е български гражданин от 2001 г. и от тогава няма постоянно местопребиваване в Р. България, което е известно на „Топлофикация София“ ЕАД по друго дело и че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е издадена в нарушение на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 (предишна т.4) ГПК. Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация София“ ЕАД в писмен отговор оспорва основателността на молбата за отмяна с доводи, че молителят не доказва обстоятелството, че в процесния период не е имал обичайно местопребиваване, респ. постоянен адрес на територията на Р. България. Представените от молителя документи индицират, но не доказват твърденията му. Третото лице – помагач на ответника „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище по молбата. От приложените към молбата граждански дела се установява следното: С решението № 20028136 /07.04.2022 г. по гр.д. № 15504 /2020 г. на СРС, чиято отмяна се иска, са уважени искове на „Топлофикация София“ ЕАД срещу молителя В. А. с правно основание чл.422, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Признато е за установено, че ответникът В. А. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД парични суми – главници и лихви за топлоснабден имот в гр. С., и разноски по делото, за които по ч.гр.д. № 38316/2019 на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. По ч.гр.д. № 38316/2019 на СРС е приложена справка за предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.09 за В. И. А. (л.10 и л.42), видно от която В. И. А. е освободен от българско гражданство, посочен е негов постоянен адрес в Р. България от 14.03.2000 г. и че настоящият му адрес, който не е посочен, е в Германия от 25.09.1990 г.. Длъжникът В. И. А. не е намерен на посочения в заявлението и на постоянния адрес и заповедта му е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Поради това съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Заявителят е предявил иска си. В производството по делото ответникът В. И. А. е бил призован по реда на чл.47, ал.5 ГПК и е бил представляван от назначен му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, който е оспорил основателността на иска. В производството по делото е постановено решението, чиято отмяна се иска. По подадено от В. И. А. възражение по чл.423, ал.1, т.2 ГПК е образувано ч.гр.д. № 11677/2022 на СГС, по което е постановено определение № 1841/11.02.2023 г., с което искането на В. И. А. за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, е оставено без уважение, с мотиви, че има влязло в сила решение на СРС. С молбата за отмяна молителят представя 1) удостоверение № 1102/2021 г. от МП на Р. България за това, че с указ № 98 /26.11.2001 г. е освободен от българско гражданство и 2) лична карта на Ф.Р. Г. с №, издадена на г. По основателността на молбата за отмяна: Молителят се е позовал на първото предвидено в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, основание за отмяна – че като страна по гр.д. № 15504 /2020 г. на СРС, вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Това основание за отмяна предвижда допуснато от съда процесуално нарушение по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Настоящият съдебен състав намира, че това основание е установено по делото. По гр.д. № 15504 /2020 г. на СРС съдът е разпоредил ответникът В. И. А. да бъде призован по реда на чл.47, ал.5 ГПК и да му бъде назначен особен представител, който да го представлява по делото въз основа на изисканата и приложена по ч.гр.д. № 38316/2019 на СРС (по заповедното производство) справка за предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.09 за В. И. А. (л.10 и л.42), видно от която В. И. А. е освободен от българско гражданство, посочен е негов постоянен адрес в Р. България, регистриран на 14.03.2000 г. и че настоящият му адрес, който не е посочен, е в Г. от 25.09.1990 г. и тъй като длъжникът В. И. А. не е намерен на посочения в заявлението и на постоянния адрес. Съдът не е изследвал и не е установил кога ответникът В. И. А. е бил освободен от българско гражданство, дали регистрацията на постоянния му адрес предхожда този момент и дали ответникът В. А., за който е установил, че не е български гражданин, е имал и има постоянно местопребиваване на територията на Р. България, съгласно изискването на чл.411, ал.2, т.5 (предишна т.4) ГПК, липсата на каквото е предвидено като пречка за издаване на заповед за изпълнение. Дългосрочното или постоянното местопребиваване на чужденците в Р. България подлежи на регистрация от паспортните служби на МВР, които извършват адресната регистрация. Съдът не е поискал от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД да му посочи адреса на ответника в чужбина или да потвърди в декларация, че адресът на ответника в чужбина не му е известен. Поради изложеното следва да се приеме, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.47, ал.5 и ал.6 ГПК по отношение на ответника В. И. А., което е довело до лишаването му от възможност да участва в делото лично или чрез упълномощен от него процесуален представител, поради което молбата му за отмяна е основателна. Съгласно т.4 от ТР 6/06.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските, направени от молителя в производството по отмяна на влязло в сила решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. С оглед изхода от това производство ответникът по молбата няма право на разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното съдът