Решение № 3014 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 243/2013 г.

Решение № 3014 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 243/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 119 от Кодекса за социалното осигуряване. Образувано е по касационна жалба на Ивайло Петков Иванов от гр. Червен бряг, представляван от процесуалния представител срещу решение № 654 от 21.11.2012 г. на Административен съд Плевен, постановено по адм. дело № 717 по описа за 2012 г. С него е отхвърлена жалбата на Ивайло Иванов срещу решение № 31 от 17.07.2012 г. на директора на РУСО Плевен, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № 143-00662-13 от 19.6.2012 г. на ръководител "Осигуряване за безработица" при РУ на СО Плевен. Поддържа доводи за неправилност на съдебното решение нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска отмяната на съдебното решение на първата инстанция с присъждане на направените разноски пред тази инстанция. Ответникът - директор на РУСО-Плевен оспорва касационната жалба в представено по делото писмено възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочил е, че правилно и в съответствие с данните по делото, съдът е приел, че осигуреното лице няма право на парично обезщетение за времето, когато е упражнявало трудова дейност и е подлежало на задължително осигуряване. Правилно е приетото от административния орган и от съда, че правомощията на лицето като общински съветник не са прекратени, поради което независимо от начина на заплащане, то неговите осигурителни права не са прекратени и за него не възникват основанията по чл. 54а от КСО за изплащане на парично обезщетение. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение на директора на РУСО-Плевен № 31 от 17.7.2012 г., с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № 143-00662-13 от 19.6.2012 г. на ръководител "Осигуряване за безработица" при РУ на СО Плевен. За да достигне до този извод съда е приел, че жалбоподателя е осигурен за всички осигурителни рискове, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО и за него са внасяни осигуровки от общинския съвет, поради което за него не са налице предпоставките по чл. 54а от КСО за отпускане на обезщетение за безработица. Съдът е приел доводите на жалбоподателя за неоснователни, тъй като лицето е упражнявало трудова дейност на изборна длъжност в качеството му на общински съветник и осъществява правомощията си през времето на целия мандат на общинския съвет. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО жалбоподателят е задължително осигурен като лице, упражняващо трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски за него се внасят по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Съгласно разпоредбата на чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, които наред с останалите изискуеми предпоставки не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. В настоящия случай жалбоподателят е придобил качеството на общински съветник в резултат на проведен избор по реда на Изборния кодекс и това качество и правомощията му на общински съветник продължават до тяхното прекратяване предсрочно или след изтичане на срока на избора. Поради това съдът правилно е приел, че жалбоподателят упражнява трудова дейност на която жалбоподателя подлежи на задължително осигуряване и поради това не е налице една от предпоставките по чл. 54а ал. 1, т. 3 от КСО да придобие право на парично обезщетение за времето, за което не участва в заседание на общинския съвет или в неговите комисии. Претенцията на жалбоподателя, основана на решение на общинския съвет, е неоснователна, тъй като с решение на общинския съвет не може да бъде преустановено действие на Кодекса за социално осигуряване. В Закона за местното самоуправление и местната администрация също не се съдържат основания да се приеме, че общинския съветник е безработен и не се осигурява за времето, в което не участва в заседание на общинския съвет или в неговите комисии. По изложените съображения, решението на административния съд е правилно е като такова следва да бъде оставено в сила. Жалбоподателят следва да заплати на ответника юристконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховен административен съд, шесто отделение на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК,