Решение № 8097 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13132/2019 г.

Решение № 8097 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13132/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Серпис" ЕАД, със адрес: гр. Бургас, к-с Братя Миладинови, бл. 134, вх. 2, ет. 1, представлявано от В. Енчев чрез адв. Китанова срещу решение № 5176 от 26.07.2019 г. постановено по адм. д. № 9420 по описа на АССГ за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991800558389/20.03.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП –София и потвърден с решение № 1254/21.08.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – София. Касаторът моли да бъде отменено цялото решение като неправилно и незаконосъобразно поради това, че актът за дерегистрация е издаден при липса на мотиви, в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта на закона. При постановяване на решението не са обсъдени голяма част от аргументите наведени от жалбоподателя. Не е ясно защо съдът е кредитирал едни факти, а е отхвърлил други, което е оказало влияние върху решаващата му воля. Регистрацията на дружеството е прекратена на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като дружеството не е подавало справки-декларации по чл. 125, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС за периода от 01.08.2013 г. до 01.02.2018 г., което е преценено като системно нарушение на задълженията на дружеството по този закон. Липсват каквито и да било мотиви за наличието на системност. Липсва и позоваване на чл. 89 от ЗДДС. При издаването на акт за дерегистрация органите по приходите действат в условията на оперативна самостоятелност, поради което са длъжни да изберат такива действия за изпълнение на закона, които да са съобразени с изискванията на съразмерност по чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. В акта не са изложени каквито и да било мотиви, дали в акта за дерегистрация е спазен балансът между интереса на фиска и частния интерес. Такава преценка не е извършвана. В акта е посочено само обстоятелството, че не е подавана справка-декларация за два данъчни периода, но няма констатации за невнесен косвен данък в срока за съответния данъчен период. Не е мотивирана преценката за приложимостта на чл. 176, т. 3 от ЗДДС следователно изводът на органите по приходите е фактически и правно необоснован. Актът за дерегистрация е с тежки правни последици за дружеството, а при издаването му не е извършена преценка относно наличието или липсата на необходимост от прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Липсата на мотиви е достатъчно основание, за да се приеме, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен. Не е съобразено и обстоятелството, че с акт за дерегистрация 0220991300006205/24.06.2013 г. дружеството е било дерегистрирано считано от 08.07.2013 г., следователно не е имало задължение да подава справки-декларации. С решение № 1782/18.10.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София, актът е обявен за нищожен, но в системата на НАП регистрацията по ЗДДС не е възстановена. Дружеството е било в обективна невъзможност да изпълни задължението си за подаване на справка декларация. От мотивите на съдебното решение не може да бъде установено, кое основание за дерегистрация е било възприето - дали поради неспазване на задължението за подаване на справка-декларация или поради невнасяне на ДДС. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени актът за дерегистрация. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК и представя доказателства за плащането им. Ответникът-Директорът на Дирекция "ОДОП"- София, оспорва подадената касационна жалба, а по същество я намира аз неоснователна. Касае се за 55 последователни данъчни периода, в които е следвало да бъде намерена възможност да се подадат справки – декларации. Неправилно касаторът твърди, че неизпълнението касае само м. август 2013 г. и м. февруари 2018 г., касае са за целия период от близо пет годни, поради което условието за системност поставено в закона е изпълнено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за дело без материален интерес. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, доводите на касатора за необосновани. Постановеното решение от АССГ не страда от сочените пороци. Изложеното в касационната жалба по същество преповтаря направените възражения пред първоинстанционният съд, които са обсъдени и обосновано от хвърлени от решаващият състав. Съобразно чл. 106, ал. 2, б. "б" от ЗДДС, регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите когато е налице обстоятелство по чл. 176 от ЗДДС. Обжалваният акт е обоснован с оглед обстоятелствата по т. 1 и т. 3 на чл. 176 от ЗДДС. Изложени са фактически основания сочещи на двете релевантни обстоятелства - неоткриване на посочения данъчен адрес за кореспонденция, както и за неподаване на справки-декларации за времето от 2013 до 2018 г. Въз основа на горното предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991800558389/20.03.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1254/21.08.2018 г., с който на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС е прекратена регистрацията по ЗДДС на дружеството, считано от датата на връчване на акта- 02.05.2018 г. От представената по делото административна преписка се установява, че дружеството има регистрация по ЗДДС от 02.04.2011 г. За периода от 01.08.2013 г. до 02.02.2018 г. не е подавало справки декларации, нито по електронен път, нито в деловодството на данъчната администрация. Констатацията за неизпълнение на задължението за подаване на справки –декларации и отчетни регистри касае 55 поредни данъчни периода. При тези факти, за да издаде акта за дерегистрация органът по приходите е приел, че са налице предпоставките по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Посочено е, че не е изпълнено задължението по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Не се спори между страните, че дружеството от 01.08.2013 г. до 01.02.2018 г., не е подавало справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно съдебната практика системност на нарушението е налице при поне три поредни нарушения. В конкретния случай става дума за неподадени справки декларации за 55 данъчни периода. Неоснователно според първоинстанционният съд е твърдението, че тъй като дружеството е вписано в системата на НАП като дерегистрирано то е било в невъзможност да подава СД. Задължението за данъчните субекти да подават справки-декларации по електронен път е вменено от 01.01.2018 г. Следователно това изискване засяга само два от данъчните период, но в останалите 53 данъчни периода дружеството не е изпълнило задължението си. В хода на съдебното производство не са представени доказателства, че дружеството е подавало справки–декларации на място в деловодството на приходните органи, а и такива факти не са твърдени. Според решаващият състав е налице и предвидената в чл. 176, т. 1 от ЗДДС предпоставка за дерегистрация на дружеството. Въпреки многократните опити дружеството не е открито на посочения за кореспондеция адрес. Дори в хода на съдебното производство, дружеството не е открито на този адрес и е призовано по реда на чл. 47 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. По тези съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Серпис" ЕАД. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Процедурата по прекратяване на регистрацията по ЗДДС е уредена в чл. 106 от ЗДДС. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация, наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Съгласно чл. 176, т. 3 от ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. При така действащата правна уредба, правилно решаващият състав е приел, че при издаването на оспорения акт за дерегистрация по ЗДДС, органът по приходите действа при оперативна самостоятелност и при издаване на акта следва да изложи мотиви. Споделят се изводите на първоинстанционният съд, че е осъществена предпоставката по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Установено е системно неизпълнение на вменени по закон задължения. Първоинстанционният съд въз основа на фактическата обстановка по делото, е мотивирал извода си относно законосъобразността на спорния акт. Въз основа на представените доказателства, правилно е прието, че се касае за системно неизпълнение на задължение по ЗДДС. Неизпълнението от касатора на задължението за подаване на справка декларация по ЗДДС за петдесет и пет последователни данъчни периода безспорно сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че не е ясно за изпълнение на кое задължение е констатирано системно неизпълнение дали за неподаване на СД или за невнасяне в срок на данък в републиканския бюджет съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС. Административният съд правилно е приел, че при издаване на акта за дерегистрация по ЗДДС не са допуснати процесуални нарушения. Приходният орган е описал конкретно периодите за които не са подадени справките – декларации. Посочил е, че задължението не е изпълнено нито по електронен път, нито чрез подаване на СД в деловодството на органите по приходите. Дружеството не се е намирало в обективна невъзможност да подава СД, поради предходна дерегистрация с акт № 220991300006205/24.06.2013 г. Този акт е прогласен за нищожен, поради което и не са настъпили разпоредените в него действия. Същият не отменя законовото задължение на задълженото лице да подава СД по реда на чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Неоснователно е твърдението на касатора, че органът по приходите не е изложил мотиви за постановяване на акта при условията на оперативна самостоятелност. Дерегистрацията по ЗДДС в случая се налага, за да се предотврати системно поведение свързано с неизпълнение на вменени по ЗДДС задължения. С дерегистрацията на дружеството ще се постигне целта, за която административният орган е оправомощен от закона (чл. 4, ал. 2 АПК). В настоящия случай са спазени изискванията за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като поведението на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на дълъг период, което обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит, след датата на прекратяване на регистрацията му. Неправилно в съдебното решение, АССГ е посочил, че е налице и хипотезата на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за прекратявана на регистрацията на дружеството. Тази хипотеза не е посочена в процесния акт за дерегистрация и не е било необходимо да се изследва наличието на предпоставките за нейното прилагане. Това обстоятелство не променя крайният извод на настоящата инстанция, че обжалваното решение е правилно и не подлежи на отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва са бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., така както е поискано от процесуалния представител на административния орган в проведеното открито съдебно заседание. Мотивиран така Върховен административен съд, състав на Осмо отделение