Решение № 4047 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2015 г.

Решение № 4047 от 9.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1395/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иванка Николова Попова от гр. Брацигово срещу решение № 401 от 9.07.2014 г. по адм. дело № 323/2014 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Иванка Николова Попова срещу заповед № Бр 761 от 20.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Пещера, с която на жалбоподателката е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2013 г. -2014 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че законосъобразно е отказано отпускане на исканата от жалбоподателката социална помощ, тъй като лицето не е намерено на постоянния адрес при извършените посещения от социалния работник. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че този извод на Пазарджишкия административен съд не може да бъде споделен. Посещението на дома на лицето е само един от способите за събиране на информация при преценката за наличието или липсата на основания за отпускане на социална помощ, а ненамирането на лицето на посочения в молбата-декларация постоянен адрес не представлява самостоятелно основание за отказ за отпускане на помощта. Следва в тази връзка да се отбележи, че в определението за "социална анкета", дадено в § 1, т. 11 ДР ЗСП не е предвидено, че проверката следва да бъде направена на постоянния адрес на лицето, а е посочено, че проверка се прави в дома на лицето и/или семейството. Не съществува нормативно изискване лицето да живее на постоянния си адрес, тъй като в чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, който съдържа определение за "постоянен адрес", е посочено, че това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Поради това че в ЗСП и в ППЗСП не съществува легално определение за "дом на лицето", следва да се приеме, че в текста на § 1, т. 11 ДР ЗСП се има предвид мястото (жилището), в което лицето живее към съответния момент. Изискването за провеждане на социалната анкета по постоянния адрес на лицето е предвидено в разпоредби от подзаконов нормативен акт - чл. 8 и чл. 27, ал. 1 ППЗСП. Като подзаконов нормативен акт Правилникът за прилагане на ЗСП, съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, следва да съответства на нормативните актове от по-висок ранг, т. е. разпоредбите от ППЗСП следва да съответстват на разпоредбите на ЗСП. Поради това при тълкуване на изискването за мястото на провеждане на социалната анкета следва да държи сметка за законовата разпоредба на § 1, т. 11 ДР ЗСП. Следва в тази връзка да се имат предвид и мотивите на решение № 845 от 28.01.2005 г. по адм. дело № 7040/2004 г. на петчленен състав на ВАС, постановено във връзка с оспорване на разпоредбата на чл. 8 ППЗСП (тогава ал. 1 от този член), в които е посочено, че разпоредбата регламентира реда за отпускане на социални помощи, а именно по постоянен адрес на правоимащите лица, като разпределя компетентността на дирекциите "Социално подпомагане" по отношение на лицата с постоянен адрес на тяхна територия, както и задължението на социалните работници от дирекцията да извършат социалната анкета по отношение на правоимащи лица с постоянен адрес на територията на дирекцията. Изискването за извършване на социалната анкета по постоянен адрес на лицата създава за тях единствено задължението да адресират молбата си до съответната дирекция "Социално подпомагане" по постоянния им адрес. В приложимите разпоредби на чл. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., както и чл. 10 и 11 ППЗСП не е предвидено като изискване за отпускане на социална помощ лицето да живее на регистрирания постоянен адрес, затова в случая отказът за отпускане на помощта, обоснован с отсъствието на лицето от постоянния адрес е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. По изложените по-горе съображения, обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт е постановен при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, нарушение на административнопроизводствени правила и в несъответствие с целта на закона. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта е неправилен. Решението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде решено по същество, като оспорения отказ за целева помощ за отопление бъде отменен и делото се изпрати на административния орган за решаване по същество на въпроса по молбата- декларация на Иванка Николова Попова, който орган да прецени и мотивите на решение № РД-07-7 от 17.03.2014 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - гр. Пазарджик във връзка с чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,