Решение № 9134 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2012 г.

Решение № 9134 от 25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2046/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Георгиев Георгиев от гр. Димитровград, обл. Хасково, срещу решение № 5678 от 12.12.2011 г. по адм. дело № 4203 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу експертно решение № 0217 от заседание № 054 от 7.04.2011 г. на Националната експертна лекарска комисия в частта относно определения срок на инвалидност. Посочените пороци се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на Закона за здравето като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия, гр. София, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд прие следното: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е експертно решение № 0217 от заседание № 054 от 7.04.2011 г. на Националната експертна лекарска комисия по нервни болести в частта относно определения двегодишен срок на инвалидност до 1.04.2006 г. Жалбоподателят Петър Георгиев Георгиев от гр. Димитровград, обл. Хасково, против е отправил искане за определяне срок на инвалидността до 1.04.2011 г. и след това - за още две години до 1.04.2013 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 99, ал. 1 от НЕР (отм.), действаща към началната дата на инвалидността 1.04.2004 г. Съдът законосъобразно е приел, че при издаване на оспореното експертно решение по реда на чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК НЕЛК по нервни болести е спазила точно указанията, дадени от Софийския градски съд с решение от 29.07.2010 г. по а. х. д. № 762/2005 г., с което ЕР на НЕЛК № 1247 от зас. 153 от 29.10.2004 г. е било отменено в частта за определената степен на трайно намалена работоспособност за общо заболяване 30 %. По отношение на определения срок на инвалидността от две години не е имало спор. При новото произнасяне административният орган е подложил на преценка действителното здравословно състояние на лицето към началната дата на инвалидността и е определил крайна степен на трайно намалена работоспособност 54.1 на сто за заболяване с водеща диагноза "разстройства на вегетативната (автономната) нервна система" (23.5 на сто за общо заболяване и 40 на сто за професионално заболяване) при същия срок на инвалидност. Не намира законова опора претенцията на касатора за определяне срок на инвалидността до 7.04.2011 г. и след това - до 7.04.2013 г. Неоснователни са изложените съображения за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на неконкретизирани разпоредби на Закона за здравето при определяне на двегодишния срок на инвалидността. Съгласно чл. 99, ал. 1 от Наредбата за експертизата на работоспособността (НЕР), в сила до 10.06.2005 г., срокът на инвалидността се определя от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността. В същия смисъл са разпоредбите на чл. 64, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР), в сила до 17.05.2010 г. и на чл. 69, ал. 1 от сега действащата Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно чл. 99, ал. 2 от НЕР (отм.), чл. 64, ал. 2 от НМЕР (отм.) и чл. 69, ал. 2 от НМЕ крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допусната аритметична ("алгебрична") грешка при определяне на крайната дата 1.04.2006 г. на двегодишния срок на инвалидността. Изложените доводи в двете жалби сочат, че според жалбоподателя инвалидността е настъпила през м. април 2004 г., когато е било извършено освидетелстването му от ТЕЛК. В производството по административно обжалване по реда на отменения чл. 16, ал. 1, т. 3 от КСО, в сила до 31.12.2004 г. и на действащия след това чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ НЕЛК по нервни болести се е съобразила с началната дата на констатиране на инвалидността, поради което е определила двегодишен срок на инвалидизиране до 1.04.2006 г. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,