Решение № 2624 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2010 г.

Решение № 2624 от 22.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6473/2010 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на Събина Цонева Генова от гр. София срещу Решение № 172 на Министерския съвет на Република България от 26.03.2010 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - Софийски околовръстен път - южна дъга, участък от км. 42+800 (пътен възел "Младост") до км. 44+720 (край на участъка в строителство), обнародвано в ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г., на територията на Столичната община. Жалбоподателят обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение за УПИ-III, кв. 14 по плана на София, м. "Малинова долина" I част, целият с площ 801 кв. м, от който са били отчуждени 221 кв. м (двеста двадесет и един квадратни метра), като поддържа, че определената цена като обезщетение за отчуждения имот е занижена и не съответства на пазарните цени, както и че не е била оценена къща от 70 кв. м РЗП. Допълнително се иска да бъде отчуждена и оценена разликата до 801 кв. м от имота с намиращата се в него къща със 116 кв. м РЗП по съображения, че след частичното отчуждаване този имот бил неизползваем. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни - Агенция "Пътна инфраструктура", министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждените части от имотите, определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС, е обективна и съобразена с изискването на закона равностойното парично обезщетение да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Алтернативно се изразява становище, че оценката следва да се определи съобразно заключението на съдебно-оценителна експертиза. Върховният административен съд - в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 172 на МС от 26 март 2010 г. е отчуждена част с площ 221 кв. м от имот пл. № 3, кад. лист 722 в землището на район "Витоша", местност "Малинова долина" - целият с площ 801 кв. метра. За отчуждената част от посочения имот административният орган е одобрил и е предвидил размер на обезщетение 32 819 лева. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда, включително и изготвената от административния орган експертна оценка с дата на възлагане 14.12.2009 г. По искане на жалбоподателя и на заинтересованите страни бе назначена единична (с основна и допълнителна задача) експертиза за определяне пазарната стойност на отчуждения имот. От заключението на тази съдебна експертиза се установява, че в отчуждената част от имота има законно построена къща през 1966 г., която не е била оценена с посоченото решение на МС. Стойността на същата е определена от експертизата в размер на 36 446 лева. По отношение размера на обезщетението, което е предмет на обжалване, съдът приема за установено следното: От заключението на вещото лице се установява, че определената оценка от административния орган не отразява обективно пазарната стойност на процесния имот, като равностойното парично обезщетение не е определено от оценителя на административния орган по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. Към самата оценка, представена от административния орган, не са представени пазарни аналози, от които съдът може да направи извод, че при изготвянето й административният орган е приложил метода, посочен в § 1в от ДР на ЗДС, и че при определянето й е спазен принципът на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Оценката на административния орган не се подкрепя с доказателства относно пазарния принцип, по който следва да се определи обезщетението, което дава основание на жалбоподателя да иска оспорването й чрез ангажиране на единична съдебно-оценителна експертиза. Липсата на пазарни свидетелства при изготвяне на административната оценка мотивира съда да допусне исканите експертизи от страна на жалбоподателя. От заключенията на единичната съдебно оценителни експертизи на първо място се установява, че за имота - предмет на отчуждаване, съществуват пазарни аналози, като въз основа на тях може да се определи пазарна оценка на имота. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че оценката на административния орган е определена в нарушение на разпоредбите на чл. 32, ал. 2. Установява се, че равностойното парично обезщетение следва да се формира от осреднената стойност на представените по делото пазарни аналози и вещото лице е изчислило по 413 лв. за кв. метър в допълнителното заключение, прието и неоспорено от страните по делото. Така определеният размер на оценката е извършен въз основа на представени и от двете страни доказателства, като представените от административния орган и от заинтересованите страни аналози са многобройни и не следва да се цитират в решението, тъй като са приобщени като доказателства по делото. Съдът намира, че следва да възприеме оценката по методите, посочени в чл. 32, ал. 2 вр. § 1а от ДР на ЗДС, извършена от съдебно-оценителна експертиза, според които общата стойност на отчуждената част от имота възлиза на 91 257 лева. Към тази сума следва да се прибави и посочената по-горе стойност на неоценената сграда в имота. По отношение на исканията за присъждане на обезщетение за неотчуждената част от имота - същите следва да бъдат отхвърлени. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗДС предмет на разглеждане пред Върховния административен съд е решението на Министерския съвет на РБ по чл. 34а, ал. 1 ЗДС само по отношение на отчуждения имот, респ. части от него. На съда не е предоставена възможност да се произнася по отношение на неотчуждени части от имота, респ. по тяхната оценка. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. От приложените по делото доказателства се установяват направени такива, както следва: 400 лв. - депозит за вещо лице, и 2000 лв. - за адвокатско възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност от страна на ответника по жалбата и на заинтересованите страни и като изхожда от фактическата и правната сложност на делото, настоящият състав приема, че следва да се заплатят 300 лв. възнаграждение за ползвана адвокатска защита. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,