Решение № 6720 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3197/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби против решение № 1961 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 11032/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена заповед № СД-05-204/22.10.2024 г. на министъра на правосъдието и преписката е изпратена на същия орган за ново произнасяне със задължителни указания. Първата касационна жалба е на министъра на правосъдието, подадена чрез пълномощниците юрисконсулти П. Николова и И. Савов. С нея съдебното решение се оспорва като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че АССГ е изложил избирателно фактите по случая, повърхностно е интерпретирал представената медицинска документация и с решението си е дерогирал легитимното упражняване на оперативната самостоятелност от органа. Описва здравословните състояния на нотариус С. Л., съпругата му и неговата майка, които са квалифицирани като важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Като съществено процесуално нарушение е преценен отказът на съда да допусне извършването на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) за преценка на тези здравословни състояния, който е довел и до необосновано решение. Възразява срещу изводите на съда за периода през който следва да се преценя наличието на важни причини. Твърди, че в хипотезата на оперативна самостоятелност се дължи само проверка по чл. 169 АПК, а АССГ е засегнал преценката на органа за целесъобразност. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на издадената от него заповед или връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания за назначаване на СМЕ. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. Втората касационна жалба е подадена от С. Ц. Л., чрез адвокат С. Найденова, който също оспорва съдебното решение като неправилно по чл. 209, т. 3 АПК, в трите хипотези на това касационно основание. Счита, че съдът е разгледал спора без да изясни фактите по случая, без да изпълни задълженията си свързани със служебното начало и разпределение на доказателствената тежест. Възразява срещу отказа за допускане извършването на поисканата от него СМЕ, като намира този пропуск за съществен, тъй като касае правилното изясняване на фактите. Изразява несъгласие с определения от съда период на преценка за важните причини, възможността за заместване на нотариуса и изложените мотиви за личен избор като изключващо основание. Позовава се на здравословното състояние на своите майка и съпруга, които квалифицира като важни причини по чл. 34б, ал. 1 ЗННД. Счита, че за посочени изводи АССГ не е събрал доказателства, както и неправилно е тълкувал предходното производство и практиката на Върховия административен съд (ВАС). Моли за отмяна на съдебното решение, а при условията на евентуалност и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Претендира разноски. Ответникът - Съвет на нотариусите на Нотариалната Камара на Република България (СН на НКРБ), чрез пълномощника юрисконсулт Т. Стоянов, в представен писмен отговор, оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и пледира атакуваното съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, двете жалби са основателни. Производството пред първоинстанционния съд е по жалба на СН на НКРБ против заповед № СД-05-204/22.10.2024 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 34б, ал. 4 и ал. 5, вр. ал. 1 ЗННД, е разрешено преместване района на действие на нотариус С. Ц. Л., вписан в регистъра на НКРБ под № 706, с район на действие - съдебен район на Районен съд (РС) Трявна, в съдебен район на Районен съд Велико Търново. От фактическа страна е установено, че С. Л. е вписан като нотариус в района на РС Трявна със заповед № СД-05-116/25.06.2015 г. С предходно заявление от 09.06.2021 г. поискал преместване в района на РС Севлиево, но това му е отказано със заповед № СД-05-282/10.12.2021 г. от министъра на правосъдието. Негова жалба против заповедта е отхвърлена с решение № 39 от 23.05.2022 г. по адм. дело № 18/2022 г. на Административен съд Габрово, оставено в сила с решение № 521 от 17.01.2023 г. по адм. дело № 7107/2022 г. на ВАС, по мотиви, че е установено наличието на важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД, свързани с здравословното състояние на родителите на нотариуса, но не е имало свободно място в съдебния район, където нотариусът е искал да бъде преместен - РС Севлиево. Последвало подаване на заявлението поставило началото на настоящото административно производство под № 94-С-158/15.05.2024 г., с което Л. поискал да бъде преместен в район РС Велико Търново. Желанието си обосновал с важни причини по чл. 34б, ал. 1 ЗННД, описвайки житейския си и професионален път, влошеното здравословно състояние на неговата майка след 2014 г. заради [заличен текст], промени в неговото здравословно състояние през 2018 г. с диагноза [заличен текст], [заличен текст], преместването му през 2021 г. с втората му съпруга и детето да живеят във Велико Търново, както и здравословното състояние на съпругата му с диагноза [заличен текст], [заличен текст] и [заличен текст]. Обосновал е и наличието на вакантно място в района РС Велико Търново, след смъртта на друг нотариус. Представени са множество доказателства за посочените в заявлението обстоятелства. С процесната заповед, след подробно обсъждане на твърдените от Л. обстоятелства и въпреки получено отрицателно становище от СН на НКРБ, което е без мотиви (вж. л. 38 от делото на АС), министърът на правосъдието е уважил заявлението. Съобразил се е с мнението на създадения от него Експертен консултативен съвет, който се е позовал и на решението на ВАС по предходното заявление, установяващо наличието на важни причини по чл. 34б, ал. 2 ЗННД, като е прието, че влошеното здравословно състояние на Л., съпругата му и неговата майка, са възникнали независимо и извън волята му след придобиване на правоспособността, като същите не му позволяват да упражнява нотариалните си функции в настоящия район. По отношение обективната предпоставка и налично място по чл. 10 ЗННД, органът е потвърдил, че такова е налично след смърт на нотариус от района на РС Велико Търново За да отмени оспорената пред него заповед АССГ е приел, че тя е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и с необходимите реквизити, без допуснати в съществени процесуални нарушения, но в нарушение на материалния закон. Отхвърлено е възражение на жалбоподателя, че наличието на важни причини вече е установено от ВАС при произнасянето по първото му заявление, тъй като то касае предходното състояние на родителите му. Прието е, че наличието на такива причини не е доказано към момента на подаване настоящото заявление, като с оглед посочените в заявлението факти съдът е преценил да извърши проверка само за период от три години. Изложил е, че Л. сам е взел решенията в живота си, след като живеел в София през 2015 г. - да участва в конкурс за нотариуси и да работи в Трявна, като продължи да живее в София. През 2017 г. - да се премести да живее в Дряново (където живеели родителите му), заедно с втората си съпруга, а през 2021 г. - във Велико Търново. Посочено е, че баща му е починал през 2021 г., а майка му и втората му дъщеря са планирали също да се преместят във Велико Търново, което са сторили след приключване на устните състезания. Съдът е направил извод, че изборът къде да живее, при месторабота в Трявна, е изцяло личен на Л.. Преценил е, че никоя от заявените причини от него - от здравословен, личен и семеен характер, не води нито до частична, нито до пълна невъзможност да упражнява нотариалните си функции в Трявна, което да бъде преодоляно ако ги упражнява във Велико Търново. Отхвърлените са изводите на органа, че наличието на важни причини се дължи на здравословното състояние на Л., съпругата и майка му. Посочено е, че неговата майка страда от [заличен текст] от 2014 г., но без данни състоянието й да се е влошило в приетия от съда тригодишен период. Също, че заболяването на самия Л. е от 2018 г., без данни за влошаване, а за съпругата му е цитирано, че не се налага терапевтично повлияване. Крайният извод на АССГ е, че към края на устните състезания, семейните и лични проблеми на жалбоподателя са решени. При тези мотиви съдът е отменил атакуваната заповед и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е неправилно. Правната възможност за преместване на нотариус в друг район на действие е уредено в чл. 34б ЗННД, като фактическите основания за това са две - наличието на важна причина, посочена в мотивирано заявление до министъра на правосъдието и открито място по чл. 10 ЗННД. Уважаването на искането предполага кумулативно удовлетворяване на двете изисквания на закона. Няма съмнение, че в случая е налице открито място по чл. 10 ЗННД, като спорът е доколко посочените от Л. причини са важни, по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД, може ли съдът да упражнява контрол върху преценката за това на органа в рамките на оперативната му самостоятелност и дали е относима вече направената от съда преценка за наличието на такива важни причини по предходно заявление. Трайната и безпротиворечива е съдебната практика, че заповедта на министъра на правосъдието по чл. 34б ЗННД се издава в условията оперативна самостоятелност. Чл. 169 АПК изрично предвижда, че при оспорване на издаден в тази хипотеза административен акт, съдът проверява дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли изискването за законосъобразност на административните актове. Така в съответствие с приложимото право съдът има право да упражнява само контрол за законосъобразност върху преценката на административния орган относно посочените в заявлението за преместване на нотариуса важни причини, но в случая при наличната богата медицинска документация съдът не може да дерогира извършената от министъра преценка. За установяване на конкретните здравословни състояния не е необходимо да се извършва и СМЕ, при липсата на оспорване на представените официални медицински документи. Изводите на АССГ да не приеме преценката на министъра на правосъдието за наличието на важни причини, не кореспондират не само със законовата възможност за съда да извършва проверка само по законосъобразност, но не и за целесъобразност. Те не кореспондират и с установените по делото факти за здравословното състояние, особено на майката на Л., което дори да не е прогресивно влошаващото се в последните години, е достатъчно сериозно, за да бъде игнорирано. Изборът на съда да извърши преценка само за конкретен времеви период е произволен. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че наличието на важни причини по същите обстоятелства вече е установено при предходно подобно произнасяне на съда. То няма обвързващ характер, тъй като касае друго заявление, но установените при него обстоятелства следва да бъдат отчетени, тъй като касаят същите отношения между страните, на същото основание и при идентични факти. Така, необосновано АССГ не е приел споделената от органа преценка на Експертния консултативен съвет, с решението на ВАС по предходното заявление, установяващо наличието на важните причини по чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Противно на приетото от първоинстанционния съд, след като в случая административният орган е направил преценка, като е мотивирал защо възприема посочените причини за важни, при съпоставяне на конкретните твърдения от личен, семеен и здравословен характер за нотариуса и неговите близки, както и обществения интерес, свързан с необходимостта от равен достъп до нотариални услуги, съдът няма правомощие да осъществи контрол върху преценката по същество, след като тя се подкрепя от неоспорените по делото медицински документи. С оглед обсъдените правно значими факти и обстоятелства, след като при произнасянето си административният орган се е съобразил с изискванията, процесуалните правила и целта на закона, издадената от него заповед е законосъобразна. Ето защо, при така установеното от фактическа и правна страна касационният състав счита, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на СН на НКРБ против заповед № СД-05-204/22.10.2024 г. на министъра на правосъдието. Предвид основателността на касационните жалби касационните жалбоподатели имат право на разноски на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК. В полза на Министерство на правосъдието следва да бъде присъдено заявеното в списъка разноски в общ размер от 189 евро, от които 36 евро за заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в поискания размер от 153 евро, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. В полза на С. Л. следва да бъдат присъдени разноски само за заплатената държавна такси за касационното производство в размер 36 евро, тъй като доказателства за други разноски не са представени.