Решение № 6791 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15820/2008 г.

Решение № 6791 от 25.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15820/2008 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 43, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК, отм.). Образувано е по жалба на "Векта" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" № 170, представяно от управителя Петър Василев Никленов, против Решение № 885 от 14.10.2008 г., постановено по преписка № КЗК-394/2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК/Комисията). Жалбоподателят навежда оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че правните изводи на КЗК не съответстват на данните в административната преписка и на установените фактически положения. Поддържа тезата, че са налице предпоставките за квалифициране на поведението на "Булром газ - 2006" ЕООД като нарушение на правилата на добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 30 от ЗЗК (отм.), подлежащо на санкциониране по реда на специалния закон. Счита, че постановеното в обратния смисъл решение на регулаторния орган следва да бъде отменено. Иска отмяна на административния акт и установяване незаконосъобразността на сключения между "Булром газ - 2006" ЕООД и Община Пловдив договор за концесия от 21.05.2004 г. Ответникът - КЗК, чрез процесуалния си представител юрк. Хаджиева, оспорва жалбата. По съображенията, изложени в депозирани писмени бележки, моли за отхвърлянето й като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваната страна - "Булром газ - 2006" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, бул."Васил Левски" № 151, представлявано от управителя Валери Мектупчиян е депозирало писмено становище с доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗК е образувано по молба на "Векта" ООД, гр. Пловдив, с твърдения за извършени нарушения на чл. 30 и сл. от ЗЗК (отм.) от страна на "Булром газ - 2006" ЕООД, гр. Пловдив. Молителят поддържа се, че е поставен в условията на нелоялна конкуренция поради функционирането на метан - станция при надлез "Родопи" - гр. Пловдив, изградена от "Булром газ - 2006" ЕООД, без да са спазени законовите изисквания за това, и ползвана в нарушение на сключения с община Пловдив концесионен договор от 21.05.2004 г. Наведени са доводи, че договорът и неговите анекси, както и изпълняваната въз основа на тях концесия, представляват грубо нарушение на концепцията за отдаване на обекти от местно значение на концесия, както и на разпоредбите на Закона за концесиите (ЗК), ЗЗК, Закона за общинската собственост, Закона за защита на потребителите, Търговския закон, Закона за местното самоуправление и местната администрация и вътрешните подзаконови актове на Общинския съвет (ОбС) на община Пловдив. Сочи се, че решението на ОбС, с което е одобрен договора за концесия е прието в нарушение на изискванията за законосъобразност на административните актове от тази категория до степен на нищожност. Въз основа на така изложените твърдения, дружеството претендира защита на правата и търговските му интереси, чрез налагане на "сериозна и съответстваща на грубото нарушение имуществена санкция". Иска се на основание чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, Комисията да предложи на ОбС - Пловдив да "прекрати договора за предоставяне на концесия от 21.05.2004 г. като го обяви за нищожен" и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗЗК да обжалва пред компетентния съд Решение № 625, взето с протокол № 28/18.12.2002 г. на ОбС за обявяване за концесионер на обект - публична общинска собственост: "Автокомплекс при надлез Родопи", ведно с Решение № 329, по протокол № 16/2.08.2004 г. за частичното му изменение. За установяване на релевантните факти и за пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по молбата е извършено разследване, съгласно чл. 51 от ЗЗК (отм.), след приключване на което на страните е предоставена възможност да се запознаят с материалите по преписката. Страните в производството са представили становища и доказателства, подробно описани и обсъдени в обстоятелствената част на обжалваното решение. Към доказателствения материал е приобщено и становище на Община Пловдив - концедент по сделката от 21.05.2004 г., сключена между община Пловдив и праводателя на ответника - "Булром газ" ЕООД, за осъществяване на търговска дейност върху недвижим имот - публична общинска собственост. В изпълнение на чл. 54 от ЗЗК Комисията е разгледала случая на проведено открито заседание, за участие в което страните са редовно призовани. Същото е отразено в Протокол № 1334/14.10.2008 г. Административното производство е завършило с оспореното понастоящем Решение № 885/14.10.2008 г., с което КЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 30 и сл. от ЗЗК (отм.) от "Булром газ - 2006" ЕООД и е оставила молбата на "Векта" ООД без уважение. В хода на разследването, въз основа на извършената проверка и оценка на доказателствата, Комисията е идентифицирала страните по спора, отношенията между тях, съответният пазар и конкурентната среда. Установено е, че молителят и ответникът са участници на пазара на търговия с течни горива, в това число и метан. Релевантна за целите на производството е дейността им, свързана с продажба на природен газ, която дейност безспорно ги поставя в конкурентни отношения. Анализирайки събраните доказателства Комисията е приела, че след като ответникът извършва стопанската си дейност въз основа на договор за предоставяне на концесия на имот - публична общинска собственост, е недопустимо да се твърди, че действията му се основават на недействителни решения на ОбС Пловдив, нарушават клаузи на договора и поради това противоречат на добросъвестната търговска практика. Въз основа на тези съображения КЗК е счела, че действията на "Булром газ - 2006" ЕООД не осъществяват генералната забрана за нелоялна конкуренция по чл. 30 от ЗЗК, нито специалните състави за нелоялна конкуренция. По отношение решенията на ОбС Пловдив органът е изтъкнал, че с оглед датите на постановяването им - 18.12.2002 г. (за определяне на концесионер) и на 28.03.2003 г. (за поправка на текст на предходно решение), към момента на образуване на производството, предвиденият в чл. 46 от ЗЗК (отм.) давностен срок е изтекъл, с което е погасена възможността за тяхното разглеждане и обсъждане от Комисията. Настоящият тричленен състав на ВАС, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Видно от представените доказателства с Решение № 625, взето с протокол № 28/18.12.2002 г., ОбС - Пловдив е обявил "Булром газ" ЕООД за спечелил конкурса за концесия Автокомплекс при надлез "Родопи". С Договор за предоставяне на концесия от 21.05.2004 г., сключен между община Пловдив и "Булром газ" ЕООД, се дава разрешение за осъществяване на търговска дейност върху недвижим имот - публична общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, представляващ терен с площ 9 350 кв. м., част от транспортен възел "Родопи" в развръзката "Надлез Родопи". С чл. 4, т. 9 от договора е установено задължение за концесионера да не прехвърля на трети лица права и задължения по договора, без съгласието на концедента. С Решение № 329 на ОбС - Пловдив, взето с протокол № 16/02.08.2004 г., се изменя Решение № 625 по протокол № 28/18.12.2002 г., като към Договора за предоставяне на концесия се създават нови т. 6, т. 6.1 и т. 6.2, с които се възлагат допълнителни задължения за концесионера. С договор от 9.10.2006 г. и при наличие на съгласие от ОбС Пловдив, "Булром газ" ЕООД е прехвърлил на ответника в административното производство - "Булром газ - 2006" ЕООД задълженията си по концесионния договор. По този начин второто дружество е получило правото да осъществява дейност, свързана с продажба на природен газ. При тези факти и с оглед правното твърдение на "Векта" ООД, индивидуализирано от основанието и петитума на подадената пред КЗК жалба, оспореният административен акт е законосъобразен. ЗЗК урежда административната компетентност и функции на КЗК като орган на държавно управление, комуто е възложен публичноправен мандат чрез предоставяне на властнически правомощия по изпълнение на държавната политика в областта на осигуряване защитата и условията за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност (Арг.: чл. 1 от ЗЗК, отм.). В качеството на колективен административен орган със специална компетентност, Комисията се произнася по предвидения в Дял III, Глава VIII от ЗЗК (отм.) ред и нейните решения представляват индивидуални административни актове, подчинени на законоустановените правила за издаване, оспорване и изпълнение на тази категория административни актове. Юридическата характеристика на произнасянията обосновава форма на изпълнително-разпоредителна, а не правораздавателна дейност, при което в рамките на правомощията си КЗК осъществява дейност по правоприлагане. С оглед очертаният административноправен статут на КЗК и възложената й властническа компетентност, в контекста на приоритетите на приложимия материален закон, за да бъде квалифицирано поведението на "Булром газ - 2006" ЕООД като нелоялна конкуренция, е необходимо да бъде осъществен фактическия състав на чл. 30 от ЗЗК (отм.), като се установи наличието на кумулативно предвидените в нормата предпоставки. Съгласно законовата дефиниция това са действия или бездействия при осъществяване на стопанската дейност, в противоречие с добросъвестната търговска практика, които могат или водят до увреждане интересите на конкурентите помежду им. Нормите на чл. 31 - 35 от ЗЗК (отм.) формулират конкретни форми на нелоялна конкуренция, които при липсата на изрични твърдения за извършени съставомерни действия от страна на ответника по преписката, не следва да се обсъждат. От данните по преписката е видно, че стопанската дейност на "Булром газ - 2006" ЕООД се осъществява въз основа на валиден договор за предоставяне на концесия и в рамките на произтичащите от него права и задължения. След като дейността на дружеството на съответния продуктов пазар се извършва на годно правно основание, оплакванията на жалбоподателя за недействителност на решенията на ОбС Пловдив и нарушение на договора за предоставяне на концесия, като предпоставки за твърдяната нелоялна конкуренция, са неотносими към предмета на административното производство. Преценката за наличие на неправомерна търговска практика с отрицателен ефект върху конкуренцията следва да бъде извършена на плоскостта на конкурентното право, поради което законосъобразността на постановените от ОбС Пловдив индивидуални административни актове и сключеният въз основа на тях гражданскоправен договор са извън нейния предметен обхват. Актовете на органите по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗЗК (отм.) подлежат на проверка от КЗК от гледна точка на тяхното съответствие с установените в закона забрани - да не предприемат действия или да не издават актове, с които предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията. Комисията не извършва контрол за законосъобразност на актовете, действията и бездействията на административните органи, а следи за спазването на разпоредбите на ЗЗК, с оглед защита на конкуренцията и гарантиране на свободната стопанска инициатива. Противно на доводите на жалбоподателя, правомощието на КЗК по чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗЗК (отм.) да предлага на компетентните органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление да отменят нормативни актове, издадени в нарушение на този закон, е неприложимо в конкретния казус. Комисията не е оторизирана да се произнася по искане за проверка законосъобразността на сключен концесионен договор и изпълнението на произтичащите от него права и задължения. Договорът за концесия от 21.05.2004 г. и решението на ОбС Пловдив за обявяване на спечелилия конкурса за концесия (респ. актът за неговото изменение) не съставляват нормативни актове по легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Договорът на праводателя на "Булром газ - 2006" ЕООД с Община Пловдив е двустранна, консенсуална, комутативна и възмездна правна сделка, с която на концесионера се предоставя особено право на ползване върху обект - публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 21, вр. с чл. 8, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, вр. с чл. 64, ал. 3 от ЗК, концесионният договор обвързва страните с предписаното правно действие и намеса на КЗК по повод претенции на трети лица във връзка с неговото сключване и изпълнение, е недопустима. Компетентността на Комисията по реда на ЗК е ограничена единствено по отношение провежданата процедура за предоставяне на концесии (Арг.: чл. 83, ал. 1 от с. з.). Ето защо Комисията не би могла да разпореди на Община Пловдив като страна по концесионния договор да го прекрати или обяви за нищожен. Искане за обявяване нищожността на концесионния договор, както и претенцията за обезщетение за вреди, претърпени в резултат на нарушение на закона при провеждане на процедура за предоставяне на концесия, могат да бъдат реализирани по реда на чл. 84 от ЗК. Аналогично е предписанието на чл. 36, ал. 2 от ЗЗК (отм.), в който изрично е посочено, че исковете за обезщетение на лицата, засегнати от нарушение по този закон, се предявяват по реда на ГПК. Неприложима към спора е и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗЗК (отм.), прогласяваща възможност на регулатора да обжалва пред компетентния съд административни актове и решения, които противоречат на този закон, в 30-дневен срок от узнаването им. Освен, че сключената между "Булром газ" ЕООД и Община Пловдив правна сделка не попада в тази категория властнически произнасяния, КЗК е анализирала естеството и последиците от решенията на ОбС Пловдив, като правилно е счела, че сами по себе си те не противоречат на разпоредбите на ЗЗК (отм.) и няма основание за обжалването им пред съответния съд (Виж: стр. 9 от оспореното решение). От друга страна - по отношение решенията на Община Пловдив, взети на 18.12.2002 г. (за определяне на концесионер) и на 28.03.2003 г. (за поправка на текст на предходно решение), към датата на образуване на административното производство (13.05.2008 г.), предвиденият в чл. 46 от с. з. давностен срок е изтекъл, с което е била погасена и възможността за претендираната защита. Пространните оплаквания на жалбоподателя, касаещи законосъобразността им въз основа на произтичащите от чл. 146 от АПК критерии не следва да бъдат коментирани, т. к. не попадат в приложното поле на възложените от ЗЗК властнически правомощия. Доколкото с изтичане на давностния срок по чл. 46 от ЗЗК (отм.) е погасена възможността на регулатора да упражни правомощията си по отношение тези индивидуални административни актове, настоящият състав не следва да обсъжда конкретните мотиви, обосновали тази преценка. По изложените съображения оспореното решение на КЗК е законосъобразно. Административният акт е издаден от компетентен държавен орган, при спазване на процесуалните правила и установената форма, съдържа изискуемите реквизити, вкл. мотиви, налице е съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Жалбата на "Векта" ООД се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на ответника по жалбата искане за присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, в полза на административния орган се дължат направените в това производство разноски, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят "Векта" ООД следва да заплати на КЗК юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение