Решение № 13391 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2014 г.
ВАСI отделение10.11.2014 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2028/15.11.2013 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 663/2012 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13391 от 10.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1200/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Интерцитрус" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Никола Габровски" № 1 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Владайска" № 75, ет. 2, ап. 2/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Горанов, против решение № 2028/15.11.2013 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 663/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против отказ за възстановяване на погрешно събрани суми за лихви на началника на Митница Бургас, обективиран в писмо изх. № 4402-2102/11/16.02.2012 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора решението противоречи на чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МК/, на чл. 211, ал. 1, б. "б" от Закона за митниците /ЗМ/ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ. Според посочените законови текстове лихва за забава върху митните сборове се дължи от изтичането на срока за доброволно изпълнение, определен от митническия орган, което се потвърждава от приетото в решение на СЕС по дело С-546/09. В касационната жалба се твърди също така, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непроизнасянето му по искането за обявяване частична нищожност на решение № 6600-0585-Б/26.05.09 г. на зам. началника на Митница Бургас, както и в това, че не се е аргументирал защо прилага една част от посоченото решение, а именно, че лихви се дължат от датата на приемане на ЕАД, но не прилага правните основания на чл. 232, § 1, б. "б" от МК, чл. 211, ал. 1, б. "б" от ЗМ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, визирани в същото решение. Претендира се отмяна на решението на Бургаския административен съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения отказ на началника на Митница Бургас и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Бургас не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Съобщението за решението на първоинстанционния съд е връчено на 09.12.2013 г., а касационната жалба е подадена по пощата на 21.12.2013 г. Същата е подадена срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт от надлежна страна, за която той е неблагоприятен. Изложеното налага извод за допустимост на оспорването. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е бил отказ за възстановяване на погрешно събрани суми за лихви в общ размер 10 746. 20 лв. на началника на Митница Бургас, обективиран в писмо изх. № 4402-2102/11/16.02.2012 г., постановен по подадено от дружеството искане за възстановяване вх. № 4402-2102/11/18.01.2012 г. Спорът относно допустимостта на оспорването е разрешен с определение № 7103/23.05.2013 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 6513/2013 г. Съгласно чл. 236 от МК възстановяването на вносните или износни сборове се извършва, когато се установи, че в момента на плащането размерът на сборовете не е бил дължим или размерът е бил взет под отчет в противоречие с чл. 220, § 2. По аргумент на чл. 241 от МК могат в този случай да се възстановяват и нормативно определени лихви и лихви за забава. Производството по възстановяване и опрощаване е регламентирано в чл. 865 - чл. 875 ППЗМ. Съгласно чл. 869, ал. 1 от същия правилник решаващият митнически орган уважава или отхвърля искането с мотивирано решение.