Решение № 5183 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12278/2008 г.

Решение № 5183 от 21.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12278/2008 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 208 във вр. чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Миграция" - МВР - София, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Грудева, срещу решение № 469 от 1.07.2008 г., постановено по адм. дело № 695/2008 г. по описа на Административен съд - София - град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно по изложени съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и за необоснованост - отменително основание на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответникът - Андрес Кастельон Нуньес, гражданин на Куба не взема становище. Процесуалният представител на ВАП пледира за недопустимост на съдебното решение, доколкото атакуваната заповед не съдържа белезите на индивидуален административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът, в производство образувано за оспорване законосъобразността на заповед № ЗДМ - 1006 от24.09.2007 г. на Директора на дирекция "Миграция" - гр. София, постановена на основание чл. 44, ал. 6 - 8 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), е приел, че жалбата е основателна. С оспорената заповед административният орган е разпоредил Нуньес да бъде настанен принудително в СДВНЧ гр. София, до отпадане на пречките за изпълнение на наложената принудителна мярка - принудително отвеждане до границата. Необходимо е да се организира пътуването на лицето до страната по произход. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основание предмета на съдебната проверка, посочен в чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е приел, че административната заповед е незаконосъобразна, с оглед основанията по чл. 146 АПК, за оспорване на административния акт. Обжалваното съдебно решение е правилно, като съдът е основал правния си извод за незаконосъобразността на оспорената административна заповед върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗЧРБ. С оспорената административна заповед № ЗДМ - 1006 от 24.09.2007 г., Директорът на дирекция "Миграция" - гр. София е разпоредил принудително настаняване на Андрес Нуньес в СДВНЧ - гр. София. Издаването на заповедта е мотивирано с наложената със заповед № ЗДМ. 1005 от 24.09.2007 г. на касатора -принудителна административна мярка - принудително отвеждане до границата на Република България. Оспореното решение е правилно и постановено при точно приложение на материалния закон. Наведеният в касационната жалба довод за допуснато нарушение при преценка законосъобразността на обжалваната заповед е мотивиран с твърдения за наличие на достатъчно данни по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, даващи възможност да се направи извод за необходимост от прилагане на посочената административна мярка. Оплакванията са неоснователни. По делото безспорно е установено, че Нуньес е сключил граждански брак с български гражданин; има установено местоживеене в страната ни. При тези данни правилно съдът е приел, че обезпечаването на другата наложена ПАМ би могла да се постигне с по-малко вреди за ответника по касационната жалба. Такъв е и смисълът на законодателя предвиден в чл. 44, ал. 6 и 8 от ЗЧРБ. Законът възлага в тежест на административния орган да обоснове (т. е. да подкрепи с убедителни доказателства) необходимостта от прилагането на принудителната административна мярка по чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ. Преценката за наличието или липсата на обстоятелства, установяващи необходимостта от налагане на административната мярка е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд. Въз основа на ангажирания по делото доказателствен материал обосновано е прието, че издадената заповед е незаконосъобразна, т. к. изложените в нея мотиви се свеждат именно до това, че срещу лицето е издадена заповед за принудително отвеждане до границата и необходимо да се създаде организация за пътуването. При липсата на доказателства какви са затрудненията за организиране на пътуването правилно съдът е приел, че необходимостта от тази мярка не е толкова наложителна. Събраните по преписката и ангажираните пред първоинстанционния съд доказателства сочат липсата на всички елементи от фактическия състав, съставляващ основание за постановяване на заповедта за прилагане на превантивната мярка. Съдебният контрол не може да обхване и целесъобразността на тези административни актове и се ограничава само до външните граници и рамки на оперативната самостоятелност, очертани от петте изисквания за законосъобразност на административните актове по чл. 146 във вр. с чл. 4, ал. 3 АПК, която преценка е извършена правилно от първоинстанционния съд, като извода за незаконосъобразност е обоснован и подробно мотивиран. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,