Решение № 9961 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2009 г.

Решение № 9961 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4922/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на началника на митница Кюстендил, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Антонина Владимирова, срещу решение № 763 от 14.01.2009 г. на административния съд - София град, постановено по адм. дело № 5592 по описа за 2007 г. на същия съд, с което е отменено постановление за принудително събиране на митни сборове № С-23 от 27.06.2007 г., издадено от началника на митница Кюстендил, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че в разпоредбата на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ събитието смърт на лицето, титуляр по преференциален внос, не е предвидено като основание за отпадане на предоставеното митническо облекчение и поради това не възниква митническо задължение за наследниците. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Маноил Рангелов Петков, Борис Маноилов Рангелов и Веска Маноилова Петрова. Ответните страни по касационната жалба - Маноил Рангелов Петков, Борис Маноилов Рангелов, двамата от с. Голям Върбовник, област Кюстендил и Веска Маноилова Петрова от с. Ябълково, област Кюстендил - оспорват същата по съображения, изложени в писмени възражения по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на РМД-София не изразява становище. Заинтересуваната страна - директорът на дирекция "ОУИ"-гр. София при ЦУ на НАП - София не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е било постановление за принудително събиране на митни сборове № С-23 от 27.06.07 г., издадено от началника на митница Кюстендил, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София, с което на Маноил Рангелов Петков, Борис Маноилов Рангелов, двамата от с. Голям Върбовник, област Кюстендил и Веска Маноилова Петрова от с. Ябълково, област Кюстендил в качеството им на наследници на Николина Величкова Петкова, починала на 12.08.2004 г., съгласно удостоверение за наследници № 2 от 09.01.2007 г., е определено задължение в общ размер от 1 188.00 лв., от които ДДС в размер на 754.00 лв. и мито в размер на 434.00 лв., заедно с лихвите за забава от 12.08.2004 г. до окончателното им заплащане. Митническият орган е посочил в мотивите на постановлението, че на 11.11.2003 г. в митница Кюстендил е регистриран ЕАД № 5500/4-11605 (с получател Николина Величкова Петкова за внос на употребяван пътнически автомобил Рено "Клио". Вносът е освободен от митни сборове до размера на $ 900, на основание чл. 4 от ПМС 2/93 г. и чл. 59, т. 11 от ЗДДС и е под митнически надзор за срок от 36 месеца, на основание чл. 660 от ППЗМ. За да отмени това постановление, административният съд е приел, че в конкретния случай не е налице нито една от визираните в чл. 753, ал. 2 от ППЗМ хипотези, при които отпада митническото облекчение при внос на предмети за лично ползване от инвалид и възниква вносно митническо задължение. Граматическото тълкуване на разпоредбата налага извода, че отпадането на облекченията се свързва с активно поведение и изразена воля от страна на вносителя. Няма данни внесеният автомобил да е станал предмет на разпоредителна сделка. Смъртта на наследодателя инвалид не попада в хипотезите на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ. Така постановеното решение е правилно. Изводите на административния съд се споделят изцяло от настоящия състав на Върховния административен съд, първо отделение. Не са допуснати твърдените от касатора нарушения на материалния закон. Както правилно е приел решаващият съдебен състав, разпоредбите, с които се определят публични задължения, следва да се прилагат стриктно според точния им смисъл и не могат да се тълкуват разширително. В случая няма данни процесният автомобил да е бил предмет на сделка от изброените в чл. 753, ал. 2 от ППЗМ в тригодишния срок от вноса, а посочената норма не въздига като юридически факт, обосноваващ вносно митническо задължение, смъртта на лице от кръга на тези по чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ, след като правото е било упражнено приживе. С оглед на така изложените съображения решението на административния съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК