Решение № 2306 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7519/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, чрез юрк. Е. Младенова като процесуален представител, против решение 2977 от 07.05.2024 г. по адм. дело 10841/2023 г. по описа на Административен съд София град. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити съображения в касационната жалба се иска отмяната му и произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на жалбите срещу оспорените заповеди. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответната страна. Ответникът Н. П. Б., чрез пълномощниците си адв. Г. Дишев и адв. И. Георгиев, в писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание, заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави се искане да се остави в сила обжалваното решение, което се счита за правилно. Не се претендират разноски, видно от заявлението на адв. Дишев в проведеното съдебно заседание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за оспорващия. Разгледана по същество, касационната жалба се счита за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение, по жалба на Н. П. Б., първоинстанционният съд отменя заповеди РД-11-00-2979/13.10.2023 г. и РД-11-00-2984/13.10.2023 г., двете на изпълнителния директор на Агенция по заетостта, с които на жалбоподателката, на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността главен юрисконсулт в отдел Финансово-стопански дейности, персонал и правно обслужване на дирекция Регионална служба по заетостта гр. София към Агенция по заетостта. С постановеното съдебно решение, Агенция по заетостта (АЗ) е осъдена да заплати на Н. П. Б., на основание чл.121, ал.1, т.3 вр. с чл.104, ал.1 ЗДСл, обезщетение в размер на сумата 5826,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 1800,00лв. От фактическа страна по делото е установено, че със заповед РД-11-00-2979/13.10.2023 г., на Н. П. Б. е наложено дисциплинарно наказание уволнение за нарушение, извършеното в периода, когато е изпълнявала длъжността директор на дирекция Правно и административно обслужване , променена на дирекция Правно обслужване и обществени поръчки в Централна администрация на Агенцията по заетостта. Дисциплинарната отговорност на служителя, според мотивите в заповедта, е ангажирана за неизпълнение на служебните задължения на посочената длъжност, изразяващи се в неосъществяване на необходимата проверка и контрол при съгласуване на заповед РД-11-00-2068 от 09.06.2023 г. на изп. директор на АЗ, издадена във връзка с изпълнението на договор ДОГ -1033/01.06.2023 г. с предмет Доставка, монтаж и поддръжка на 78 броя климатици за нуждите на Агенция по заетостта и териториалните й поделения , която заповед съдържа списък на обектите за доставка на климатици, който не съответства на техническата спецификация неразделна част от договора, с което е нарушена забраната по Закона за обществените поръчки за изменение на договора, тъй като климатиците са доставени и монтирани в ДБТ Дулово, ДБТ Попово, ДБТ Омуртаг, ДБТ Силистра и ДБТ Тутракан, вместо в ДБТ Кубрат, ДБТ Омуртаг и ДБТ Търговище, както е според техническата спецификация. Органът е посочил, че горните действия на служителя, който е съгласувал заповед РД-11-00-2068 от 09.06.2023 г., без да прочете и съпостави списъка към нея, са довели до неправилно изпълнение на дейностите по договора и до незаконосъобразно разходване на публични средства от АЗ като възложител по смисъла на ЗОП. Описаното поведение на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения по т.5.1, т.5.5, т. 5.7, т.5.12, т.5.14 и т.5.15 от длъжностната характеристика за заеманата длъжност и като нарушение на чл.2, т.3 и т.6, чл.5, ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Следва заповед РД-11-00-2984/13.10.2023 г., с която на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Б. за длъжността главен юрисконсулт в отдел Финансово-стопански дейности, персонал и правно обслужване на дирекция Регионална служба по заетостта гр. София към Агенция по заетостта. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорените заповеди са издадени от компетентен орган и в надлежната писмена форма, а при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание са спазени административнопроизводствените правила по чл. 93 ЗДСл за изслушване и приемане на писмени обяснения на държавния служител, както и по чл.96 ЗДСл във връзка с процедурата пред дисциплинарния съвет. От друга страна, съдът е направил извод за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, който е мотивирал с доводи за допуснато нарушение на материалния закон, тъй като служителката е уволнена от длъжността, която заема към датата на издаване на заповедта, но за дисциплинарно нарушение, извършено на друга длъжност, което се счита за неправилно, тъй като превантивният ефект на дисциплинарното уволнение фактически е постигнат с преминаването от длъжността по нарушението на длъжността по уволнението /цитат/. Прието е, че съгласуването на заповед РД-11-00-2068 от 09.06.2023 г. без да бъде съобразена спецификацията към договора, е техническа грешка на служителя, която не е довела до незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка, с оглед на което наложеното най-тежко дисциплинарно наказание нарушава критериите по чл.91 от ЗДСл. Изложени са доводи и за невъзможност да се провери дали в случая е спазен срокът по чл.94, ал.1 ЗДСл, тъй като по вина на органа не са представени данни за датата, когато служителката е съгласувала заповед РД-11-00-2068/ 09.06.2023 г. С горните мотиви е отменена заповедта за дисциплинарното наказание уволнение , а като следствие от този резултат и заповед РД-11-00-2984/13.10.2023 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните. Няма фактически констатации във връзка с предявеното дисциплинарно обвинение и правната му квалификация като дисциплинарно нарушение по чл.89, ал.2, т.1 от ЗДСл - неизпълнение на служебните задължения по т.5.1, т.5.5, т. 5.7, т.5.12, т.5.14 и т.5.15 от длъжностната характеристика за заеманата длъжност и като нарушение на чл.2, т.3 и т.6, чл.5, ал.1 и ал.2 и чл.6, ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. За да осъди АЗ да заплати в полза на служителката обезщетение по чл. 104, ал.1 ЗДСл, съдът е приел, че размерът на същото от 5 826,00лв. не се оспорва от органа, в който смисъл е определението, постановено в с.з. на 17.04.2024 г., с което горният факт е обявен за безспорен. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на административния съд, че предвид преназначаването на държавния служител Б., липсва основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност за нарушения, извършени на предходна длъжност. По делото е безспорно, че с процесната заповед РД-11-00-2979/13.10.2023 г., същата е наказана за деяния, осъществени в качеството й на директор на дирекция Правно и административно обслужване , променена на дирекция Правно обслужване и обществени поръчки в Централна администрация на Агенцията по заетостта, но към датата на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение вече е преназначена на друга длъжност главен юрисконсулт в отдел Финансово-стопански дейности, персонал и правно обслужване на дирекция Регионална служба по заетостта гр. София към АЗ. Съгласно ЗДСл, изискване за налагане на дисциплинарно наказание е служителят, извършил нарушението, да заема длъжност в съответната държавната администрация, т.е. да е налице служебно правоотношение към момента на налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл. 89 от ЗДСл, държавният служител, който е нарушил виновно своите служебни задължения, се наказва с предвидените в този закон наказания. Разпоредбата и свързаните с нея правни норми, регламентиращи дисциплинарната отговорност, не предвиждат условие държавният служител да заема същата длъжност, за която му се налага наказание, нито въвежда като основание за отпадане на отговорността преминаването на друга служба. Единственото условие за носене на дисциплинарна отговорност от държавния служител при допускане на дисциплинарно нарушение, е да съществува служебно правоотношение между него и дисциплинарно наказващия орган, който е органът по назначаването. Преназначаването на друга длъжност в друг отдел на Агенцията на заетостта не означава, че служебното правоотношение с изпълнителния директор на същата агенция, е прекъснато. Противно на приетото в оспореното решение, Б. може да бъде субект на дисциплинарна отговорност, свързана с преди заемана длъжност, която да се реализира от ДНО, независимо от настъпилата междувременно промяна на длъжността. Неправилно първоинстанционният съд приема, че е възпрепятстван да провери дали е спазен срокът за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, тъй като органът не е представил данни за датата на извършване на релевираното дисциплинарно нарушение. Горните изводи са в противоречие с фактическите обстоятелства, формиращи мотивите на оспорената заповед за уволнение, както и с доказателствата по преписката и по делото. От съдържанието на административния акт е видно, че съставомерното поведение на служителя се свързва с неосъществяване на проверка и контрол при съгласуване на заповед РД-11-00-2068 от 09.06.2023 г. на изп. директор на АЗ, а от приложената разпечатка от деловодната система Архимед в АЗ, се установява, че съгласуването е извършено на датата 09.06.2023 г., т.е. датата на нарушението е ясно посочена. Същата е относима към проверката на един от сроковете по чл.94, ал.1 ЗСДл. Според тази норма, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая се касае за нарушение на служебната дисциплина, извършено на 09.06.2023 г., а заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е издадена на 13.10.2023 г., от което е видно, че не е изтекъл едногодишният срок. По отношение на по-краткия, двумесечен срок, считано от откриване на нарушението, доколкото в закона липсва легална дефиниция на понятието "откриване на нарушението", от смисловото и логическо тълкуване на съдържанието на нормата, се налага извод, че за да е открито нарушението, дисциплинарно наказващият орган следва да има яснота по основните признаци на същото - извършителят на нарушението; деянието, чрез което е осъществено; времето и мястото на извършването; обстоятелствата, при които е извършено и неговите последици. В аспекта на изложеното и предвид документите към административната преписка по издаване на заповедта за уволнение, следва да се приеме, че ДНО е имал информация, респ. че е открил нарушението, най-рано на 15.08.2023 г., когато е датирано писмото, което е изпратил до изпълнителя по договора за обществена поръчка. Именно в посоченото писмо се съдържат данни за констатирано неизпълнение на договора поради несъответствие с техническата спецификация, а обвинението срещу служителката Б. е, че не е осъществила надлежна проверка и контрол при съгласуване на заповед РД-11-00-2068 от 09.06.2023 г., като не е установила горното несъответствие. С оглед на изложеното, дисциплинарното нарушение в случая е открито на 15.08.2023 г., а заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 13.10.2023 г., от което е видно, че е спазен двумесечният срок по чл.94, ал.1 ЗДСл. Налице е отказ на съда да извърши проверка на доказателствата по делото за установяване на посоченото спорно обстоятелство, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до необоснованост на постановеното решение по см. на чл.209, т.3 АПК. На следващо място настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Същото не съдържа мотиви, от които да се установи и изведе волята на съда по съществото на релевираното от ДНО дисциплинарно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдържанието му не отговаря на изведените от закона изисквания - липсва изложение какви конкретни фактически положения съдът приема на база събраните по делото доказателства, като не са изложени и правни съображения. Съдът изобщо не е обсъдил в решението си събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство доказателства, а правните му изводи се ограничават до квалифициране на описаните в заповедта за уволнение действия на държавния служител като техническа грешка. Неясно остава дали с оглед на горното, се счита, че поведението на Б. не осъществява състава на дисциплинарното нарушение по чл.89, ал.2, т. 1 ЗДСл или е дисциплинарно нарушение, спрямо което неправилно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание /вж. изводите на съда за нарушение на чл.91 ЗДСл/. Изложените неясни мотиви, както и пълната липса на фактически установявания, свързани с извършеното от служителя деяние и с квалифицирането му като дисциплинарно нарушение, относими към материалноправната законосъобразност на заповедта за дисциплинарно уволнение, са основания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваният съдебен акт следва да се отмени в тази му част. На отмяна подлежи оспореното решение и в частите, с които е отменена заповед РД-11-00-2984/13.10.2023 г. за прекратяване на служебното правоотношение между страните и е осъдена Агенцията по заетостта да заплати обезщетение на Н. П. Б. на осн. чл.121, ал.1, т.3 вр. с чл.104, ал.1 от ЗДСл в размер на 5 826,00лв. ведно с лихва, предвид пряката връзка и зависимост на същите от резултата от оспорването на заповедта за дисциплинарно уволнение. За прецизност следва да се посочи, че в случая съдът се е произнесъл по искова претенция, която не е конкретизирана с период на исканото обезщетение и е присъдил лихва върху определената сума, каквато ищцата /жалбоподателка/ не е претендирала. По горните съображения и предвид забраната за касационната инстанция по чл. 220 АПК да прави нови фактически установявания, решението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което се направи пълна проверка за законосъобразността на оспорените заповеди, както и за допустимостта и основателността на предявения иск за обезщетение, като се изложат съответните мотиви. С оглед изхода по делото и на осн. чл.226, ал.3 АПК, по претенцията за разноски на касатора, направени в настоящето производство, следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение