Решение № 499 от 15.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 474/2010 г.

Решение № 499 от 15.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 474/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производството пред касационната инстанция е инициирано с жалба на защитника на подсъдимия Ц. Д. Л. от Габрово адв. Р. Балтова от АК-Габрово с предмет нова въззивна присъда № 102 от 14.07.2010 г. по ВНОХД № 101/2010 г. на окръжен съд-Габрово, която се атакува с доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Подсъдимият Л. поддържа наведените в жалбата доводи и моли атакуваната присъда да бъде отменена и оправдан по предявеното му обвинение по чл. 129, ал. 1 от НК. Върховният касационен съд провери обжалваната присъда съобразно правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 127/16.02.2010 г. по НОХД № 114/2009 г. Габровският районен съд е признал подсъдимия Ц. Д. Л. от Габрово за виновен в това, че на 07.09.2008 г. в Габрово, в състояние на силно раздразнение, причинено от пострадалия Х. И. И. от Габрово с тежка обида, умишлено му е причинил средна телесна повреда - престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв, като е признат за невинен и е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 129, ал. 1 от НК. Със същата присъда той е признат за невинен в това по същото време и място да е унищожил противозаконно чужда движима вещ - очилата на Х. И. И. на стойност 40,50 лв - маловажен случай и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК. Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който я е протестирал в оправдателните й части с оплаквания за необосноваността, незаконосъобразността й и явната несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова за осъждането му по двете предявени обвинения с налагане на съответните наказания лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Присъдата е била обжалвана и от подсъдимия с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда по предявените му обвинения. С присъда № 102/14.07.2010 г. по ВНОХД № 101/2010 г. Габровският окръжен съд е отменил първоинстанционната в частта й досежно признаването на подс. Л. за виновен в извършване на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 1 от НК и освобождаването му на основание чл. 78а, ал. 1 от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, вместо което го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, коригирал е размера на присъдените в тежест на подсъдимия разноски по делото, а в останалата част е потвърдил същата. Така постановената въззивна присъда се атакува пред касационната инстанция в наказателно-осъдителната й част от защитника на подсъдимия адв. Р. Балтова с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствените материали и извеждане на правно значимите факти, заради незаконосъобразността му - неправилното приложение на материалния закон с искане към касационната инстанция тя да бъде отменена и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение намира подадената касационна жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Тезата си за невинност жалбоподателят обосновава със собствените си обяснения, дадени за пръв път в съдебното следствие пред районния съд, считайки ги подкрепени от показанията на св. Н. Радев, от представените от него писмени доказателства - справка за предоставените от него таксиметрови услуги в отрязъка от време от 3,30 до 4 часа след полунощ на 07.09.2008 г. в Габрово, спирайки се критично на показанията на пострадалия и на другите трима от компанията му, които счита за компрометирани. Именно на тази основа се гради оплакването му за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на въззивната осъдителна по чл. 129, ал. 1 от НК присъда. В по-голямата си част тези му доводи са били поднесени още на първата инстанция и с основание са били отхвърлени и от въззивния съд. Неоснователно е възражението за съществено процесуално нарушение поради противоречие в присъдата относно датата на инкриминираното деяние. Наистина, при излагане на фактическата обстановка съдът е допуснал грешка в мотивите относно годината на деянието (вместо 2008 г. е посочил 2009 г.), но при излагане на решаващите му изводи, за правната квалификация на деянието тази година е посочена правилно (както и в диспозитива на новата въззивна присъда), поради което не може да се приеме, че е налице твърдяното противоречие между диспозитив и мотиви, още повече, че за вярната дата на събитието страните са събирали доказателства, в частност и жалбоподателят, и не е ограничено никому правото на защита, нито пък може да се направи извод, че не е ясна волята на съда относно това обстоятелство. Безспорно е установено, че процесната нощ както пострадалият св. Хр. И., така и приятелите му св. К., св. Г. С. са били употребили алкохол, обясняващо известното им разминаване относно часа, когато се е разиграл конфликтът на първия с подс. Л.. За разлика от тях св. Н. К. е по-прецизна, като показанията й и нейното обаждане за помощ на телефон 166 дават възможност категорично да се установи този час - около и малко след 4 часа след полунощ.. На следващо място, веднага при идването на полицейските служители на местопроизшествието (от което подсъдимият се е бил оттеглил) те са били уведомени за модела на таксиметровия автомобил и отличителните надписи, които впоследствие са били установени върху него при явяването на водача му с МПС-то за справка в РПУ-Габрово. Всички преки очевидци на случилото се са категорични относно автора на побоя над пострадалия, когото веднага разпознали в полицейското управление в лицето на жалбоподателя Л., при разпитите им в съдебното следствие безпротиворечиво са го описали по външност и облекло, като са уточнили и в коя фаза от развитието на конфликта между двамата и от каква позиция са го възприели. Абсолютно голословни са възраженията за недоказаност да е избит от корен постоянен зъб на св. И. (открит на местопроизшествието, описано мястото на избиването му при прегледа от стоматолога д-р Ив. И. и в съдебномедицинското удостоверение на д-р Ст. Рачев)), а не инплант или т. н. "граден" зъб, като в тази насока заключението на тройната комплексна СМЕ е изключително подробно и аргументирано, включително и при защитата му в съдебно заседание. И двете инстанции по фактите, като причина за случилото, са приели отправената към подсъдимия обида (напсувал го), потвърждаващо се от показанията на св. И. и св. Г. Или, основните факти от кръга на чл. 102 от НПК достатъчно аргументирано са извлечени от доказателствените материали, като няма превратно ценени или игнорирани, съответно изложени са в необходимия обем съображения относно сочените от жалбоподателя противоречия в свидетелските показания и защо се отхвърлят твърденията му обективно да не е могъл да бъде на процесното място и в соченото време от денонощието, включително и недостатъчната им подкрепа в показанията на св. Радев. По отношение обаче на същественото за отговорността на подсъдимия обстоятелство в какво психическо състояние е извършил деянието, дало отражение върху правните изводи на двете съдилища, въззивният е допуснал нарушение на правилата на чл. 13 и чл. 107, ал. 2, 3 и 5 от НПК. Съдът по принцип правилно приема, че само от факта на отправяне на обида от страна на пострадалия към подсъдимия не може да се направи извод да е довела последния до състояние на силно раздразнение и до смекчаване отговорността му, както и че по делото няма събрани доказателства "за емоционалното състояние на подсъдимия и за това как е възприел обидата", като го упреква обаче щото не бил оказал съдействие за събиране на такива доказателства, което пък отнело възможността чрез СППЕ да се направят изводи в тази насока. За субективната страна на деянието без мотиви приема, че е осъществено при евентуален умисъл, без да излага и съображения защо отрича прекия умисъл при нанасяне на удари с объл твърд тъп предмет по тялото и в лицето на св. Иванов, както и при нанасяне на удари с крак в същите области. По този начин съдът не е изпълнил задължението си да направи всичко необходимо за разкриване на обективната истина по делото, включително и да събере доказателства, които смекчават отговорността на подсъдимия. Последният не само не е длъжен да оказва каквото и да е съдействие при събирането и проверката на доказателствените материали, поначало той може и да не дава обяснения по делото, каквато първоначална позиция жалбоподателят е заел в хода на досъдебното производство. При наличните обективни данни за отправена му от пострадалия псувня, че веднага след това взел от таксито продълговат предмет, с който започнал да нанася удари в гръб по тялото и в лицето на поваления от това св. И., както и да го рита, а при намесата на приятелите му ги псувал, обиждал с цинични изрази и направил опит да ги нарани, то поведението му е налагало изследване и оценка от страна на психолог и психиатър, още повече, че в обвинителния акт като причина за извършване на деянието се сочи именно отправената му обида, макар и недостатъчна, според прокурора, за преквалификация на деянието му в такова по чл. 132 от НК, каквато жалбоподателят алтернативно е претендирал при предявяване на разследването, а после и пред двете инстанции по фактите. Преценката за наличието, респективно липсата на състояние на силно раздразнение като следствие от действията на пострадалия (по посочените в закона начини) е правен въпрос, но тази преценка следва да почива на обективни данни, установени със съответните доказателствени средства и проверени чрез предвидените в НПК способи, сред които са експертните заключения. Необходимостта от професионален психиатричен и психологически анализ при преценката на такова състояние се обуславя от особеностите на отделния индивид, както с обективни, така и субективни фактори, с каквито умения и знания съдът не разполага (в каквато насока първоинстанционният съд неумело се позовава на непосредствените си възприятия за "личността на подсъдимия"). Като е отрекъл необходимостта от назначаването на СППЕ и ограничил обхвата на доказателствения анализ за психическото състояние на подсъдимия при осъществяване на деянието, съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила при извеждане на фактическите си констатации и правни изводи, което сочи на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Това налага отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на закритото заседание по чл. 327 от НПК с оглед назначаване на съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза (евентуално, след преразпит на свидетели-очевидци) за установяване наличието или липсата на състояние на силно раздразнение при осъществяване на деянието, за което е обвинен жалбоподателят, след което да могат да се направят категорични и еднопосочни изводи за правната му квалификация, включително и относно формата на вината на дееца. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение