Решение № 838 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10355/2016 г.

ВАСVII отделение22.01.2018 г.докладчик Таня Вачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4852 от 7.07.2016 г., постановено по адм. д. № 12464/2015 г. на Административен съд С.-град. ОСЪЖДА Abercrombie&F. E. SA /Аберкромби енд Ф. Ю. СА/, Швейцария, със съдебен адрес в гр. С., комплекс Южен парк, бл. ..., ет. ... да заплати на Патентното ведомство на Р. Б., гр. С., бул. "Г. М. Димитров" № 52Б разноски по делото в размер на 100 лв. /сто лева/. ОСЪЖДА Abercrombie&F. E. SA /Аберкромби енд Ф. Ю. СА/, Швейцария, със съдебен адрес в гр. С., комплекс Южен парк, бл. ..., ет. ... да заплати на М. Д. Ч. от гр. С., жк "Разсадника", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... направените по делото разноски в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 838 от 22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10355/2016 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Аберкромби енд Ф. Ю. СА, подадена чрез пълномощник, против решение № 4852 от 7.07.2016 г. по адм. д. № 12464/2015 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Abercrombie&F. E. SA /Аберкромби енд Ф. Ю. СА/ срещу решение № 214/1.09.2015 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б. в частта, в която последният е отменил решение от 14.11.2014 г. на отдела по опозиции в частта му, в която опозиция с вх. № 70-00-3207/30.05.2012 г. е приета за основателна за услугите от клас 39 и е върнал за регистрация заявка вх. № 123900 за всички услуги от клас 39. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че съдът не е направил достатъчно задълбочена съвкупна преценка на доказателствата и е достигнал до погрешен правен извод при приложението на чл. 12, ал. 3 от Закона за марките и географските означение/ЗМГО/. Счита, че макар и стоките от класове 18, 24 и 25, за които е регистрирана по-ранната марка, ползваща се с известност, да не са сходни или идентични със заявената марка HOLLISTER за услуги от клас 39, поради идентичност на марката следва да бъде приложена по-широката защита, която е предвидена в чл. 12, ал. 3 ЗМГО. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на административния акт в оспорената му част. Ответникът - председателят на Патентното ведомство, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. О. М. Д. Чолаков, чрез пълномощник, счита обжалваното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че административното производство е образувано по заявка на М. Д. Ч. вх. № 123900 за регистрация на търговска марка HOLLISTER, словна, за услуги от клас 39 - транспорт; опаковане и съхраняване на стоки; организиране на пътувания и клас 40 - апретиране на текстил, боядисване на тъкани, бродиране, избелване на тъкани, изработване на кожени дрехи, каландриране на текстил, кантоване на тъкани, обработване на вълна, обработване на гладка кожа, обработване на кожи за кожухарски цели, обработване на текстил, обработване на тъкани, обработване на тъкани за придаване на немачкаемост, обработване на тъкани за придаване на огнеупорност, обработка на тъкани за придаване на водоустойчивост, отпечатване на щампи, поправка на дрехи, предварително свиване на тъкани, рязане на тъкани, тепане на платове, шивачество, шивашки услуги, юрганджийски услуги. След публикуване на заявката Аберкромби енд Ф. Ю. СА е подал опозиция на 28.03.2013 г. на всички заявени услуги в класове 39 и 40, като е противопоставил по-ранната марка на Общността № 5921168 HOLLISTER, регистрирана за стоки и услуги от класове 03, 25 и 35, както и международна регистрация на марка HOLLISTER, словна, IR № 1050764, регистрирана за стоки и услуги от класове 03, 09, 14, 16, 18 "кожа и имитации на кожа и стоки от тези материали, които не са включени в други класове; необработени кожи; сандъци, големи куфари и куфари; чадъри, слънчобрани и бастуни; камшици, хамути и сарашки стоки"; клас 24 "текстил и текстилни изделия, които не са включени в други класове, покривки за легла; покривки за маси", класове 28, 32, 35 и 41 на МКСУ. Опозицията е поради идентичност на марките и твърдението, че стоките и услугите от класове 18, 25 и 35 на по-ранните марки са свързани и допълващи се с услугите от класове 39 и 40 на атакуваната марка. Опозицията е подадена на основание чл. 12, ал. 3 ЗМГО. Съдът е посочил, че процедурата по уведомяване, размяна на становища и представяне на доказателства е изпълнена. С решение на 14.11.2014 г. опозиционният състав е отказал изцяло регистрация на марката на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал. 3 ЗМГО. По жалба на Аберкромби енд Ф. Ю. СА състав на отдел "Спорове" се е произнесъл за частична отмяна на решението на опозиционния състав по отношение на заявката за регистрация за услугите от клас 39 - транспорт, опаковане и съхраняване на стоки; организиране на пътувания. С оспореното пред първоинстанционния съд решение № 214 от 1.09.2014 г. председателят на ПВ е потвърдил решението от 14.11.2014 г. на отдела по опозиция в частта, в която опозицията е приета за основателна за всички услуги от клас 40, за които е заявена регистрацията, като е отменил акта на отдела по опозиция в частта, в която опозицията е приета за основателна за услугите от клас 39 и е върнал заявката за регистрация за всички услуги от клас 39. Решението на председателя на Патентното ведомство е обжалвано пред АССГ в отменителната му част. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно представените по делото писмени доказателства, коментирал е и експертното заключение по приетата съдебно-маркова експертиза. По делото е безспорно установено, че словната марка HOLLISTER, притежавана от касатора, е марка, която се ползва с известност в страната и чужбина, като най-вече нейната популярност и отличителност е свързана със стоки от клас 25 - облекло, обувки, шапки и други принадлежности и от клас 18 - чанти, или по-общо посочено, марката се свързва с известност по отношение на модни стоки и аксесоари. Според вещото лице, на което се е позовал и съдът, услугите транспорт; опаковане и съхранение на стоки се предлагат в обособена пазарна ниша от лица, чиято дейност е тясно специализирана и не включва производство и продажба на стоки, обект на услугите "транспорт, опаковане и съхранение на стоки". Според експерта и съда фактът, че всички стоки потенциално могат да подлежат на транспорт, опаковане и съхраняване не ги прави свързани, допълващи се и взаимозависими предвид спецификата на организацията на тези услуги и поради факта, че това са услуги, предоставяни на трети лица. Нещо повече, транспортирането, опаковането и съхранението на собствена продукция не е услуга по смисъла на Класификацията. Съдът е приел, че предоставянето на тези услуги не е от значение за качеството на регистрираните стоки и обратно. С., за разлика от услугите, по естеството си са материални, поради което в решението е направено заключение, че стоките от класовете 18, 24 и 25 са различни от услугите от клас 39. С. от класовете 18, 24 и 25 не са в пряка или функционална връзка с услугите от клас 39 поради това, че услугите се предлагат в обособена пазарна ниша от лица, чиято дейност е тясно специализирана и не включва производство и продажба на стоки. Съдът е посочил, че стоките от класове 18, 24 и 25, за които са регистрирани по-ранните марки, не са допълващи се или свързани с услугите от клас 39 на процесната марка, тъй като предоставянето на тези услуги няма никаква отношение към качеството на стоките на по-ранните марки. Тези услуги са с друго естество, предназначение, начин на употреба и канали на дистрибуция. Първоинстанционният съд, след съвкупна преценка на доказателствата, е достигнал до извод за липсата на основания за отказ на регистрация по чл. 12, ал. 3 ЗМГО на заявената марка HOLLISTER, словна, за стоките от клас 39 - транспорт; опаковане и съхраняване на стоки; организиране на пътувания. Съдът е изследвал наличието на основанията за отказ по чл. 12, ал. 3 ЗМГО: - идентичност или сходство с по-ранната марка; - заявената марка да е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Р. Б.; - използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка; - увреждане на отличителността и известността на по-ранната марка. Съдът правилно е приел, а и страните не спорят, че заявената и по-ранните марки са идентични словни марки, с еднакво буквено и смислово съдържание. От изслушаното заключение по делото и събраните доказателства е видно, че заявените услуги от клас 39 не са идентични или сходни със стоките от класове 18, 24 и 25, за които са регистрирани по-ранните марки. Съдът е споделил констатациите на вещото лице, според което стоките от класовете 18, 24 и 25 не са в пряка или функционална връзка с услугите от клас 39, защото услугите "транспорт; опаковане и съхранение на стоки" се предлагат в обособена пазарна ниша от лица, чиято дейност е тясно специализирана и не включва производство и продажба на стоки - обект на услугите "транспорт, опаковане и съхранение на стоки", поради което съответните стоки не могат да бъдат определени като свързани или допълващи се с тези услуги. В заключение е обобщил, че не би могло използването на услуги от клас 39 да доведе до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранните марки, а не би могло и да ги увреди. Решението е правилно. Понятията "общоизвестна марка" и "марка, ползваща се с известност" са различни по съдържание, предвид § 1, т. 3 ЗМГО и чл. 6 bis от Парижката конвенция досежно общоизвестна марка и чл. 16, ал. 3 от TRIPS досежно марка, ползваща се с известност. Анализът на чл. 12, ал. 3 ЗМГО сочи, че целта на института "марка, ползваща се с известност" е да се разшири обхвата на закрила на марката и по отношение на стоки и услуги, за които марката не е регистрирана, но за които използването на сходен или идентичен знак би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги накърнило. Предоставената от закона закрила на ТМ и по отношение използването за различни от регистрираните стоки/услуги е обвързано с условие - използването да води до несправедливо облагодетелстване или накърняване на нейната отличителност. Регистрациите на марките имат значение дотолкова, доколкото отразяват използването или признаването на марката в страните на регистрация. Достатъчно е марката да е добре известна в поне един релевантен сектор, което обстоятелство е безспорно по делото. Не е необходимо марката да е добре известна сред широката публика. Критериите, по отношение преценяването на известността на марката, без значение дали е общоизвестна или ползваща се с известност, са дадени в чл. 50а ЗМГО. В тази насока както органът, така и съдът са събрали доказателства и са достигнали до обоснован извод за известност на регистрираните марки на касатора. При несъмнено установена разлика между регистрираните класове стоки на по-ранната марка HOLLISTER и заявената, на доказване подлежи изискването на закона дали регистрацията на идентична словна марка за услуги от клас 39 би довела до несправедливо облагодетелстване или накърняване на репутацията на марката - дали предоставяните услуги с марката HOLLISTER могат да създадат впечатлението, че притежателят на известната марка HOLLISTER се занимава и с предлагането на транспортни услуги и организация на туристически услуги на територията на страната, тоест да се направи връзка за единен произход, от една страна. От друга, увреждането по несправедлив начин на уникалната позиция на известната марка означава заявителят на марката, в рамките на предоставяните услуги в клас 39, да предлага нискокачествени или неморални стоки или нечестно да извлича ползи на гърба на регистрираната марка, ползваща се с известност /без единен произход/. В случая, независимо от възможния отличителен характер, който регистрираната марка притежава по своята същност, се отчита и обстоятелството, че ТМ не може да бъде свързана по някакъв начин с услугите от клас 39 със същия словен знак. Регистрираната марка не притежава такъв съществен отличителен характер, който се ползва с репутация извън предлаганите стоки в регистрираните класове. По делото няма данни да е известен спонсор или участник в международни или национални събития, например. Именно в този контекст се разглежда дали използването на заявената марка би довело до неоснователно извличане на облага от отличителния характер на регистрираната ТМ. От данните по делото не може да бъде установено по категоричен начин, че заявената марка за услуги от клас 39 би паразитирала върху регистрираната марка или че би правила опити да извлича търговска облага от нейната известност. Освен известността на регистрираната марка на пазара за модни стоки и аксесоари, няма други убедителни доказателства, които биха обосновали извод, че при осъществяване на услугите от клас 39 заявителят на марката поставя в риск вече регистрираната. За целта трябват категорични доказателства, с които да бъде установено prima facie бъдещ риск от неоснователно облагодетелстване, който не е хипотетичен. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата на Аберкромби енд Ф. Ю. СА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, своевременно направеното искане от ответниците за присъждане на разноските по делото и представените писмени доказателства за реализирането им, исканията са основателни. В полза на Патентното ведомство касаторът следва да заплати разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. В тежест на касатора следва да бъдат възложени направените пред настоящата съдебна инстанция разноски от М. Д. Ч. в размер на 1000 лв., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 36, ал. 2 ЗА. Воден от горното, Върховният административен съд

Цитирани разпоредби

2