Решение № 12799 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16458/2013 г.

Решение № 12799 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16458/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) против решение № 6430/24.10.2013 г. по адм. дело № 5362/2013 г. на Административен съд София - град. Жалбоподателят поддържа на първо място недопустимост на решението, като постановено по просрочена жалба и на следващо място поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Тодор Грозев Ангелов против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Ответната страна-Тодор Грозев Ангелов оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Възражението на касационния жалбоподател и на представителя на прокуратурата за недопустимост на съдебния акт, като постановен по просрочена жалба не се споделя от настоящия касационен състав. В тази насока изцяло се споделят съображенията на решаващия съд относно допустимостта на оспорването, изложени подробно в протоколно определение от 24.09.2013 г. по първоинстанционното дело. С обжалваното решение е отменена заповед № ЧРК-84/14.01.2013 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, с която на основание чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Тодор Грозев Ангелов-главен експерт в отдел "Регионална лаборатория-Бургас" в Главна дирекция "Лабораторно-аналитична дейност", ИАОС, I-ви младши ранг е наложено дисциплинарно наказание "забележка". За да постанови обжалвания правен резултат съдът приема, че доказателствата по делото не установяват безспорно извършване на нарушение на служебните задължения от страна на държавния служител. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, в сроковете, предвидени в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, при спазване на процедурата по чл. 93, ал. 1 от закона (наказанието е наложено след като служителят е изслушан от дисциплинарно наказващия орган и са приети писмените обяснения). При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че въпреки изложеното по-горе заповедта следва да бъде отменена, тъй като е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителя. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят заема длъжността главен експерт по хидробиологичен мониторинг, с основна цел на длъжността според длъжностната характеристика е извършване на лабораторен анализ на проби от зообентосни макро-безгръбначни организми с цел мониторинг на повърхностни течащи води и своевременно откриване и отделяне на естествените от антропогенните флуктуации на околната среда, по-конкретно-отрицателни промени в речните биоценози, дължащи се на появата на нови замърсители. Установено е също така, че Тодор Ангелов е упълномощен от органа по назначаване да управлява три броя МПС, към едно от които е прикачено ремарке. Не е спорно между страните, че на посочената в заповедта дата жалбоподателят загубва регистрационния талон на ремаркето за което обстоятелство веднага уведомява горестоящия ръководител. Впоследствие талонът е намерен на бензиностанция в гр. Бургас. Поради изложеното административнонаказващият орган прави извод, че като загубва талона на ремаркето Ангелов допуска нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл, за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. При тези данни правилно съдът приема, че от страна на служителя не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо санкциониране по дисциплинарен ред. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната. В случая не са налице доказателства, които да сочат конкретните задължения от обхвата на длъжностната характеристика, които Ангелов не изпълнява добросъвестно и коректно. Допълнително вменените му задължения, свързани с управлението на МПС и временното загубване на регистрационния талон на ремарке по този повод не опровергават извода за материална незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно наказание. Служителят прави всичко необходимо, за да уведоми ръководителя си и да намери загубения талон, които обстоятелства не са взети предвид от органа по назначаване преди налагане на наказанието, не намират отражение и в оспорената заповед. При липсата на доводи за конкретни действия или бездействия на служителя, насочени към нарушаване или неизпълнение на служебните задължения, не може да се направи извод, че същият не изпълнява задълженията си точно, безпристрастно и в съответствие със законите. Ето защо като отменя оспорената заповед на това основание, съставът на Административен съд София - град постановява акт в съответствие със закона. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на съдебния също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с представените по делото доказателства. Заключението, че посоченото в заповедта за налагане на наказание дисциплинарно нарушение не е установено, следва от съдържанието на представените по делото писмени доказателства. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,