Решение № 57 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5503/2007 г.

Решение № 57 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5503/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Образувано е по к. жалба на С. С. С. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 137 от 29.06.2007 г. постановено по гр. д. № 205/2007 г., с което е оставено в сила решение от 05.02.2007 г. по гр. д. № 475/2006 г. на Ш. окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за заплащане на сумата 7243 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и за заплащане на сумата 12 257 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие нищожността на наказателно постановление № 879 от 16.05.2005 г. на началника на М. Русе. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и на съществени процесуални правила с искане за неговата отмяна. Ответникът А. "М" гр. С. не е взел становище по жалбата. Представителят на В. к. п. заема становище за неоснователност на к. жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.) Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да остави в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ въззивният съд е посочил, че незаконния акт, от който ищецът претендира да е претърпял имуществени и неимуществени вреди е наказателно постановление, което по реда на касационния контрол е било потвърдено - производство, в което съдът се е произнесъл по същество, от което следва, че имплицитно е прието, че наказателното постановление е валидно, т. е. не е нищожно. Посочено е още, че по реда на друг закон в производството, в което се търси обезвреда за претърпени вреди, не може да се проверява правилността на решението, с което наказателното постановление е било потвърдено. При тези съображения, съдът е приел, че исковете са неоснователни и ги отхвърлил. В съдебно заседание на 28.01.2009 г. пред настоящата инстанция пълномощникът на жалбоподателя-ищец е направил отказ от иска за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 257 лв., поради което на основание чл. 233 ГПК решението в частта, с която този иск е отхвърлен ще следва да се обезсили. Решението в останалата част е законосъобразно и не е постановено в нарушение на съществени процесуални правила. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не е установен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предвиждащ отговорност на държавата за вреди от незаконни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът е претендирал вреди от издадено срещу него наказателно постановление на началник М. Русе, чиято законосъобразност е проверена по съдебен ред с решение на Русенски окръжен съд по кнах дело № 447/2005 г., с което наказателното постановление е потвърдено. Правилно е виждането на въззивният съд, че в настоящето производство не може да проверява законосъобразността на наказателното постановление с доводи за неговата неправилност. Ищецът е поддържал нищожност на наказателното постановление, с довод за липса на компетентност на органа издал наказателното постановление. Този довод не е обсъден от въззивния съд, но по същество е неоснователен. Според чл. 231 от Закона за митниците наказателните постановления се издават от директора на А. "М" или от определени от него длъжностни лица. Със заповед № 29/02.03.2004 г. директорът на А. "М" е определил длъжностните лица, които съгласно своята териториална компетентност издаван наказателни постановления въз основа на съставени актове за установяване на митнически нарушения и след тях са началниците на митници и зам. началниците на митници. Видно от заповед № 1185/26.03.2003 г. Кирил Й., през релевирания период е заемал длъжността началник М. Русе и се явява административно компетентен орган да издаде соченото наказателно постановление. Налице е и териториална компетентност, доколкото нарушението е било извършено на Митнически пункт "Дунав мост" гр. Р.. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.