Решение № 479 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2914/2008 г.

Решение № 479 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2914/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по чл. 218и и чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). С решение № 34 от 16.03.2010 г. по настоящото дело е отменено въззивно решение от 22.06.2006 г. по гр. д. № 812/2005 г. на Софийски апелативен съд, Четвърто гражданско отделение в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД на Л. Х. Я., И. С. Н. и Т. Х. Д., всички от гр. С. срещу "Булавтотранс"Е. гр. С. и делото е внесено за разглеждане по същество пред Върховния касационен съд. Това решение е постановено в резултат на решение № 242 от 22.07.2008 г. по гр. д. № 56/2008 г. Петчленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, с което на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), е отменено влязлото в сила решение № 240 от 6.07.2007 г. по гр. д. № 1130/2006 г. на ВКС, IV г. о. в частта му, с която са уважени исковете по чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД на Л. Х. Я., И. С. Н. и Т. Х. Д., всички от гр. С. срещу "Булавтотранс"Е. гр. С. и делото е върнато на ВКС за ново разглеждане от друг съдебен състав със съответните указания. В мотивите на отменителното решение е прието, че представените пред ВКС решение № 47/26.01.1993 г. на ПК-"Младост" и протокол от 21.07.2006 г. на ОбСЗГ"Панчарево", съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), които са от значение за изхода на спора. При събраните с оглед дадения ход по същество допълнителни данни, настоящият състав намира следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. С цитираното по-горе решение № 47/26.01.1993 г. на П. комисия/ПК/ при община М. е отказано възстановяването на наследниците на И. С. К. на процесния имот на основание чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. По делото е представено и решение № 47/26.01.1993 г. на същата ПК, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на И. С. К. на 1,043 дка от същия имот, като е отказано възстановяването на правото на собственост върху 0,157 дка на основание чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Като ново писмено доказателство е представен и протокол № 455 от 21.07.2006 г. на ОбСЗГ "Панчарево", с който е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, касаеща датата на издаване на възстановителното решение, която според административния орган следва да се чете 07.04.1994 г. Налице са два противоречащи си по съдържание административни акта, които касаят активната материалноправна легитимация на праводателите на ищците, а именно явяват ли се те собственици на имота по силата на земеделската реституция, което е първата изискуема от закона предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл. 108 ЗС. За уважаването на ревандикационния иск ищците следва да докажат изискуемите от закона предпоставки, а именно, че те са собственици на вещта, която не владеят, че тя се владее от ответника и че владението, което им се противопоставя, е без правно основание. Настоящата инстанция счита, че не е налице първата предвидена от закона предпоставка, а именно процесния имот не е реституиран в патримониума на праводателите на ищците като наследници на И. С. К., б. ж. на гр. С.. На първо място не са представени доказателства, че решение № 47/26.01.1993 г. на ПК - Младост, с което се отказва възстановяването на имота, е обжалвано по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 28/1992 г./, нито че то е отменено от съда. Решението е взето с участието на М. А. И., С. И. П., С. С. М. и Е. Г. В., които видно от писмо № 9* от 25.05.2004 г. на Район "Младост" при С. община, са били назначени в състава на ПК "Младост" към 26.01.1993 г. Следователно, решението е взето от законен състав и то е валидно и допустимо. Не са представени доказателства, че същото решение е изменено по реда на чл. 14, ал. 6 /ДВ, бр. 45/1995 г., изм. бр. 79/1996 г, бр. 99/2002 г./. или ал. 7 ЗСПЗЗ/ДВ, бр. 45/1995 г., изм. бр. 79/1996 г, бр. 98/1997 г., бр. 106/2000 г., бр. 99/2002 г./. Решенията на поземлените комисии са стабилни административни актове и тяхната отмяна или изменение може да стане по реда на разпоредбите, цитирани по-горе. Именно наличието на този отказ да се реституира процесния имот в реални граници е дал основание на наследниците на И. С. К. - З. Н., И. К. и Ц. Я. да депозират молба от 06.02.1993 г. до ПК-Младост, с която молят да бъдат "обезщетени с дялове - заплащане при приватизацията на предприятието, построено върху имота" им /л. 57 по гр. д. № 2368/2002 г. на САС/. В тази връзка релевираните възражения от ищците, че техните праводатели не са били уведомени за този отказ на ПК да им реституира имота са неоснователни, тъй като с оглед депозираната от тях молба, за решението на ПК те са били уведомени най-късно на 6.02.1993 г., когато изрично са заявили, че искат да бъдат обезщетени с дялове от предприятието за имота си. Издаденото последващо решение, с което се възстановява част от имота в реални граници, е недействително, тъй като то не е издадено по надлежния ред като изменящо предходно такова, или постановено вместо отменено предходно решение при наличието на съответните предпоставки затова. Дори и да се приеме, че действителната дата на издаване на това решение е 07.04.1994 г., съответстваща на протокола на ОбСЗГ "Панчарево" № 455/21.07.2006 г. за поправка на ОФГ, то се явява недействително именно поради това, че не е спазен посочения по-горе ред и само по себе си с него недопустимо се пререшава вече разрешения въпрос от ПК-Младост по заявление с вх. № 455/03.04.1992 г. от Ц. И. Я. за възстановяване правото на собственост на наследниците на И. С. К., б. ж. на гр. С. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху процесния имот, с решение № 47/26.01.1993 г., с което е постановен отказ да бъде възстановен по земеделската реституция процесният имот, на основание действащите към този момент разпоредби на чл. 10, ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ - цитат - "имотът попада под Ф. "Булавтотранс" и за озеленяване". Следователно, на наследниците на И. К. не е възстановена собствеността върху процесния имот, поради което и разпоредителните сделки с него, извършени в полза на ищците нямат вещно-прехвърлително действие и въз основа на тях те не се лигитимират като собственици на този имот. Липсата на тази предпоставка е достатъчно основание за отхвърляне на ревандикационния иск относно процесния имот като неоснователен. При този изход на вещния спор, неоснователен се явява и искът по чл. 59 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за ползване на имота без основание, предвид акцесорния му характер, поради което следва да бъде отхвърлен. На основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1528 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,