Решение № 14532 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2020 г.

Решение № 14532 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6456/2020 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът И. Георгиев моли да бъде отменено като неправилно решение № 59/16.04.2020 г. по адм. д. № 40/2020 г. на Административен съд – Ямбол. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли актът да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие"-Ямбол по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. При условия на евентуалност възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане № 22/15.01.2020 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Ямбол, с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447, 50 лв, представляваща второ плащане по договор № 28/06/1/0.0.0978/18.04.2016 г. и е определено задължение в размер на 24 447. 50 лв, представляващо първо плащане по същия договор. Съдът правилно е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид представената заповед № 03-РД/286/1.02.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която делегира на директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" правомощието да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели на финансова помощ по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Страните не спорят, че с договора от 18.04.2016 г., сключен между тях, жалбоподателят е поел ангажимент да отглежда майки зайкини, говеда и зърнени култури, като увеличи стопанството си от 92 бр. зайкини майки на 119 бр. и в бизнес плана е заложена цел преминаване към биологично производство. Първото плащане от 24 447, 50 лв е изплатено на жалбоподателя. Георгиев е подал заявка за второ плащане на 17.08.2018 г. в срока по договора. Към заявката е приложена договор за контрол по чл. 18 от Закона прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС, който доказва преминаване към биологично производство на говедата, които са увеличени от 4 бр. на 10 бр. Не е представен документ за преминаване към биологично производство на зайките майки, поради което на Георгиев е предложено да променят договора, като се увеличи броят на биологично отглежданите говеда. Георгиев е отказал поради липса на такава възможност за стопанството, което е пригодено за отглеждане зайкини майки. Открито е производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане и е издаден процесния акт за установяване на публично държавно вземане. В акта е прието, че Георгиев е изпълнил договора неточно, поради което следва да възстанови полученото първо плащане и няма право на второ плащане по договора. По делото е приложено писмо от Министерството на земеделието, храните и горите от 25.03.2020 г., според което в страната няма контролиращо лице, получило разрешение от министъра на земеделието, храните и горите за осъществяване на контролна дейност върху биологично отглеждане на зайци, а също, че не са одобрени национални технически стандарти или частни такива за биологично отглеждане на зайци съгласно общите стандарти и принципи, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета. При липса на одобрено контролиращо лице от министерството Георгиев няма как да докаже постигане на целта в бизнес плана – биологично отглеждане на зайци. Зайците попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета, като живи животни, но не са разписани подробни правила за отглеждането им по биологичен начин в Регламент (ЕО) № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство, етикетирането и контрола. Правилен е изводът на съда за неоснователност на доводът на Георгиев за приложимост на ЗУСЕСИФ за процесното производство. Договорът е сключен на 18.04.2016 г. и на основание § 12, ал. 1 и чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП, след като производството е започнало преди приемането на чл. 9б, т. 1 от ЗПЗП с изменението от на закона от ДВ, бр. 2/03.01.2018 г. се довършва по досегашния ред. Според съда причините за неизпълнение на задължението по договора са ирелевантни. Георгиев допуснал грешка в правото при ограничен обхват на сертифицирането на биологичното производство на зайци, която не е извинителна и не е неочевидна по смисъла на чл. 7, § 3 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията. Според съда договорът е нищожен изцяло поради липса на предмет. Съдът е приел че договорът не би бил сключен без заложената цел в бизнес плана преминаване към биологично производство на зайкини майки, поради което чл. 26, ал. 4 от ЗЗД не е приложима в случая. Приел е също, че дори договорът да е валиден, намерението за преход към биологично производство е условие, чието изпълнение не е удостоверено по чл. 13, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанствата и предприятията" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Така заявеното намерение според съда може да се приеме като създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при получаване помощта и на основание чл. 38, ал. 1, т. 7 от Наредбата първото плащане следва да бъде върнато и не следва да се прави второ плащане. Изводите са неправилни. Предвид липсата на правна уредба за отглеждане по биологичен начин на зайци в страната актосъставителят е следвало да обсъди има ли данни за недобросъвестно поведение на жалбоподателя. Административният орган е знаел, че липсва сертифицираща фирма за био зайци, поради което предоставянето на допълнителни точки за преминаване към биологично производство на зайци при оценяване на проектите няма нормативна опора. При приемане на заявлението и бизнес плана, и при първото плащане по договора е следвало да се прецизира възможността изобщо да се премине към биологично производство на зайци. Поради липса на контролиращи фирми и правила за сертифициране на биологично производство на зайци неизпълнението на заложената в бизнес плана и договора цел - биологично производство на зайкини майки за Георгиев е невиновно, а административният акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Според чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделните части не влече нищожност на договора, --- когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая в бизнес плана е заложена цел преминаване към биологично производство на говеда и зърнени култури, освен зайкините майки, която е постигната. И двете страни при сключване на договора са знаели, че заложената в бизнес плана цел: преминаване към биологично производство на зайци е неизпълнима, както и при подаване на заявлението от Георгиев за сключване на договора. При липса на национални технически стандарти или частни такива за биологично производство на зайци и двете страни са знаели, че при сключване на договора заложената цел е неизпълнима, поради което е налице втора хипотеза на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД – заложената цел в бизнес плана: преминаване към биологично производство на зайкини майки е недействителна. Договорът е валидно сключен в останалите си части. Незаконосъобразно е издаден процесния АУПДВ. В случая е приложим чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията, според който задължението за възстановяване не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган и ако грешката не е очевидна за бенефициента. След като при подписване на договора административният орган не е поискал изменение на бизнес плана в частта за посочената цел – преминаване към биологично производство на зайкини майки не може да се поддържа, че за Георгиев грешката на административния орган е очевидна. Актът е постановен в нарушение на чл. 26, ал. 4, втора хипотеза от ЗЗД, поради което е незаконосъобразен. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на акта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за второ плащане на Георгиев. При новото произнасяне административният орган следва да има предвид, че в приложение № 1 към Наредбата при изчисление на увеличението на икономическия размер на стопанството в стандартен производствен обем в код 4031 за зайкини майки показателят е 293 лв на бр. без оглед дали са отгледани традиционно или в биологично производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,