Решение № 864 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2060/2008 г.

Решение № 864 от 12.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2060/2008 г., IV г. о., докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от Г. Б. М. от град С. против въззивно решение № 22/14.01.2008 г. по гр. д. № 1000/2007 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд и определение от 9.01.2008 г. по същото дело, с което е оставено без уважение искане за увеличение размера на иска от 400 лева до 2000 лева. Обстоятелствата по делото са следните: Г. Б. М. от град С. е предявил против В. К. М. от с. А., област Пазарджик обективно съединени искове с правно основание чл. 236, ал. 2, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че на 20.8.2000 г. е сключил с ответника едногодишен договор за отдаване под наем на 10 дка обработваема земеделска земя, подробно описа в молбата. Твърди също така, че след изтичане на стопанската 2000-2001 г., ответникът с негово мълчаливо съгласие продължил да обработва земята, прибирал реколтата, но не заплаща уговорения наем. По-нататък в исковата молба се излагат и други факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът претендира неплатен наем в размер на 400 лева за 2004/2005 г. и 2005/2006 г., както и за прекратяване обработване на земята и прибиране на реколтата, както и възстановяване достъпа му до нея. С решение № 523/18.05.2007 г. по гр. д. № 691/2006 г. Пазарджишкият районен съд, г. к., е отхвърлил предявените искове като неоснователни. С решение № 22/14.01.2008 г. по гр. д. № 1000/2007 г., по въззивна жалба от ищеца Г. Б. М., Пазарджишкият окръжен съд, III-ти въззивен граждански състав, е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че по безспорен начин е установено, че договорът за наем между страните по спора е прекратен. Прието е също така, че ищецът не е доказал твърденията си, че през процесния период ответникът е ползвал имота и че го е обработвал. Съдът е обосновал изводите си и с представена от ищеца по делото писмена декларация от 19.05.2006 г., в която заявява, че имотът е ползван от бащата на ответника през 2004-2005 г., както и от показанията на свидетелката К. Поради това е прието, че искът с правно основание чл. 23, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. По същите съображения е прието, че и искът по чл. 236, ал. 2 ЗЗД е неоснователен. Срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд е подадена касационна жалба от ищеца Г. Б. М., с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), по съображения подробно изложени в нея. Обжалва се и определението на окръжния съд от 9.01.2008 г., с което не е уважено искане за увеличение на иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Моли се за отмяна на обжалваните решение и определение, и уважаване на предявените обективно съединени искове. Претендират се разноски. От касационния жалбоподател са постъпили писмени бележки. Ответникът по касация - В. К. М., не заявяват становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмените бележки на касационния жалбоподател и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й съдът съобрази следното: Законосъобразно и обосновано Пазарджишкият окръжен съд е приел, че искът с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. Твърденията на ищеца, че ответникът продължава да държи процесния имот и продължава да го обработва не се доказват от ангажираните по спора доказателства. Напротив, последните опровергават изцяло сочените в исковата молба твърдения, както от показанията на разпитаната по делото свидетелка К, така и от данните, съдържащи се в представеното от самия ищец писмено изложение, озаглавено "декларация". Относно наведените в касационната жалба оплаквания за постановеното от въззивната инстанция определение в съдебно заседание на 9.01.2008 г., настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че окръжният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като с искането се предявява нова претенция, за друг период, различен от процесния. Поради това визираното искане не следва да се приеме като изменение размера на предявения иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да се остави без уважение, а решението на въззивната инстанция - в сила. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г. о.