Решение № 1106 от 31.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция Тракийска /понастоящем Териториална дирекция Митница Пловдив/ в Агенция "Митници" чрез юрк. Стефанова, срещу Решение 2847 от 28.04.2021 г. по адм. д. 11542/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено по жалба на "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ /OGL FOOD TRADE LEBENSMITTELVERTRIEB GmbH/, Германия Решение РТД 3000-2284/27.10.2020/32-514374, издадено от директора на Териториална дирекция Тракийска при Агенция "Митници", с което за стока 1 /пресни домати тип кръгъл, червен с тегло 12 672 кг/ и за стока 2 /пресни тиквички с тегло 3 600 кг./ от митническа декларация подадена от дружеството с МРН 19BG003010003639R0 от 16.04.2019 г. е установено митническо задължение поради неизпълнение на условието по чл. 75, § 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и е усвоено предоставеното обезпечение за стоките в размери както следва - за стока 1 - 7 385,60 лв. и за стока 2 в размер на 740,64 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в касационната жалба и в становище по съществото на спора се претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което жалбата срещу административния акт бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ, Германия, чрез адв. Горанов, оспорва основателността й в писмен отговор и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и основателност. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е Решение РТД 3000-2284/27.10.2020/32-514374, издадено от директора на Териториална дирекция Тракийска при Агенция "Митници", с което за стока 1 / пресни домати тип кръгъл, червен с тегло 12 672 кг. / и за стока 2 /пресни тиквички с тегло 3 600 кг./ от митническа декларация подадена от дружеството с МРН 19BG003010003639R0 от 16.04.2019 г. е установено митническо задължение поради неизпълнение на условието по чл. 75, § 5, алинея 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и е усвоено предоставеното обезпечение за стоките размери както следва - за стока 1 - 7 385,60 лв. и за стока 2 в размер на 740,64 лв. По делото е установено, че с МРН 19BG003010003639R0 от 16.04.2019 г. -дружеството е декларирало под режим допускане на свободно обращение с цел крайно потребление стока 1 - пресни домати тип кръгъл, червен с тегло 12 672 кг. с митническа стойност е размер на 31 855,09 лв., преизчислена в 128,53 /100 кг. Установено е, че определената от ЕК за дата 16.04.2019 г. стандартна вносна стойност за домати с произход от Република Турция е 94,2 /100 кг. При сравнение на двете числа е определено, че декларираната митническата стойност надвишава с 8% определената за деня стандартна вносна стойност, поради което вносителят е представил обезпечение в размер на 7385,46 лв. С МРН 19BG003010003639R0 от 16.04.2019 г. дружеството е декларирало под режим допускане на свободно обращение с цел крайно потребление и стока 2 - пресни тиквички с тегло 3 600 кг. митническа стойност е размер на 6362,84 лв., преизчислена в 90,37 /100 кг. Установено е, че определената от ЕК за дата 16.04.2019 г. стандартна вносна стойност за тиквички с произход от Република Турция е 53,8 /100 кг. При сравнение на двете числа е определено, че декларираната митническата стойност надвишава с 8% определената за деня стандартна вносна стойност, поради което вносителят е представил обезпечение в размер на 740, 64 лв. На 15.05.2019 г. дружеството "ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ е уведомено от митническите органи, че на основание чл. 75, § 5, алинея 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 на Комисията, в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от 4 месеца от регистриране на митническата декларация от 16.04.2019 г. е необходимо да представи доказателства, че стока 6 е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи коректността на декларираната вносна митническа стойност. На 11.09.2019 г. дружеството е предоставило допълнително и за двете декларирани стоки стока 1 и стока 2: справки декларации за ДДС за данъчните периоди януари, февруари, март, април 2019 г. с приложени към тях дневници за покупки и продажби; уведомления за приемане на постъпили данни от справките-декларации за ДДС, дневници за покупки и продажби за данъчните периоди януари, февруари, март, април 2019 г.; подадени VIES декларации за осъществени вътреобщностни доставки за данъчните периоди януари, февруари, март, април 2019. Въз основа на представените от дружеството доказателства е прието митническите органи, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията на освобождаване, поради което внесения за стока 1 депозит в размер на 7 385, 46 лв. и за стока 2 в размер на 740, 64 лв. следва да се задържи за заплащане на вносно мито на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891. При така установената фактическа обстановка, за да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен митнически орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но противоречи на материалния закон. Според АССГ по делото са събрани убедителни и безспорни доказателства за действителността на декларираната договорна стойност на стоката, включително за начина на заприходяването й в счетоводната отчетност на икономическия оператор и за осчетоводяване на извършените продажби на Lidl, както и за реално плащане на доставната цена, подкрепено и съобразно съдебно -счетоводната експертиза. Административният съд на следващо място е приел, че ответникът по касационната жалба изчислява печалбата си на месечна база, а не за всяка конкретна доставка, поради което неоснователно е прието от митническите органи, че положителния финансов резултат следва да се прави само по отношение на конкретна партида. Решението е неправилно. По делото не е формиран спор по фактите. Спорът е относно това предоставено ли е от жалбоподателя удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Правната уредба на вносът на плодове и зеленчуци се подчинява на специални митнически правила, доколкото член 1, параграф 1, втора алинея от Митническия кодекс на Съюза предвижда, че последният се прилага, без да се засяга законодателството на Съюза в други области, а Регламент 1308/2013 и Делегиран регламент 2017/891 съдържат специални митнически правила относно вноса на плодове и зеленчуци. За целите на прилагането на митата по Общата митническа тарифа за продуктите от сектора на плодовете и зеленчуците член 181 от Регламент 1308/2013 предвижда механизъм, наречен "входна цена", който се основава на прагове на минималните вносни цени, под които се прилагат специфични допълнителни мита, които са толкова по-високи, колкото по-ниска е стойността на вноса. С член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 се предоставя на Комисията правомощието да приема делегирани актове, с цел да се гарантира, че достоверността на декларираната входна цена на съответна партида се проверява, като се използва фиксирана стойност при вноса, както и да се определят условията, при които се изисква предоставяне на гаранция. Делегиран регламент 2017/891, който е приет на основание член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013, съдържа, първо, член 74, по силата на който за целите на изчисляването на тази фиксирана стойност при внос, държавите членки трябва да съобщават на Комисията за всеки пазарен ден средните представителни цени на продуктите, внесени от трети държави и продавани на пазарите на държавите членки за вносни стоки, както и общите количества, отнасящи се за тези цени. Член 75 от Делегиран регламент 2017/891 предвижда правилата за определяне на входните цени на съответните продукти, като от една страна, съгласно член 75, параграф 2 от посочения делегиран регламент, когато митническата стойност на определени продукти се определя според договорната стойност, посочена в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8 % от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос по смисъла на член 181, параграф 2 от Регламент 1308/2013 в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранция. Тази гаранция се равнява на дължимото мито, ако въпросният продукт е бил класифициран въз основа на съответната фиксирана стойност при внос. От друга страна, съгласно член 75, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, или да определи митническата стойност, посочена в член 74, параграф 2, буква в) от този кодекс. Съгласно член 75, параграф 5, втора и трета алинея от Делегиран регламент 2017/891 неспазването на един от тези срокове води до загуба на гаранцията, предоставена за заплащане на вносните мита, като това важи и когато вносителят не представи удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на партидата. В случая не е спорно, че вносителят ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб" ГмбХ е избрал да определи митническата стойност на внесените партиди въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно ясния текст на член 75, параграф 5, първа, трета и четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. По спорния по делото въпрос относно доказателствата, които трябва да се представят от вносителя е постановено решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз. Това решение е по преюдициално запитване, отнасящо се по тълкуването на чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891 на Комисията от 13 март 2017 година за допълване на Регламент (ЕС) 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците, отправено в рамките на спор между същите страни и по повод декларираната договорна стойност при вноса на пресни тиквички и с произход от Турция. По силата на чл. 633 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. По разясненията от т. 81 и т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21, доказателството, което трябва да се представи от вносителя, се отнася до всички условия, свързани с протичането на продажбата на внасяната в Съюза партида, които могат да представляват съвкупност от съвпадащи индикации, позволяващи да се потвърди правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза. Продажба на внесената партида на загуба може да представлява сериозна индикация, че декларираната договорна стойност е била изкуствено завишена от вносителя, за да избегне вносното мито, което следва да се плати, или да намали размера му, по-специално когато става въпрос за повтаряща се или извършвана през дълъг период продажба на загуба. Макар продажбата на загуба да не е достатъчно обстоятелство, въз основа на което митническите органи автоматично да заключат, че декларираната договорна стойност не отговаря на действителността, то в този случай вносителят трябва да докаже не само че тази продажба на загуба се обяснява с обстоятелства, които не засягат правилното определяне на цените, посочени в член 70 от Митническия кодекс на Съюза, но и че другите условия за освобождаване на тази партида потвърждават правилното определяне на посочените цени /т. 83/. На първо място, в съответствие с член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 вносителят трябва да предостави на митническите органи освен фактурата всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от внесената партида, включително документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на посочената партида /т. 84/. В случай, че документите, свързани с транспорта, застраховката, обработката и съхраняването на партидата от съответните стоки не са достатъчни, за да докажат достоверността на декларираната договорна стойност, вносителят следва да представи на митническите органи други документи, свързани с продажбата и освобождаването на тази партида, като например писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида /т. 85/. Съгласно т. 3 от диспозитива на решението по дело С-770/21, член 75, параграф 5 от Делегиран регламент 2017/891 трябва да се тълкува в смисъл, че за целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Европейската комисия, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюз и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното плащане от вносителя. В случая не е спорно, че декларираната митническа стойност на продуктите тиквички и домати е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса, внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на Европейския съюза, както и, вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. За доказване на декларираната митническа стойност вносителят е представил фактури за покупката и продажбата на внесените стоки, фактура за последваща продажба на стоката, копие от е-писма до продавача за извършени плащания и доказателства за извършено плащане. Безспорно износителят не е представил писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Липсват каквито и да е документи, подписани от износителя, които да потвърждават цената на която е закупена стоката. На следващо място трайните търговски отношения на вносителя и клиентите му, при които печалбата се постига в дългосрочен план, не представляват обстоятелство, потвърждаващо достоверността на декларираната договорна стойност. Съгласно чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент декларираната договорна стойност относима към стойност при внос към момента на съставяне на декларацията. Затова и гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, обезпечава вноса по конкретната МД. На следващо место неоснователен е и доводът на касатора за дължима разлика с повече от 50 % между декларираната договорна стойност и определената от Комисията стандартна стойност при вноса, като основание за съмнение у митническия орган в достоверността на декларираната стойност. Този довод се основава на т. 90 от решение по дело С-770/21 СЕС и цитираното в него решение по дело С-291/15. Позицията на Съда по тези дела е, че разликата с повече от 50% между декларираната стойност на партидата внесени стоки и СВС е достатъчна, за да породи у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност . Този извод не изключва наличието на основания за съмнения и при по-малки разлики на декларираната и СВС в хипотезата на продажба на загуба, стига декларираната митническа стойност на продуктите да е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Съобразно т. 93 от решението на Съда по дело С-770/21 именно посоченото отклонение пораждащ тежестта на вносителя да докаже, че партидата от внесените стоки е била освободена съгласно условията, потвърждаващи достоверността на декларираната договорна стойност. При тези факти и с оглед постановеното решение от 21.09.2023 г. по дело С-770/21 на Съда на Европейския съюз следва да се приеме, че вносителят OGL - Food не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891, а като е достигнал до други изводи, АССГ е постановил неправилно решение, поради което същото следва да бъде отменено, а жалбата срещу административния акт - отхвърлена. Съобразно изхода на спора и своевременно заявеното искане на касатора следва да се присъдят претендираните разноски за юрисконсулт за двете инстанции в размер на по 300 лева съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за платени държавна такса от 370 лева за касационното производство, или общо за двете инстанции в размер на 970 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 чл. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение