Решение № 386 от 27.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 372/2009 г.

Решение № 386 от 27.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 372/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационен протест на С. В. апелативен прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура против въззивно решение № 70 от 12.05.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 74/2009 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. В протеста се поддържа касационно основание нарушение на материалния закон и се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста. Подсъдимият моли протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 7 от 23.02.2009 г. постановена по НОХ дело № 68/2009 г. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия Д. П. И. за невиновен в това на 5.09.2008 г. в Областно звено "Изпълнение на наказанията, сектор "Пробация" гр. Т. да е предложил дар сумата 50 лв. на длъжностните лица Т. Р. и П. М. за да не извършат действия по служба, поради което и на основание чл. 9, ал. 2 НК го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 304, ал. 1 НК. С въззивно решение № 70 от 12.05.2009 г. постановено по ВНОХ дело № 74/2009 г. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата, като е отменил приложението на чл. 9, ал. 2 НК, а я е потвърдил в останалата протестирана част. Посоченото в касационният протест основание за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. В този смисъл е изложеното съображение, че въззивната инстанция не е изпълнила задължението си за оценка на доказателствената съвкупност в нейната цялост и това е довело до неправилни фактически и правни изводи. Оплакването намира опора в данните по делото и е основателно. По делото са допуснати нарушения при формиране вътрешното убеждение на въззивната инстанция като не са изследвани обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото и не са оценени в логическата им връзка всички доказателствени материали. Това е довело до неправилно приложение на материалния закон с потвърждаване на оправдателната присъда при наличието на достатъчно доказателства за съставомерните признаци от състава на престъплението по възведеното обвинение. Производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на прокурора против присъдата на Ловешкия окръжен съд, с която подсъдимият е оправдан по предявеното обвинение по чл. 304, ал. 1 НК, като е прието, че деянието му осъществява някои от признаците от състава на престъплението подкуп, но поради своята малозначителност, с оглед липсата на вредни последици, не е общественоопасно. Проверявайки изцяло и по наведените в протеста доводи правилността на присъдата въззивната инстанция е декларирала, че е подложила на задълбочен анализ събраните по делото доказателства и ги е изследвала поотделно и в логическата им връзка, но по същество такава оценка не е направила. Възприела е фактическите констатации на решаващия съд, че подсъдимият изтърпявал наказание "пробация" и във връзка с обхванатите от него пробационни мерки задължително се подписвал в кметството на населеното място, където бил адресно регистриран и имал периодични срещи с пробационите служители, че нарушил задълженията си, като напуснал населеното място без надлежно разрешение, че след като длъжностните лица М. и Р. го извикали по повод това нарушение в канцеларията си извадил банкнота от 50 лв. и я оставил на бюрото им, като им обяснил, че му е дадена от работодателя му да се почерпят. При тях е формирала различно вътрешно убеждение по приложението на материалния закон. Не е възприела извода на решаващия съд за малозначителност на деянието, като е изложила достатъчно съображения, че даването на подкуп на длъжностно лице за да не извърши действия по служба е особено укоримо и поради това приложението на чл. 9, ал. 2 НК е незаконосъобразно. Изменила е основанието за оправдаване на подсъдимия, като е приела, че не е доказано по убедителен и недвусмислен начин предлагането на банкнотата да е извършено с изискващите се от закона пряк умисъл и користна цел - длъжностното лице да пренебрегне служебните си задължения. Този извод е направен при едностранчива и непълна оценка на доказателствените материали. За да приеме липсата на пряк умисъл и специална цел съдът се е доверил единствено на обясненията на подсъдимия, че е действал със съзнанието, че е имал разрешение от длъжностните лица за отклонението, получено от неговия работодател и давайки банкнотата е изпълнил неговото поръчение, като не е целял да ги мотивира да нарушат задълженията си. Не ги е съпоставил с показанията на разпитаните свидетели, като не е обсъдил всички съобщени от тях факти. При съществуващото противоречие между тях относно целта, с която е дадена банкнотата не е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК и не е мотивирал решението си кои противоречиви доказателствени материали кредитира. Свидетелите М. и Р. са посочили с каква цел им е била дадена банкнотата - да се почерпят за да му се размине. Св. М. по категоричен начин е установил: "Извади 50 лв. и каза, че работодателят му дал тези пари да се почерпим, за да му простим. Каза да му простим да няма наказание." В този смисъл са и показанията на св. Р, който не само е разбрал за оставената банкнота, но е чул и обяснението на подсъдимия, че негов познат му казал, че ако даде 50 лв. няма да бъде санкциониран. Ако беше обсъдил в пълнота всички съобщени от свидетелите факти въззивната инстанция би достигнала до различни изводи за наличието на субективните елементи от състава на престъплението. Умисълът на дееца като психическо отношение към деянието и резултата от него се установява от действията, в които се е обективирало, а не от последващото му изявление. Той трябва да съзнава длъжностното качество на лицето, на което дава облагата, липсата на основание за нейното даване и специалната цел, с която я дава, а именно длъжностното лице да пренебрегне служебните си задължения и като резултат за дееца да настъпят някакви благоприятни последици. Подсъдимият е съзнавал длъжностното качество на пробационните служители и произтичащите от него правомощия, включващи не само контрол при изпълнение на наказанието но и задължение при неизпълнение да правят предложение за санкциониране. При това не е необходимо да съзнава какви са точно конкретните правомощия на всеки от двамата и от кой от тях, какво следва да поиска да не изпълни, както е приела въззивната инстанция. Запознал се е с тях при самото започване на изтърпяването на наказанието, като са му били разяснени правата и задълженията. Знаел е по какъв начин и къде следва да изтърпи наказанието, контактувал е с пробационните служители и е съзнавал, че имат контролни правомощия. Отклонението от задължението да се подписва в кметството и напускането на населеното място, където е изтърпявал наказанието не е било за него инцидентна проява. По повод предходно поведение е бил наказан с писмено предупреждение за замяна на пробацията с лишаване от свобода при бъдещо нарушение. Съзнавал е, че не следва и не може да предлага на длъжностните лица каквато и да е сума, било защото са му направили услуга, както сам е поддържал в съдебно заседание с това, че са разрешили отсъствието му, било за да направят компромис със служебните си задължения. Именно защото е допуснал повторно нарушение и е съзнавал последиците от него е предложил банкнотата на лицата, от които зависи да не бъде санкциониран. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и е основание за отмяна на постановеното въззивно решение. То може да бъде отстранено при повторно разглеждане на делото при което съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и да приложи точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение