Решение № 2957 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11126/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Петрова от гр. Видин, чрез адв. Р. Рангелова, срещу решение 52 от 14.03.2023 г., постановено по адм. дело 250/2022 г. по описа на Административен съд Видин, поправено с решение 142 от 26.10.2023 г. по същото дело. Твърди се неправилност на оспорения съдебен акт, поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени решение 1040-05-30 от 28.10.2022 г. на изпълняващия правомощията директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Видин и потвърденото с него разпореждане [номер]/09.09.2022 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Видин. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Видин, представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отхвърли жалбата на В. Петрова, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при условията на заместване, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Според съда спряната пенсия за инвалидност на Петрова не може да бъде възобновена поради висящо досъдебно производство в Районна прокуратура Видин, по което се съдържат документи, за които се твърди, че са неистински или подправени, а въз основа на тях е отпусната пенсията на Петрова. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд. Личната пенсия за инвалидност на Петрова е била спряна с разпореждане от 16.11.2021 г., считано от 03.11.2021 г., на основание чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба, изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията, като в този случай материалите, обосноваващи спирането, се изпращат на съответния прокурор, а след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването й. С молба вх. 1023-05-54/29.08.2022 г. В. Петрова е поискала възобновяване изплащането на пенсията, тъй като досъдебното производство е без резултат и не е установено никакво престъпно обстоятелство. С разпореждане [номер]/09.09.2022 г., ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ-Видин е приел, че с оглед данните от писмо на ОД на МВР-Видин по досъдебното производство се води разследване за ТЕЛК решения, издадени въз основа на неистински и подправени документи, като в посоченото писмо е цитирано и ЕР 3550/25.10.2019 г., въз основа на което е отпусната личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. Петрова. Органът е приел, че тъй като в ТП на НОИ-Видин към момента на сезирането на пенсионния орган с молбата й, не са постъпили писмени доказателства, които по безспорен начин да сочат, че образуваното наказателно производство е приключило, то е обективно невъзможно да се извърши преценка дали са налице основания за възобновяване изплащането на пенсията или прекратяването й. Мотивите в разпореждането на пенсионния орган се споделят в решението на ТП на НОИ, както и от първоинстанционния съд. Касационната инстанция намира същите за постановени при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби към фактите и обстоятелствата по случая. В изискано от съда и представено уведомително писмо 03045/2020 г./07.02.2023 г. от РП-Видин, е посочено, че с постановление от 28.10.2021 г. досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, поради неразкриването на неизвестния извършител. Нормата на чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО предвижда, че изплащането на пенсията се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и т. 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането. Пенсионният орган следва служебно да следи, респективно да предприеме действия по изясняване отпаднало ли е основанието за спиране на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на касатора. В. Петрова не е привлечена в определено процесуално качество по образуваното досъдебно производство, видно от представения удостоверителен документ от РП Видин и същото е спряно поради неоткриване на извършителя. Основанието за спиране на отпуснатата пенсия за инвалдност е отпаднало. Петрова няма как да установи настъпването на релевантните за дължимата преценка факти, което е служебно задължение на пенсионния орган. Административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Правоимащото лице няма задължения да ангажира доказателства, установяващи предпоставките на законовата хипотеза за възобновяване на административното производство по отпускане на пенсията. Органите на досъдебното производство имат задължение да уведомят НОИ, но това е само в случай, че наказателното производство е приключило. Спирането на наказателното производство, от своя страна, не би трябвало да предопределя за един значителен период от време възможността и правото на лицето да получава това плащане от фондовете на ДОО. (В същия смисъл е решение 1482/08.02.2024 г. по адм. дело 5476/2023 г., ВАС, шесто отделение). Като не е взел предвид допуснатото съществено нарушение на административно производствените правила, първоинстанционният съд е постановил неправилно съдебно решение. Поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, то следва да бъде отменено и вместо него да се отмени решението на директора на ТП на НОИ Видин и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Преписката по молбата на Петрова следва да се изпрати на пенсионния орган за извършване на нова преценка съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение. Предвид изхода на спора, на касаторката следва да се присъдят съдебни разноски за държавна такса за касационната инстанция - 70 лв., съгласно представен платежен документ разписка на л. 12 по адм. дело 11126/2023 г. на ВАС. Процесуалният представител на касаторката е поискал присъждането на разноски по реда на чл. 38 от ЗА. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1-3 от ЗА, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което се присъжда на адвоката. За да упражни същият това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА. В случая на л. 60 по адм. дело 250/2022 г. на Административен съд Видин и на л. 19 от адм. дело 5477/2023 г. на Върховния административен съд, са представени договори за правна помощ между В. Петрова и адв. Р. Рангелова, удостоверяващи, че е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. На адв. Рангелова следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение