Решение № 1697 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2009 г.

Решение № 1697 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11916/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производство е по чл. 208 и сл. от АПК , във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 983 от 15.07.2009 г. по адм. дело № 1419/2008 г. (по решение - адм. д. № 50/2008 г.) на Административен съд - гр. Пловдив, I отделение, I състав, в частта, в която е обявен за нищожен РА № 1300-1034/26.03.2008 г. и РА за поправка на ревизионен акт № 801073 от 09.05.2008 г., издадени от ТД на НАП - гр. Пазарджик, в частта им, съответно потвърдена с Решение № 458 от 16.06.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, с които на "Ектрон" АД за отчетен период м. 01.2007 г. е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 11 324,34 лв. по фактури, издадени от "Оптофинанс" ООД гр. Пазарджик и ЕТ "Анри-64-Андрей Кехайов" гр. Смолян. В останалата част решението не е обжалвано. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ектрон" АД, гр. Панагюрище в писмен отговор от 24.08.2009 г. и писмени бележки, изготвени от адв. Пламен Хаджийски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да приеме, че издаденият РА е нищожен в частта относно определените данъчни задължения по ДДС за данъчен период м. 01.2007 г., първоинстанционният съд е установил, че за процесния период е налице влязъл в сила ДАПВ № 514/06.03.2007 г. Съдът е приел, че ревизионното производство е осъществено в нарушение на разпоредбите на чл. 133 и 134 от ДОПК и в тази връзка е обосновал извода, че процесната ревизия е възложена от некомпетентен орган, тъй като заповедите за възлагане на ревизия са издадени от началник отдел "Контрол" при ТД на НАП - гр. Пазарджик, а не със заповед на териториалния директор, с оглед на което е приел, че издаденият РА в тази му част е нищожен. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Неоснователни са доводите на касатора досежно неправилността на решението на АС - Пловдив, в частта, в която е обявен за нищожен РА. Даденото тълкуване на правното естество на ДАПВ от страна на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и 116 от ДПК (отм.). В практиката не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ, бр. 108/2007 г. при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА орган са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, то РА в частта, в която за данъчен период м. 01.2007 г. са определени данъчни задължения по ДДС, е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото, а на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в доказания размер - 935 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 01.02.2010 г.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,