Решение № 143 от 2.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 340/2012 г.

Решение № 143 от 2.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 340/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е образувано по искане на осъдената Г. Д. С. за възобновяване на нохд № 1336/06 г. по описа на РС-Плевен. В искането се изтъкват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, както и основания по чл. 423 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъдената С., редовно призована, не се явява, поради което производството по чл. 423, ал. 1 от НПК/правото на задочно осъден да поиска възобновяване/ беше прекратено на основание чл. 423, ал. 3 от НПК. Представителят на ВКП изразява становище, че искането за възобновяване следва да бъде прекратено и в останалата му част, тъй като е изтекъл шестмесечният срок по чл. 422 от НПК. Адвокат М., защитник на осъдената поддържа, направеното от нея искане за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Моли за намаляване размера на наказанието, тъй като степента на обществена опасност на деянието е ниска. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановената присъда е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Последният текст визира шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, в който осъденият може да направи искане за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като за задочно осъдения този срок тече от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила. В настоящият случай, С. е задочно осъдена, но по делото липсват доказателства, установяващи момента, в който тя е узнала за влязлата в сила присъда, което налага да се приеме в полза на осъденото лице, че искането е направено в срок. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 700 от 09.12.2009 г., постановена по нохд № 1336/96 г., РС-Плевен е признал подсъдимата Г. Д. С. за виновна в това, че на 27.02.2001 г. в [населено място], при условията на повторност, по специален начин е отнела мобилен телефон "Е. 1018" на стойност 350 лева, собственост на Р. Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4 и 7, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Съдът е определил първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. На основание чл. 68 от НК, съдът е привел в изпълнение наказание от три години лишаване от свобода, което е било наложено на С. с определение на РС-София, по нчд № 397/01 г., влязло в сила на 12.01.2001 г. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. В тежест на подсъдимата са били възложени, направените деловодни разноски. По твърденията за допуснати процесуални нарушения. В искането декларативно, без аргументация се сочат три групи процесуални нарушения, а именно свързани с оценката на доказателствата, с нарушения на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК и липсата на отговор в съдебния акт на възраженията на защитата. Първоинстанционният съд е положил всички усилия и е събрал доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдът е извел своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл. 13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност първата инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, което гарантира правилността при формиране на вътрешното й убеждение, основаващо се на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Ето защо, оценъчната дейност на районния съд не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване. Постановеният от РС-Плевен съдебен акт не е в нарушение на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Съдът в мотивите си е посочил, приетите за установени факти, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните му съображения за взетото решение. Също така, съдът е обсъдил и противоречивите доказателства, при това в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Неоснователно е твърдението в искането, че съдът не е отговорил на доводите и възраженията на защитата, доколкото такива не са били направени, видно от съдебния протокол от 09.12.2009 г. Защитата изцяло се е съгласила с обвинителната теза по отношение на доказаността на деянието и авторството на С.. Единствените възражение, които са били направени са във връзка с наказанието. Освен доводите за процесуални нарушения, с искането се правят оплаквания и за нарушения на материалния закон, които касационната инстанция намира за неоснователни. Независимо от липсата на аргументация във връзка с твърдението за нарушение на материалния закон, настоящата инстанция намира, че приетите от районния съд факти правилно са били подведени под нормата на чл. 195, ал. 1, т. 4 и 7, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, за което престъпление подсъдимият Г. С. е бил призната за виновна. На последно място, следва да се отбележи, че с искането се възразява и за явна несправедливост на наказанието, което оплакване беше развито от защитата в хода по същество пред касационния съд. Във връзка с това възражение се иска намаляване размера на наложеното наказание, предвид ниската степен на обществена опасност на деянието. Първоинстанционният съд е наложил на С. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което е определил при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Това наказание е в размер на възможния законов минимум, поради което не било могло да се редуцира при каквито и да било предпоставки. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдената Г. С. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение