Решение № 39 от 30.5.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002100670/2023 г.

Производството е по реда на чл. 7 от Закона за адвокатурата. Подадена е жалба от М. Л. С., град Варна, срещу решение № 679/05.01.2023 г. на Висшия адвокатски съвет, с което е оставена без уважение жалбата срещу решение № 7/12.10.2022 г. по протокол № 15 от същата дата на Адвокатския съвет – Варна, с което е отказано да и бъдат възстановени адвокатските права. В жалбата се излагат оплаквания за това, че са неправилни и незаконосъобразни изводите на Висшия адвокатски съвет относно началния момент, от който започва изпълнението на наложено наказание „лишаване от право да бъде упражнявана адвокатска професия“ по смисъла на чл. 133, ал. 1, т. 3 ЗА, както и по въпроса дали при повече от едно наложено наказание от същия вид наказанията следва да се кумулират или да се изтърпят поотделно и последователно. Жалбоподателката твърди, че по силата на чл. 139, ал. 6 ЗА, съгласно който в дисциплинарното производство субсидиарно се прилагат правилата на Наказателно-процесуалния кодекс, в хипотезата на наложени повече от едно дисциплинарни наказания следва да се извърши пълно и цялостно групиране на наказанията – т. нар. кумулация. Висшият адвокатски съвет, град София, оспорва жалбата. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че основните въпроси по преписката са дали жалбоподателката е лишена от адвокатски права, за да претендира възстановяването им, от кога започва изпълнението на наказанието, наложено в дисциплинарно производство по реда на ЗА, и как се изтърпяват множество наложени наказания. По отношение на първия въпрос е прието за безспорно, че с налагането на наказанието „лишаване от право да се упражнява адвокатска професия“ наказаното лице не губи качеството си на адвокат. При изтичане на наказанието възстановяването на права става автоматично без да е необходима изрична молба от лицето. По отношение на втория въпрос е прието, че решението за налагане на дисциплинарно наказание влиза в сила след постановяване на решението на Висшия дисциплинарен съвет или след изтичане на срока за обжалване на решението на първоинстанционния съд, ако не е подадена жалба. Описаните в чл. 144 ЗА действия – вписване на дисциплинарното наказание в досието на адвоката, изпращане на препис от решението на Висшия адвокатски съвет за отбелязване в Единния регистър на адвокатите и предприемането на действия по обнародване на решението, с което се налага дисциплинарното наказание, се предприемат след влизане на решението в сила. По отношение на третия въпрос се приема, че когато са наложени повече от едно и еднакви по вид дисциплинарни наказания, същите не се кумулират, а се изтърпяват поотделно. В този смисъл Висшият адвокатски съвет е установил, че към датата на постановяване на обжалваните решения правото на жалбоподателката да упражнява адвокатска професия не е било възстановено, тъй като същата не е изтърпяла всички наложени дисциплинарни наказания, поради което е оставил жалбата ѝ без уважение. Жалбата е постъпила в срока по чл. 7, ал. 5 ЗА и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Повдигнатият въпрос за началния момент, от който започва да тече срокът на наложеното дисциплинарно наказание по чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА, е разрешен в съдебната практика с решение № 9 от 17.03.2021 г. по гр.д. № 2652/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 61 от 18.04.2019 г. по гр.д. № 4178/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. Срокът за изтърпяване на наказанието „лишаване от права“ започва да тече от датата на обнародване в Държавен вестник на решението, с което се налага дисциплинарното наказание на основание чл.144, ал.2 ЗА, като част от фактическия състав на дисциплинарното производство. В чл.144 ЗА е предвидено обявяване на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание, като същото се вписва в досието на адвоката, отбелязва се в Единния регистър на адвокатите и се обнародва в ДВ. При това положение към момента на подаване на молбата от жалбоподателката и постановяване на решението на Съвета на Варненска адвокатска колегия срокът на наложеното наказание все още не е бил изтекъл и възстановяването на адвокатските права не е било възможно. Останалите повдигнати въпроси са неотносими, защото дори и субсидиарното прилагане на Наказателно-процесуалния кодекс в дисциплинарното производство по специалния закон да дава възможност за кумулиране на наложените дисциплинарни наказания, то в разглеждания случай те не са били кумулирани при налагането им. Ето защо те трябва да бъдат изтърпени поотделно. С изтърпяването на всяко едно от наказанията адвокатските права не се възстановяват автоматично, а с изтичането на срока „автоматично“ отпада само пречката за упражняване на адвокатска професия, като от волята на изтърпелия наказанието зависи дали ще поиска вписване. Предвид изложеното настоящата жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, поради което, Върховният касационен съд, състав на III г. о.